Гангренозен мастит при дребните преживни ПДФ Печат Е-мейл
Написано от Administrator   
Сряда, 28 Юли 2010 14:25

За тези които отглеждат овце и кози, пролетта е сезон когато берат плодовете от своя труд. За съжаление именно тогава се срещат и най-големите неблагополучия при този вид животни. Те са продиктувани от понижената устойчивост на организма, свързани с раждането, усилената лактацията, влажния и променлив климат, както и изтощението след зимата.

Едно от заболяването, което засяга млечната жлеза при дребните преживни и се среща най-често именно през пролетта, е гангренозният мастит. Хората го познават още като „черeн мастит”.

Представлява неконтагиозна заразна болест, която засяга най-често отделни животни в стадото. Предизвиква тежко гангренозно или гнойно-некротично възпаление на вимето, придружено с тежка септична интоксикация на организма. Причинителят е грамположителен микрокок. При своето развитие в организма на животните той-образува силен токсин, увреждащ кожата и кръвта. Устойчивостта му е голяма. Във външната среда се съхранява с месеци. Болестта засяга овцете и козите по време на лактация, като породата и възрастта не играят роля. Причинителят е условно патогенен микроб, широко разпространен в природата. Болестта избухва при наличие на следните предразполагащи условия: леки едва забележими наранявания и одрасквания, натъртване и протривания по кожата на вимето. По този начин се създава входна врата за инфекциозния агент. Други предразполагащи фактори са грубото и неправилното доене, лакомото бозаене на агнетата, когато те са по-големи, пашата на терени богати с бодливи растения и храсти, влажните и задушните помещения, спарването и мацерацията на кожата на вимето, несвоевременното остригване, нередовното и непълно издояване.

Допуска се че със заболяването на едно животно, микроорганизмите стават по-вирулентни, опасни и агресивни. Това прави възможно по-лесното пренасяне на инфекцията от болни на здрави животни.

Как се развива болестта ? След като проникне в тъканта на вимето, причинителят започва да се размножава усилено и да отделя токсин, който не само че локално уврежда млечната жлеза, но се резорбира и се разпространява в целия организъм. На место се развива тежко гангренозно възпаление, с тенденция към прогресивно разпространение в съседство. Настъпва и натравяне на целия организъм което е причина за смъртта.

Признаци. Заболяването настъпва внезапно. Първата проява е силната болезненост, предизвикваща ограничената подвижност. Животното изостава от стадото. Не позволява малките да бозаят. Вимето е силно темперирано (горещо при пипане) и болезнено. В началото кожата е непроменена. След това се установява оток, разпространяващ се напред към гърдите. Кожата става розова и напрегната. Още в този стайдий, състоянието на животното рязко се влошава. Наблюдава се омърлушеност, изгърбеност, схванатост, настръхване на кожата, ушите изстиват, липсва апетит. Вътрешната телесна температура минава 41?С. Пулсът и дишането са учестени. Обикновено се засяга едната половина на млечната жлеза. Постепенно отокът става твърд, още по-болезнен и темпериран. Цветът на вимето се изменя от слабо розов, става червен. Мляко не може да се издои. Отделя се само оскъдно количество леко мътен, кървав, а понякога дори бистър като вода секрет. С напредване на болестта млечната секреция напълно преустановява.

В зависимост от устойчивостта на организма по-късно са възможни 4 варианта на развитие на болестта.

При най-тежката форма възпалителния оток на вимето се разпространява много бързо, за часове, като напред достига до гърдите, а отзад до бедрата. От центъра към периферията кожата придобива постепенно тъмночервен, а впоследствие виолетов до черен цвят. Границата между здрава и болна тъкан е рязка. Успоредно с това вимето изстива, следствие на гангрената и тежката интоксикация, вътрешната телесна температура спада под нормата. Скоро след това идва и края.

При острата форма развитието на болестта е малко по-бавно. Признаците са сходни. Отокът е по-ограничен и обикновено се локализира само в едната половина на млечната жлеза. Успоредно със спадане на вътрешната телесна температура изстива и вимето. Това е съпроводено също с утежняване на общото състояние и често залежаване. Появява се и диария. От носа изтича обилен слузест секрет. Вълната започва да се скубе. Болестта протича за 2-5 дни и завършва със смърт.

При подострата форма проявите са аналогични, но са застъпени в по-слаба степен и животните обикновено не умират. Настъпва суха гангрена на засегната част на вимето, която впоследствие опада. Остават гноящи рани, които бавно зарастват.

При хроничната форма, която се среща по-рядко, процесът се развива много бавно. След неколкодневно боледуване общите прояви изчезват, а във вимето се образуват едно или няколко втвърдявания, които по-късно омекват и бавно се превръщат във флуктуиращи абсцеси (гнойници), а съдържанието им чрез фистули се изхвърля навън. Развитието на болестта при тази форма продължава със седмици, даже с месеци.

Ветеринарният лекар поставя лесно диагнозата на базата на клиничната картина. Болестта трябва да се различи от инфекциозния мастит и заразната агалаксия.

Какви мерки трябва да вземат фермерите при поява на гангренозен мастит. В случай и на най-малко съмнение, болните животни трябва да се изолират в сухо помещение. Без намеса на ветеринарен лекар, фаталния край е неизбежен. Шансове за спасяване на млечната жлеза съществуват само в най-ранния стадий, когато цветът на кожата е непроменен или розов. Тогава се извършва лекуване по специална схема, локално и венозно приложение на ударни дози антибиотици, както и системно преливане на общоукрепващи и антитоксични средства. Започне ли тъканта на вимето да почервенява и да посинява, тогава усилията са насочени единствено към спасяване на живота на пациента. По-късно гангренозните тъкани опадат, и овцата (или козата) остава само с една половина на вимето. Трябва да се отбележи, че гангренозния мастит е много тежка болест, така че не са редки случаите, когато въпреки проведената терапия, изхода може да е фатален.

Необходимо е усилията да бъдат насочени към спазване на определени профилактични изисквания и мероприятия, които ще доведат да минимизиране на всички шансове за заболеваемост при овцете и козите.

Най-важното изискване е овчарниците и помещенията в които се отглеждат животните да се поддържат сухи. Влагата е враг номер 1 на овцете. Освен това, като се имат предвид останалите предразполагащи фактори посочени по-горе, фермерите и стопаните по своя преценка могат да внесат корекции и подобрения в целия режим на отглеждане и експлоатация на животните. Някои от тях изискват сериозни промени и нововъведения, които са трудно осъществими, а други са лесни, евтини и достъпни за прилагане. Единственото, което изискват е по-голямо внимание, старание и завишен контрол при обслужване на животните. Например, дезинфекцията с йод на малките повърхностни ранички по вимето може да се окаже животоспасяващо за пациента и спестяващо много средства за стопаните и фермерите.

 

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови