Пробиотиците - съвременно средство, използвано при храненето, профилактиката и лечението на животните ПДФ Печат Е-мейл
Написано от Administrator   
Неделя, 23 Май 2010 10:27

Повече от четири десетилетия антибиотичните химиотерапевтични средства се използват широко за профилактика и лечение на заболяванията при животните. Някои от антибиотичните средства доскоро дори се прилагаха за стимулиране на прирастта на селскостопанските животни. Едва през последните години научно бяха доказани редица сериозни недостатъци от приложението на антибиотиците при животните. Това са главно възможността микроорганизмите да станат нечувствителни (резистентни) към антибиотични средства, както и фактът, че някои от тях могад дори да не могат да осъществяват жизнените си функции без антибиотици. Изключително сериозен е недостатъкът от натрупване на т.нар. остатъчни количества антибиотици (натрупвания на използваните лекарствени средства в органите, месото или тяхното отделяне чрез млякото), които доведоха до широки дискусии сред научната общественост относно целесъобразността от широкото приложение на антибиотици в животновъдството.

Напоследък интересите на фермерите се насочиха и към сертифицирането на т.нар. биологично отглеждани животни и ферми. Тук следва също да се подчертаят строгите изисквания на законодателството по отношение на използването на определени средства за профилактика и терапия на заболяванията по животните в тези ферми. Така например, съгласно Чл. 27. ал. 1 от Наредба № 35 от 30 Август 2001 г. за биологичното отглеждане на животни и биологично производство на животински продукти и храни от животински произход и неговото означаване върху тях, за лечение на животните, отглеждани по биологичен начин следва да се използват само фитотерапевтични препарати, определени растителни екстракти и есенции; хомеопатични лекарствени средства, микроелементи и други, упоменати в наредбата вещества. По смисъла на цитираната наредба за терапия и профилактика на заболяванията при животните, отглеждани по биологичен начин, е необходимо да се използват само определени ветеринарномедицински продукти, към които обаче, не се включват антибиотиците. Това могат да са само медицински препарати, предназначени за животни, които трябва да са предварително приготвени и предложени в определени фармацевтични форми. Ветеринарномедицинските препарати, използвани в този случай могат да включват само разрешените в горепосочената наредба лекарствени средства за лечение и профилактика на заболяванията и стимулиране на прираста и продуктивността на животните, а така също и средства, използвани при изкуствено осеменяване и трансплантация на ембриони, хомеопатични средства, строго определени антисептици и дезинфектанти, медикаментозни премикси и разрешени за използване имунопрепарати (ваксини, имунни и хиперимунни серуми, диагностикуми, токсини и анатоксини, бактериофаги, органни и кръвни препарати, хранителни среди).

Към разрешените препарати за използване при отглежданите по биологичен начин животни се включват и т.нар.пробиотици”, които са съвременно и перспективно средство за стимулиране прирастта, както и за профилактика и лечение на редица заболявания при животните, разглеждани от редица специалисти като сериозна алтернатива на досега използваните антибиотични лекарствени средства. Все повече са научните доказателства за предимствата от приложението на пробиотици, пред досега използваните антибиотици.

През последното десетилетие, освен добилия широко приложение термин “пробиотици” бе въведен и термина “пребиотици”, който включва някои олигозахариди, които имат способността да стимулират развитието на “полезните” пробиотично въздействащи микроорганизми чрез положителното повлияване на средата за тяхното развитие. Комбинацията на пробиотици ипребиотици се смята ефикасна по отношение на стабилизирането на т.нар. пробиотичен ефект от развитието на пробиотично въздействащите микроорганизми. (Zimmermann, 2001).

Какви са основните предимствата на използването

на пробиотици при животните ?

Най-важното предимство на пробиотиците пред антибиотиците е категорично положителното им влияние върху чревните микроорганизми и оттам постигането на по-добро усвояване на фуражите и по-висок прираст при животните. Като важен профилактичен, а дори и лечебен ефект, изтъкван от редица специалисти е конкурентната рола на пробиотиците по отношение на чревните бактерии, предизвикващи често стомашно-чревни заболявания. Пробиотиците притежават следните основни въздействия върху чревния тракт на животните :неутрализират токсините в чревния тракт;стимулират локалния имунен отговор;намаляват броят на патогенните чревни бактерии по пътя на конкуренцията (Probiotics/http://www.thepigsite.com/pighealth/article/548/probiotics)

На второ място, редица автори установяват, изключително благоприятно повлияване от пробиотиците на всички жизнени функции при животните и по-високи нива на имунен отговор при възникнали незаразни и заразни заболявания.

Не на последно място, следва да се изтъкне изключително важното по отношение на консуматорите качество на пробиотиците, за разлика от антибиотичните препарати, а именно, липсата на остатъчни количества от тези субстанции в месото и млякото и от там получаване на гарантирано свободни от химиотерапевтици, безопасни за здравето на консуматорите хранителни продукти.

В следващият материал се прави преглед на досегашните познания и се разглеждат перспективите за приложение на пробиотиците за стимулиране прираста и за профилактика и лечение на редица незаразни и инфукциозни заболявания при селскостопанските животни.

За разлика от антибиотиците, които в голямата си част са продукт на биотехнологиите, пробиотиците представляват живи микроорганизми, които не предизвикват заболявания при животните и не водят до натрупване на остатъчни количества в тъканите и органите на животните, не предизвикват изменчивост и устойчивост на микроорганизмите при последваща употреба на същите средства като в същото време във всички случаи водят до повишаване на живото тегло при селскостопанските животни.

През годините с пробиотичен ефект са използвани редица микроорганизми, сред които най-често самостоятелно или в комбинации са прилагани най-често лактобацили, бацили, стрептококи, както и някои дрожди и отродия на плесени (Saccharomyces cerevisiae и Aspergillus oryzae).

Не е много известен фактът, че лактобацилите, които представляват важна част от закваските, използвани в киселото мляко, а и се срещат в някои отпадъчни млечни продукти като суроватката например, притежават доказан имуностимулиращ ефект по отношение на реакците на организма, след ваксинации срещу инфлуенца, дифтерия и тетанус. Напоследък е установено също, че пробиотиците имат и антихолестеролов ефект, което води до по-малко натрупване на холестерол в месото на животните и от там до по-високи диетични качества на месото от животни, третирани с пробиотици, по отношение на здравето на човека (Zhanga, 2008).

Установено е, че пробиотиците имат доказано стимулиращ ефект по отношение на имунната система на животните. Доказано е, че някои от често използваните микроорганизми с пробиотичен ефект като Bifidobacterium spp, Lactobacillus acidophilus и Lactobacillus casei стимулират увеличаването на броя на т.нар. B- и T-лимфоцити, което води до повишаване на левкоцитната фагоцитна активност и нивото на интерферон и имуноглобулин А. Посочените микроорганизми се характеризират и със специфични антинеопластични възможности, дължащи се на способността им да елиминират нитратите и нитритите, трансформиращи се в чревния тракт в канцерогенни нитрозо-амини ( Kander, 2004)

Пробиотиците повлияват благоприятно стомашно-чревния чревния тракт на животните при заболяванията, съпроводени с диария и други стомашно-чревни симптоми. Доказано е, че тяхната употреба води до повишена синтеза на витамин В и по-добро усвояване на калция, фосфора и желязото от животните. Използването на пробиотици повишава устойчивостта по отношение на стрес и води до по-ниска смъртност особено при младите животни.

Тези алтернативни на антибиотиците средства се препоръчват от все повече специалисти особено при най-често интензивно промишлено отглежданите селскостопански животни, каквито са свинете и птиците. Устанновено е например, че при употребата на пробиотици при малки прасенца в първите дни след раждането се достига до подобряване на кръвните показатели (еритроцити, хемоглобин), което възпрепятства появата на често срещаната физиологична анемия при този вид животни, отглеждани при промишлени условия. Освен това, при използване на пробиотици при прасетата за угояване са наблюдавани положителни въздействия по отношение на компенсирането на метаболитната ацидоза, както и профилактичен ефект във връзка със стреса и заболяванията, проявяващи се със стомашно-чревна симптоматтика (Kander, 2004).

По отношение на използването на пробиотици при угояване на свине също има редица нови научни факти. Така например, корейски изследователи през 2007 г. са установили положително повлияване на прираста на прасета за угояване при проведен 100 дневен експеримент на храненето им по специална диета, с включени пробиотици. След приключване на експеримента свинете са били заклани като са отчитани качествените показатели на месото. Установено е положително повлияване на т.нар. “водосвързваща способност на месото”, което представлява възможността месото да задържа в себе си месния сок по-дълго време след клането, което води до подобряване на неговите технологични и кулирнарни качества (крехкост, вкусови характеристики и др.), ( Kim, 2007).

Въпреки че пробиотиците водят до известно повишение на себестойността на продукцията, то нейните по-високи качества биха могли да елиминират оскъпяващия ефект по отношение цената на готовите продукти. В този аспект, някои изследователи препоръчват, с оглед снижаване на разходите от използването им, вместо синтетично получени пробиотици да се използват подложени на млечнокисела ферментация течни продукти. Доказано е, че последните съдържат по-високо ниво на млечнокисели микроорганизми и дрожди и според учените могат да се представляват евтина алтернатива при храненето особено на свинете. Поради своето доказано положително въздействие върху стомашно-чревния тракт на свинете алтернативните млечнокисели храни могат да се използват с успех и се препоръчват от редица специалисти особено в млада възраст на животните (Jensen, 1998).

При нашите условия доста често стопаните използват и получават пробиотичен ефект при хранене най-често насвинете с т.нар. “суроватка” или “цвик”. Тези отпадъчни продукти от млечната индустрия имат доказан чрез практическия опит на фермерите положителен ефект по отношение на апетита и живото тегло на свинете. В тази връзка не са много известни и ясни за фермерите, а в редица случаи са и погрешно интерпретирани наименованията и от там смисъла и начина на прилагане на посочените отпадни продукти.

За даване на по-голяма яснота, кое е “суроватка” и кое е “цвик”, какъв е техният основен състав и от там какви въздействия биха могли да се очакват при хранене на свинете с тези продукти, следва да се направят няколко пояснения.

“Суроватката” се получава при производството на сирене или кашкавал като след отцеждане и отделяне на сиренината, от която се получава съответния продукт, течната фракция не се подлага на друга обработка и би могла директно да се консумира от животни. Тя съдържа освен вода, известно количество млечни белтъци (албумин и глобулин), млечна мазнина, а така също млечна киселина и млечнокисели бактерии. Всички тези съставки и особено бактериите имат изключително благоприятен пре- и пробиотичен ефект върху стомашно-чревния тракт на свинете. Съдържанието на част от млечните белтъци в суроватката води до значително завишаване на прирастта при животните, получавали като добавка към дажбата си този течен продукт. Суроватката е отпаден продукт от млекопреработката и в настоящия момент се получава у нас предимно в мандрите, които не произвеждат освен сирене или кашкавал и извара и/или суроватъчно масло. Последните два продукта се получават чрез промишлено термопреципитиране или отсметаняване на суроватката като в последствие се получава друг отпаден продукт – “цвик”.

Важно за фермерите е да знаят, че в случай, че мандрата от която се използва “суроватка” за хранене на свинете произвежда освен сирене или кашкавал, а и извара и масло, в случая най-често става въпрос за другия отпадъчен продукт, а именно – “цвик”. Този продукт за разлика от суроватката почти не съдържа млечни белтъчини и мазнини, както и млечнокисели бактерии. Поради факта, че за да се получи, същият е предварително подлаган на високотемпературна обработка и отсметаняване, хранителните и диетологичните му качества се заключават само с положителното въздействие на останалите след отцеждането и/или отсметаняването млечна или лимонената киселини, използвани в технологията на производство на съответния млечен продукт.

Така че, като обобщение може да се посочи, че когато става въпрос за хранене на свинете със суроватка с гореописания състав, положителните ефекти са свързани с пре- и пробиотични ефекти, дължащи се на млечнокиселите микроорганизми, които са по-силно изразени в сравнение с пребиотичния ефект от киселините в цвика, свързани с повишаване нивото на киселините в стомашно-чревния тракт на свинете и от там, водещи до стимулиране на техния апетит.

Напоследък пробиотиците все по-често се съчетават и с други допълнителни средства, водещи до засилване на техния ефект. Такива са например малтодекстрините, които е установено, че в комбинация с лактобацили водят до засилване на пробиотичния ефект от последните по отношение на въздействието им върху предивизвикващите стомашно-чревни проблеми E.coli (Bomba, 2002).

В заключение следва да се посочи, че има научни доказателства в подкрепа на становището, че пробиотиците имат по-малък ефект при прасета, когато се прилагат след 5-ия ден от раждането им (Probiotics/http://www.thepigsite.com/pighealth/article/548/probiotics). Поради тази причина все повече специалисти препоръчват възможно най-ранното използване на пробиотичните средства при младите животни.

В подкрепа на ранната употреба на пробиотици са и проведените през 2008 г. обстойни проучвания за установяване възможността от предотвратяване на сравнително често срещаното и водещо до големи загуби при свинете заболяване некротичен ентерит чрез използването на ранно захранване с млекозаместители, включващи в състава си пробиотици. Проведен е експеримент при прасенца, родени чрез цезарово сечение преди времето на нормално раждане като същите са захранвани с млекозаместител, съдържащ и несъдържащ пробиотици. Установено е, че при ранно захранване на прасенцата с млекозаместител, съдържащ пробиотик със следния състав : Bifidobacterium animalis и Lactobacillus acidophilus, casei, pentosus, plantarum, случаите на последващото им заболяване от некротичен ентерит са намалели (Siggers, 2008).

Автор: д-р Динко Динков

 

Коментари  

 
+1 # Паолина 2012-02-14 08:48
От тази годино отглеждам кози .една от козите я купих заплодена и роди през ноември когато доях останалите кози и правех сирене.Веднъж оставих суроватката на земята .и за моя изненада ярето започна да я пие и аз започнах редовно да му давам суроватка.Нямате представа как бързо започна да расте.не с дни ,а с часове.сега това яре има 2 месеца и половина ,а тежи около 15 може и повече килограма.и най-важното е здраво.вече само ходи при майка си да бозае дори и при тези минусови температури,не се разболя.От това си вадя извод че суроватката е много полезна не само за животните ,а и за нас хората.
Сега като прочетох статията вече ми е ясно защо е така.Искрено Ви благодаря.
Отговор | Цитиране | Цитиране
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови