Трихинелозата - как да продължаваме борбата с нея? ПДФ Печат Е-мейл
Написано от Administrator   
Неделя, 23 Май 2010 10:29

Трихинелозата е една от най-опасните за човека зоонози с паразитерен произход. По данни за 2007 г, България се е нареждала на второ място след Румъния по заболеваемост сред страните-членки на ЕС. На територията на страната органите на РИОКОЗ ежегодно регистрират случаи на трихинелоза при хората, което определя тази паразитоза като една от водещите зоонози в Република България. По данни на РИОКОЗ – Шумен, през последните 5 години са възнили общо 21 епидемични взрива като са диагностицирани 34 единични случая. От 964 лица консумирали инфектирани с трихинели месни продукти при 485 е доказана трихинелоза и 355 от са били лекувани за това заболяване.

Причинител на трихинелозата е нематодът Trichinella spiralis. Основен източник са предимно заразени дива и домашна свиня, по-рядко мечки и коне, чието месо и месни продукти се използуват за консумация без добра топлинна обработка. След консумация на заразено месо и месни продукти трихинелите се развиват в тънките черва и отделят ларви, чрез кръвообращението мигрират в мускулатурата на тялото и се капсулират. Природни резервоари на трихинелозата са мишки, плъхове, лисици и др.

По данни на Националния център за здравна информация от началото на 2009 г. до края на м. септември са съобщени 187 случая на заболели от трихинелоза. В края на 2009 г. има данни за 8 трихинелозни взрива.

За да е ефикасна превенцията и борбата с трихинелозата е необходимо системното и стриктно провеждане на противоепидемичните мерки по отношение на това заболяване, съгласно действащите нормативни документи на МЗ и МЗХ, които към настоящия момент са адаптирани с тези на ЕС.

Диагностиката в нашата страна при животните и дейностите на официалния контрол по отношение на трихинелоза се извършват, съгласно Наредба № 110/18.09.2006 г. за специфични изисквания за осъществяване на официален контрол за трихинелоза в месо. Съгласно тази наредба се дава възможност до 31.12.2009 г. за изследване да се използва утвърденият в нашата страна т. нар. компресионен метод (с помощта на специални стъкла, които се притискат едно срещу друго, а пробите от късчета мускулатура са поставени между тях като впоследствие същите се наблюдават при определено увеличение с уред, наречен трихинелоскоп).

Съгласно § 3. (1) от заключителните разпоредби на горепосочената наредба Националната ветеринарномедицинска служба разрешаваше използването на компресионния трихинелоскопски метод за домашни и диви свине до 31 декември 2009 г., когато: се изследват единични кланични трупове в кланица, която не коли повече от 15 домашни свине на ден или 75 домашни свине на седмица или подготвя за продажба на пазара не повече от 10 диви свине на ден; няма необходимите условия за използване на методите за откриване по методи с изкуствен стомашен сок.

Съгласно Наредба № 110 от 2010 г. при изследването за трихинелоза, би следвало да се използват вече най-обективните методи за изследване за това заболяване, които се основават на предварителното смилане на пробите с изкуствен стомашен сок, което позволява обективното отчитане, както на капсулираните, така и на некапсулираните форми на причинителя. Този метод би следвало вече да е въведен и при изследване да се прилага в момента във всички специализираните лаборатории в страната. Неудобство за частните лица (ловци, фермери и др.), по отношение на новия метод е, че допълнителните консумативи, които се използват при него водят до увеличаване на цената на анализите. От друга страна трябва да се посочи и, че през 2009 г. при проведено в специализирани лаборатории за изследавене на трихинелоза в ЕС проучване е установено, че основен проблем при диагностициране на това заболяване по метода с изкуствен стомашен сок е липсата на достатъчно практически опит сред лабораторните работници, което е водело в част от лабораториите до неустановяване на трихинели в предварително заразени проби. В тази връзка се предлага допълнително изпитване на възможностите на отделните лаборатории по отношение на диагностиката посредством метода с изкуствен стомашен сок чрез изследване на маркирани с определен брой трихинели проби, които да бъдат анализирани в различните лаборатории, за да се постигне нужната прецизност при анализите в отделните лаборатории. Всичко това налага провеждането и на допълнителни обучения на специалистите от лабораторния контрол, с оглед обективното установяване на причинителя на заболяването по новия метод.

В нашата страна изследването за трихинелоза по компресионния метод е с дългогодишна история. Удължавенето на неговото използване съгласно Наредба 110 до края на 2009 г., не доведе до затруднения, както за лабораториите, извършващи тези анализи, така и за ловците и стопаните по места, които имат утвърдена практика във вземането на проби за изследване по този метод. Самото изследване за една проба по компресионния метод отнема едва 6 минути, което е доста по-малко от времето, необходимо при използване на новия метод с изкуствен стомашен сок. Освен това по компресионния метод се получават резултати и само за една проба, докато методът с изкуствен стомашен сок, за да е рентабилен, изисква събирането на по-голям брой проби (дори до 100), което при отстрела на диви свине или при разпространеното в нашата страна отглеждане на малък брой домашни свине, е затрудняващо извършването на метода обстоятелство.

Всички горепосочени аргументи са в полза на тезата за удължаване на използването на компресионния метод и през 2010 г. Те би могло да се имат пред вид от съответните органи при аргументирането пред Европейската комисия на евентуалното удължаване на действието на Наредба 110 в сегашния й вид, до приключването на адаптирането на лабораторната база с изискванията на новите методи за изследване за трихинелоза. За да е достатъчно обективно изследването за трихинелоза по компресионния метод следва да се посочи, че ловците и стопаните, които вземат проби и се насочват към лабораториите, трябва да знаят какви точно проби да носят за лабораторен анализ от домашните или дивите свине. Съгласно Наредба 110 за изследване за трихинелоза от цели трупове трябва да се вземат няколко проби с размер на лешник от всяко животно. При домашни свине такива проби се взимат едновременно от двата диафрагмени ствола (или това е прехода между месната и сухожилната част на диафрагмата на прасето), като в пробата трябва да има и мускулатура и съединителна тъкан. Много е важно ловците да знаят, че при диви свине вече е нужно вземането на сборна проба от мускулатура от 6 места - от двата диафрагмени ствола при прехода към мускулната част, от мускулите на челюстта, езика, долната част на крака и от междуребрените мускули. Важно е също да се посочи и, че приготвянето на сурово-сушени домашни деликатеси като луканки и суджуци от неизследвано месо крие изключително голям риск за консуматорите.

Трихинелозата при човека е трудно диагностициращо се, с тежка клиника и терапия заболяване, което изисква комплексни мерки за превенция и борба. Само при стриктното спазване на изискванията на нормативната уредба, както и чрез изследване на всички свине, след време би могло и РБългария да декларира липсата на това опасно заболяване, както при животните, така и при човека.

Автор: д-р Динко Динков

 

Последно променен на Събота, 24 Юли 2010 17:19
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови