За раждането и следродилния период при зайката ПДФ Печат Е-мейл
Написано от Administrator   
Понеделник, 26 Април 2010 19:20

Продължителността на бременността при зайката е около 30-32 дни. Два до три дни преди това в клетката се поставя сандъче, което служи за бъдещо гнездо. След преминаване на рефлекса при който майката подготвя гнездо в което да роди, сандъчето се запълва със сено или слама. След това зайката се оскубва и подготвя самото място. Ако до 31-я ден след покриването раждането не настъпи спонтанно, с цел синхронизиране или избягване на съботните и неделните озайчвания в по-големите ферми, то може да бъде индуцирано чрез приложение на медикаменти. За тази цел с успех майките могат да бъдат инжектирани с окситоцин или простагландини. Проблем е, че при индуциране на раждане, което винаги трябва да се осъществява от ветеринарен лекар, смъртността на малките винаги е по-голяма, а някои от препаратите не са съвсем безвредни и за майката.

Раждането настъпва най-често през нощта или рано сутрин. Нормално то продължава от 10 мин. до 1 час. Изключително рядко има случаи на затруднения в раждането. Тогава се препоръчва да се извърши ултразвуково изследване за да се установи дали все още има задържани плодове. Основно правило, което трябва да се спазва е да се осигури максимален покой на зайкинята. Понякога, тя може да е превъзбудена и нервна през първите часове след раждането. В особена сила това важи за първескините. В периода около раждането клетките трябва да са обезпечени с достатъчно количество прясна вода. Липсата й може да се окаже фатална, особено през горещите месеци на годината. Някои зъйцевъди считат, че ако зайчетата се прегледат непосредствено след раждането им по-късно майката отказва да се грижи за тях. Това схващане е неправилно. След като приключи раждането се прави преглед на гнездото, записват се броя на зайчетата. Ако има мъртви те се отстраняват. Останалите се покриват добре с пух. Наличието на мъртви зайчета в гнездото може да се окаже причина за изяждане и на живите от майката. Задължително при прегледа ръцете трябва да са чисти и натъркани със сено. Противопоказано е използването на ароматизирани сапуни.

Новородените при домашния заек са голи и слепи. Постепенно започват да се окосмяват, а проглеждат едва на 10-12-я ден. Единствено с майчино мляко се хранят до края на третата седмица, след което прояждат от фураж.

Понякога зайкинята не отглежда малките си. Това настъпва най-често при бурно разгонване и възпаление на млечната жлеза. В първия случай майката става внезапно неспокойна, няма апетит и е със силно притъпени инстинкти. Тя не оскубва пух от коремната си стена и не прави гнездо за малките. Тъпче зайчетата и не им позволява да бозаят. Трябва да се помогне ! Зайцевъдът оскубва пух, с който покрива зайчетата и незабавно води женската при мъжки, като отдели майката от гнездото за 8-10 часа. След съешаването й тя се успокоява и започва да се грижи за поколението си. Бурната разгоненост се среща най-често при млади зайкини.

Непосредствено преди раждането млечната жлеза набъбва и започва да отделя мляко. Понякога, особено при по-млечните животни жлезата се възпалява. При опит на зайчетата да бозаят майката изпитва силна болка, поради което тя ги избягва, избутва, дори може да ги изхвърли от гнездото. Следствие изстудяването и глада зайчетата бързо умират. Какво трябва да се предприеме в тези случаи ? Набъбналите млечни жлези на майката се масажират леко и се издояват внимателно. В определени случаи това може да бъде предшествувано от инжектирането на окситоцин. Ветеринарният лекар прилага задължително и антибиотик. Ако възпалението е в самото начало, зайцевъдът взема майката в ръце и поставя едно по едно новородените да сучат, като заставят по този начин майката да ги кърми. Всъщност това не може да стане насила и да се действа с принуда. Собствениците трябва да изчакват и да бъдат много търпеливи. След като тази процедура се повтори 2-3 пъти обикновено майката приема новородените и започва сама да ги кърми. Ако възпалението е в напреднал стадий, обикновенно малките трябва да се прехвърлят на друга зайка приемник, а майката да се лекува от ветеринарен лекар. Прехвърлянето на малките при друга майка не е особено трудно, но е необходимо да се спазват определени изисквания. Първото - зайкинята и новородените трябва да са в добро здравословно състояние. Ръцете на гледачите трябва да са добре измити. Разликата във възрастта между поставените и собствените зайчета не трябва да е повече от 2-3 дни. Зайкинята приемник временно се изважда от клетката. През това време чуждите внимателно се почистват от пуха на собствената им майка и се натриват с пух от гнездото на приемащата ги зайкиня. Поставят се в центъра на новото гнездо и около тях се нареждат собствените зайчета и се покриват с пух. След това приемащата майка се връща и в продължение на няколко часа се следи нейното поведение. Обикновено тя приема чуждите новородени без проблем, независимо че космената им окраска може да е по-различна. Ако посочените изисквания не се спазват, новодошлите зайчета могат да бъдат изядени или изхвърлени от гнездото.

Макар и рядко, но се случва, майката да прояви враждебност и да изяде своите малки след раждането им. Коя е причината за това ? След раждането в организма на майката се нарушава водния баланс. Тя изпитва силна жажда и при липса на вода в клетката изяжда все още мокрите зайчета. Понякога причината за канибализма не е липсата на вода, а някакво недоимъчно заболяване – липса на калций, фосфор, готварска сол и др. Съществувал е някакъв недостиг по време на бременността. Когато облизва малкото след раждането му, примамена от неговия солен вкус, майката го наранява, а понякога дори го изяжда. Това налага дажбата на зайкините по време на бременността да е балансирана по отношение на протеините и минералните вещества.

Ако всичко е наред и всички изисквания се спазват, а въпреки това дадена майка винаги изяжда своите малки, то тя се бракува незабавно.

Зайчетата се отбиват на 28-я ден, при което им се определя пола, сортират се и се настаняват по 7-8 в отделна група. На тази възраст половия диморфизъм не е ясно изразен. За да се отличат мъжките от женските, зайчето се хваща за кожата в областта на лопатките и задната му част се опира на маса или друга удобна за целта подложка. С другата ръка с помощта на палеца и показалеца се натиска в областта на половите органи, а със средния и безименния пръст опашката се изтласква напред и се наблюдава. При женските има два отвора и този към коремната стена е леко удължен. При мъжките има два закръглени отвора.

 

 

 

Коментари  

 
+1 # Boqn Ivanov 2013-02-19 20:51
moqta zaika e rodila snoshti ne si e napravila gnqzdo za6toto ne i bqh slojil slama pri4inata e 4e trqbvash da rodi v sabota kakva e pri4inata da ne se oskube i malkite da umrat i ako q ostavq dali sld put pak taka shte napravi malq vi daite savet
Отговор | Цитиране | Цитиране
 
 
0 # radi 2014-03-16 12:36
emi da
Отговор | Цитиране | Цитиране
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови