Общи изисквания към фермите, възнамеряващи да въведат директни продажби на мляко ПДФ Печат Е-мейл
Написано от Administrator   
Събота, 10 Юли 2010 17:34

Суровото мляко се добива от животни, които не трябва да показват признаци на заразни болести, които се предават на хората чрез млякото, са здрави и не показват признаци на болести, които могат да доведат до замърсяване на млякото, не страдат от болести на половата система, придружени с отделяне на секрет, ентерит с диария и треска, или възпаление на вимето и са без рани на вимето, които може да окажат влияние върху млякото.

Важно за фермерите е да знаят, че при въвеждането на директните продажби на мляко те трябва да регистрират своите животновъдни обекти като се осигуряват подходящи помещения с оборудване, съобразено с вида, породата, възрастта и жизнена среда на животните. Изискванията за отглеждане на едри преживни са упоменати в Наредба № 44 от 2006 г. за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти (ДВ, бр. 41 от 2006 г.). Помещенията за отглеждане на дребни преживни животни и оборудването в тях трябва: да отговарят на изискванията по чл. 10, т. 1 от същата наредба. При отглеждане на дребни преживни се изисква подвижните преграждащи елементи, предназначени за оформяне на временни родилни боксове, боксове за отбити агнета и шилета, обособени пространства за дзвизки и други. Тези следва да са изградени от материали, които не са вредни за животните, т.е, да не са боядисани с токсични за животните бои, да нямат нарушена структура, предразполагаща травматични повреди и др. Помещенията за отглеждане на свине и оборудването в тях отговарят на изискванията по чл. 2 от Наредба № 21 от 2005 г. за минималните изисквания за защита и хуманно отношение при отглеждане на свине (ДВ, бр. 5 от 2006 г.). Помещенията за отглеждане на птици (птици от кокоши вид, пуйки и водоплаващи), както и оборудването в тях отговарят на изискванията също на Наредба № 44 от 2006 г. за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти. Помещенията за отглеждане на еднокопитни и оборудването в тях отговарят на изискванията по чл. 12 от Наредба № 44 от 2006 г. за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти. За отглеждането на зайци в клетки, разположени в помещения, се осигурява вентилация, изключваща натрупването на наднормено съдържание на водни пари и токсични газове - въглероден диоксид, амоняк и сероводород, в съответствие с чл. 13 от Наредба № 44 от 2006 г. за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти.

Съгласно Нареба № 4 от 19 февруари 2008 г за специфичните изисквания при роизводството, съхранението и транспортирането на суровото мляко и изискванията за търговия и пускане на пазара на мляко и млечни продукти (ДВ. бр.23 от 29 Февруари 2008г.), фермите за производство на сурово краве мляко задължително се категоризират, според състоянието на сградния си фонд и качеството на получваното мляко. За да бъде категоризирана определено ферма за производство на сурово краве мляко собственикът е необходимо да пададе чрез официалния ветеринарен лекар, отговарящ за съответната община, до директора на съответната Регионална ветеринарномедицинска служба (РВМС) заявление по образец. Директорът на РВМС със заповед назначава комисия, в която се включват официален ветеринарен лекар от отдел "Здравеопазване на животните" към РВМС, отговарящ за съответната община, представител на Общинската служба по земеделие и гори (ОСЗГ) и представител на съответното кметство. Комисията в 7-дневен срок извършва проверка във фермата за съответствието й с изискванията на Регламент 853/2004/ЕС за сградов фонд и оборудване, попълва въпросник по образец и съставя протокол по образец със заключение в три екземпляра, от които един екземпляр се връчва на собственика на фермата, който го съхранява във фермата, един за РВМС и един за ОСЗГ. Официалният ветеринарен лекар взема за период от два поредни месеца, през 15 дни, четири представителни проби сурово краве мляко за извършване на анализ по показателя за ОБМ (общ брой микроорганизми) и за наличие на инхибитори, и за период от три поредни месеца три представителни проби сурово краве мляко за извършване на анализ по показателя за ОБСК(общ брой соматични клетки). Пробите се изпращат в независима акредитирана лаборатория за извършване на анализите, а резултатите от тях се съхраняват във фермите. Таксите за анализите се заплащат от собствениците на фермите. В зависимост от получените резултати от изследванията за ОБМ и ОБСК, изчислени средногеометрично от резултатите, комисията в 7-дневен срок от получаване на протоколите от лабораторните анализи изготвя окончателен протокол със заключение за категоризиране на фермата в съответната група и го представя на директора на РВМС. Екземпляр от протокола се съхранява във фермата.

Според Нареба № 4 от 19 февруари 2008 г за специфичните изисквания при производството, съхранението и транспортирането на суровото мляко и изискванията за търговия и пускане на пазара на мляко и млечни продукти (ДВ. бр.23 от 29 Февруари 2008г.), фермите за производство на сурово краве мляко се категоризират в три групи, както следва:

1.Първа група:
а) отговарят на ветеринарно-санитарните изисквания за сградов фонд и оборудване съгласно Приложение III, секция IХ, глава I (II) на Регламент 853/2004/ЕС; и
б) произвеждат сурово краве мляко с показатели за общ брой микроорганизми (ОБМ) до 100 000/мл и общ брой соматични клетки (ОБСК) до 400 000/мл съгласно Приложение III, секция IХ, глава I (III,3) на Регламент 853/2004/ЕС (отговарящо мляко);
в)з
адължително имат помещение за съхранение на млякото, регистрирано по Закона за храните.

2. Втора група:
а) отговарят на ветеринарно-санитарните изисквания за сградов фонд и оборудване на Приложение III, секция IХ, глава I (II) на Регламент 853/2004/ЕС; и
б) произвеждат сурово краве мляко с показатели над 100 000/мл за ОБМ и над 400 000/мл за ОБСК (неотговарящо мляко);

3. Трета група:
а) не отговарят на ветеринарно-санитарните изисквания за сградов фонд и оборудване съгласно Приложение III, секция IХ, глава I (II) на Регламент 853/2004/ЕС; и
б) произвеждат сурово краве мляко с показатели над 100 000/мл за ОБМ и над 400 000/мл за ОБСК(неотговарящо мляко).

Категоризираните ферми се прекатегоризират в друга група в случай, че резултатите от анализите на млякото са показали средногеометрично за период от два месеца при две изследвания на месец показатели, различни от изискващите се за съответната категория за ОБМ, и/или средногеометрично за период от три месеца, при едно изследване на месец показатели за ОБСК, различни от изискващите се за съответната категория.

Директорът на РВМС съставя досие на фермата, съдържащо заявлението, попълнения въпросник и протоколите на комисията и в 7-дневен срок го изпраща на дирекция "Аграрно развитие" при Министерството на земеделието и храните (МЗХ) за вписване на фермата в публичен регистър. Едно копие от досието остава у директора на РВМС, а друго се изпраща в ОСЗГ. Регистърът на фермите се публикува в интернет страницата на МЗХ. Фермите от трета група имаха срок до 31.ХII.2009 г. да се приведат в съответствие с изискванията на Регламент 853/2004/ЕС за сградов фонд и оборудване.

Към всяка ферма с не по-малко от 5 дойни животни може да се изгражда помещение за съхранение на мляко (ПСМ), в което не може да се приема мляко, добито в други ферми. Ако фермата е от първа група ПСМ е задължително. Би следвало и всички ферми, които възнамеряват да реализират директни продажби на мляко задължително да притежават ПСМ. Помещенията за съхранение на млякото е необходимо да се регистрират с регистрационния номер на фермата, към която са изградени, като пред него се поставя буквата "F".

Във фермите трябва да се поддържа и определена документация, удостоверяваща изпълнението на изискванията към отглеждането, терапията и проследимостта на животните (проведени ветеринарномедицински третирания и манипулации; умрели животни и писмени предписания, издадени от ветеринарномедицинските органи съгласно ЗВД (Закон за ветеринарномедицинската дейност), регламентирано с Наредба № 40 от 2 декември 2008 г. за условията за отглеждане на селскостопански животни, съобразени с техните физиологически и поведенчески особености (в сила от 12.09.2008 г., издадена от Министерството на земеделието и храните, Обн. ДВ. бр.106 от 12 Декември 2008г). Тези документи следва да се представят при проверка от органите на Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС). Документацията, свързана с проведените ветеринарномедицински третирания и манипулации с животните се попълва от ветеринарния лекар, обслужващ обекта. Във фермите е необходимо да се водят дневници за проведените ветеринарномедицински третирания и манипулации, в които да са упоменати: дата; вид, пол, порода и идентификационен номер на животните; диагноза или съмнение за определено заболяване (попълва се само от обслужващия ветеринарен лекар); проведени третирания (манипулации) и лекарствени средства (попълва се от обслужващия ветеринарен лекар); период през който млякото (месото) не са пригодни за консумация от хора (попълва се от обслужващия ветеринарен лекар (този период следва задължително да е даден за информация от ветеринарния лекар на гледачите на животните, които са задължени стриктно да го спазват.); изход от терапията (манипулациите)- попълва се при приключване на терапията (може да се изпише клинично здраво при излекуване или умряло, при смърт на животното);подпис на обслужващия ветеринарен лекар

Особено важно за собствениците на ферми е това, че периодът през който млякото (месото), не са пригодни за консумация от хора, следва задължително да е даден за информация от ветеринарния лекар на гледачите на животните, които са задължени стриктно да го спазват. За онагледяване на тази информация би следвало във фермата да е създадена съответната организация, която може да включва изписването на периода през който млякото на животните трябва да се отделя от сборното мляко и перода на забрана за клане на табелките, разположени над животните, на които обикновено се записва информацията, касаеща гинекологичния им статус (дата на раждане, заплождане и др.).

Когато е необходимо клане или умъртвяване на селскостопански животни, то се извършва в съответствие с разпоредбите на ЗВД, ЗЗЖ (Закон за защита на животните) и Наредбата за намаляване до минимум страданията на животните по време на клане или умъртвяване (ДВ, бр. 42 от 2006 г.).

При смърт на животни във фермата задължително следва да се съхранява и документация, която би могло да представлява папка с протоколи или дневник за умрели животни, съдържащ(и) данни за: дата; брой на животните; вид, пол, порода и идентификационен(ни) номер(а) на животните; заболяване (диагноза или съмнение) – попълва се задължително от обслужващия ветеринарен лекар; и подпис на обслужващия ветеринарен лекар. Големите ферми, следва да имат създадена организация за изнасяне на умрелите животни и техническо оползотворявене на месото от тях в екарисаж, а малките или отделните частни стопани, в случай на смърт на животните е необходимо да потърсят съдействие от обслужващия ветеринарен лекар и РВМС, с оглед организиране на загробване на умрелите животни на определени от кметствата терени.

Собствениците на животновъдни обекти за селскостопански животни организират първоначално и периодично обучение на персонала за отглеждане на животните и спазване на изискванията за хуманно отношение към тях. Тези обучения биха могли да се осъществяват от компетентни държавни ветеринарни лекари от съответните РВМС. Те се доказват при проверки от контролните органи чрез представяне на индивидуално подписаните от обучаемите и лекторите протоколи от обученията.

Собствениците са длъжни да съхраняват документацията на фермите не по-малко от 3 години.

Автор: Д-р Динко Динков, Тракийски университет, гр. Стара Загора 

Последно променен на Сряда, 15 Юни 2011 18:35
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови