«а ветеринарни специалисти

»ндустри€

«а фермери

«а любители и деца



–Я–Ф–§ –Я–µ—З–∞—В –Х-–Љ–µ–є–ї
–Э–∞–њ–Є—Б–∞–љ–Њ –Њ—В Administrator   
–І–µ—В–≤—К—А—В—К–Ї, 13 –ѓ–љ—Г–∞—А–Є 2011 19:19

Ўапът е силно контагиозна болест при двукопитните животни. јктуален проблем, една потенциална, дори реална опасност за нашата страна. —ъбити€та от последните седмици потвърждават това.  ѕричин€ва се от специфичен афтовирус от семейство Picornaviridae. –азличават се различни серотипове Ц представл€ващи различни форми на този вирус. —еротип ќ (името произхожда от това на френски€ департамент  Oise), ј (ДAllemagneУ Ц √ермани€), —, јзи€ 1, SAT 1-3 (произхождащ от южноафриканската територи€). ¬секи притежава съответни подтипове, без да съществува кръстосан имунитет. “ова ще рече, че имунитетът срещу един конкретен причинител не предпазва от друг, макар и най-сроден. ¬ ≈вропа до този момент са доказани само типовете ќ, ј и —. ¬ирусът притежава повишена склонност към мутации. 
Ўапа зараз€ва двукопитните животни, слоновете, таралежите и хората. «а човек не е опасен. јко все пак при него успее да предизвика забол€ване, то тогава то протича като безобидна инфекци€. “ака например нер€дко при персонал работещ в диагностични вирусологични лаборатории са откривани антитела срещу шап, без засегнатите да са боледували н€кога т. е. срещата им с вируса е била безсимптомна. ќт болестта, но в много по-слаба степен се зас€гат и н€кои други диви горски животни Ц муфлони, сърни, елени, дива свин€. ƒа не забрав€ме, че в нашата страна, шапната атака от последните дни  бе открита първоначално  именно при обстрелване на дива свин€. 
ѕървите свидетелства за съществуване на шапа датират още от далечната 1514 година в »тали€. Ѕолестта е срещана почти в цели€ св€т, с изключение на —еверна јмерика, јвстрали€ (не през последните 40 години) и Ќова «еланди€. ѕреди се е приемало, че —ахара е пречка, ко€то не би могла да бъде ДпрекосенаФ от вируса на шапа. Ќо това е опровергано. «а нашата страна опасността идва от главно юг. »нтерес представл€ва факта, че през 1997 година в “айван шапът се е по€вил и разпространил при свинете, без да бъдат засегнати отглежданите съвместно с т€х крави. 
»збухването на болестта е възможно да настъпи всеки един момент. ѕренас€нето на вируса е трансконтинентално. “ака например през 2001 година в ќбединеното  ралство при уго€ването на свине с необезвредени отпадъци, пламва шап, при което инфекци€та достига бързо до ‘ранци€ и ’оланди€. ўамът на тогавашни€ взрив е бил открит за пръв път през 1990 година в —еверна »нди€ и след това се е разпространил на изток до япони€, а на «апад до ¬еликобритани€.
ѕо принцип, заболеваемостта при говедата обхваща 100% от поголовието, когато шапът засегне едно стадо. Ќо въпреки това съществуват и изключени€. Ќапример през 2000 година, в »зточна јзи€, един щам ќ, се разпростран€ва сред популаци€ от говеда, без да причин€ва външно установими болестни симптоми, макар че инфекци€та е доказана лабораторно. “ова е още едно доказателство, че в случаите, когато се касае за жив организъм са възможни вс€какви варианти, пон€кога дори абсурдни на пръв поглед. » това прави борбата с тази заразна болест трудна и непредвидима. ѕри възрастните говеда смъртността варира от 2 до 50%, при младите и подрастващите животни е по-гол€ма. ќгромните икономически загуби произтичат не толкова от смъртните случаи, а поради продължителното намал€ване на продуктивността и разходите за борба. —ъществуват доста противоречиви данни по отношение на това, колко време остават вирусоносители преболедувалите животни. “ъй като в случа€ се касае за различни типове и подтипове от вируса, €вно че по отношение на вирусоносителството не е установена сигурна граница.  ѕри проведени най-нови изследвани€ е установено, че преболедувалите животни могат да бъдат носители на болестта дълго време, дори повече от 2 години. “ова тр€бва да се има предвид при внос на животни и продукци€ от т€х.

ѕри болните животни вирусът се отдел€ с всички секрети и екскрети, което спомага за зараз€ване на околната среда в непосредствена близост. ѕо-нататък инфекци€та се пренас€ чрез хора, транспортни средства, дивеч, птици, в€тър и т. н.
ѕървото м€сто където попада инфекци€та и което всъщност представл€ва огнище за размножаването му е фаринкса (глътката).
—лед това вирусът се разпростран€ва и открива в кръвта, мл€кото и слюнката и то още преди да настъп€т първите външни промени, свидетелстващи за болестта (кожни и увреждани€ на лигавицата). 
ѕризнаците които про€в€ват болните животни са специфични. »нкубационни€т (скрити€т) период трае от 1 до 7, най-често 3-6 дни. ќще преди по€вата на типичните признаци се установ€ва, че температурата е повишена.  ј кое е най-характерното за болестта ? “ова са множество болезнени мехурчета (афти) в областта на кутанните лигавици и кожата (език, небце, устни, носно огледало, главата до основата на рогата),  които се образуват чрез втечн€ване на клетките на кожата и ексудаци€ от папиларните тела на
Stratum spinosum. ѕо-късно афтата се спуква, а на дъното й остава силно зачервената и ерозирала повърхност - Stratum germinativum Ц представл€ващ основни€ слой на кожата и лигавиците. “ой се промен€ незначително. ≈то защо по-късно е възможно пълното оздрав€ване, без образуване на белег. — развиване на стоматита животните премл€скват по характерен начин и отдел€т слюнка. ќт време на време, веро€тно поради силната болка, те отвар€т силно устата си. » така гъстата слюнка остава да виси навън, тъй като животните преглъщат трудно. “€ се означава още като Дшапна брадаФ. «аради болките в областта на крайниците, животните се придвижват трудно, треперещо ги повдигат много внимателно. ¬ областта над и между копитата се установ€ват също аналогичните афти, които са силно болезнени. ћного често те се усложн€ват с вторична инфекци€, което предизвиква тежки локални възпалителни процеси.  ато ц€ло, след н€колко дни преобладаващата част от животните започва да се възстанов€ват и обикновено оздрав€ването е пълно. ѕри млечните крави се зас€га вимето.
—ъществува и злокачествена форма на протичане на шапа. ѕри не€ се развива миокардит (възпаление на сърдечни€ мускул). “ова може да доведе до внезапна сърдечна смърт, особено при телетата, дори в случаи, когато не се наблюдава типичната клинична картина (афти).
¬ажното, което тр€бва да се знае и е от гол€мо значение за практическото разпознаване на шапа, че при свинете и особено при овцете и козите заболеваемостта е по-слаба и клиничната из€ва е много слабо изразена. „есто е възможно да се установ€ва единствено слаба куцота.
Ќа базата на клиничните признаци в напредналите стадии диагностицирането не е трудно да се извърши. Ќо със сигурното доказване на шап е възможно единствено след провеждане на лабораторни изследвани€ на кръв. —ветовната референтна лаборатори€ по шапа се намира в Pirbright, ¬еликобритани€. 
¬ диференциалнодиагностично отношение тр€бва да се имат предвид сходни заразни забол€вани€. ѕо отношение на промените в устната кухина подобно протичат Ц мукозната болест, папулозни€ стоматит, чумата при говедата, везикулозни€ стоматит. ѕо отношение промените в междукопитната цепка такива са дигитални€т и интердигитални€ дерматит. –азбира се, ветеринарни€ лекар е този, който ще постави диагнозата. » най-малкото съмнение за наличие на шап налага съществуването му да бъде официално об€вено. Ћекуването при шап е забранено. —ъгласно съществуващите закони и нормативни уредби, при изключително строги мерки за сигурност всички възприемчиви животни в района на огнището се унищожават и загробват.
 аква е профилактиката на шапа ? ¬ ≈вропейски€ съюз ваксинациите са забранени. “ака че ваксини не се произвеждат повече и не се намират в търговската мрежа. «а спешни случаи все пак на определени места се съхран€ват резервни количества. ¬ момента се работи по разработването на специални маркерни ваксини. Ќезависимо съществуваща Дstamping-outФ-политика на ≈вропа, съгласно ко€то всички заразени и застрашени животни в засегнатите райони се унищожават, гласовете за провеждане на ваксинации стават все по-значими и вли€телни. ¬ъзникват въпроса, защо тр€бва да се ликвидират милиони животни ?! —ъществуват данни, според които само във ¬еликобритани€ в последно време са унищожени и обезвредени над 4 милиона двукопитни.
¬ нашата страна в близкото минало съществуваше Д»нститут по шапаФ в —ливен, който беше на световно ниво, и в който се извършваха диагностични меропри€ти€ и изработване на надеждна ваксина срещу тази болест.
јко се предприеме ваксинаци€ съществуват две възможности Ц спешно ваксиниране (кръгово заградително ваксиниране около заразеното огнище отвън навътре) и едно широкотериториално профилактично ваксиниране на всички възприемчиви животни.
 ои са аргументите за ваксиниране ? 1. —пазване на етични норми. —ъществуват опасени€, че едно такова масово изтребване на животни и приемането му за норма, би развило първичната жестокост у нас хората. —читам че не без основание, такава опасност е реална.  2. «ащита на животните. ƒумата тук имат всички онези, които ле€т непресъхващи сълзи за болните животни, а за човешкото нещастие остават индиферентни. 3. »кономически аспекти. “е са н€колко. ѕърви€т е, представете си, че едно изключително ценно стадо (с уникален генофонд)  бъде унищожено. Ќещо което е селектирано и изграждано в продължение на десетилети€ или представл€ва последната ни връзка с миналото, нещо което е последно. ўетите биха били непоправими, а избиването на такива животни Ц варварство. Ѕезспорно произтичащите търговски рестрикции при шап вод€т до огромни загуби.
 ои са аргументите против ваксинаци€та на животните ? » ето едно малко противоречие.  огато една страна би желала да бъде призната като свободна откъм шап, би тр€бвало и ваксинираните животни също да ги н€ма. ѕри една проверка, те не могат да бъдат надеждно разграничени от тези, които са болни и действителни вирусоносители. » не се знае всъщност Ц те източници ли са на инфекци€ ?! »кономическите рестрикции продължават до 6 месеца след смъртта на последното ваксинирано животно. ¬ъобще, профилактичните третирани€ са свързани също с много търговски ограничени€. ≈дновременно с това би тр€бвало да се отбележи, че в тази връзка съществуват и н€кои крещ€щи противоречи€, в смисъл съществува разрешение на внос в ≈— на месо от ваксинирани животни (от јржентина).  ќсвен това, не винаги ваксината е 100% предпазно средство, като се има предвид наличието на различни типове и серотипове на вируса. Ќещо повече - при прослед€ване на дългогодишен период от време е установено, че в страни, в които е извършвана ваксинаци€ не е имало по-малко избухване на болестта в сравнение с тези места, където ваксинаци€ не е извършвана.
Ѕъдещата политика на ≈— по отношение на ваксинирането против шап може би ще се промени, т. е. н€ма да се пристъпи към ваксиниране на ц€лото поголовие, а ще се извършва профилактично предпазно третиране само в случай на избухване на болестта, като един вид защитен вал около заразното огнище.

ƒоц. д-р ѕламен √еоргиев

–Я–Њ—Б–ї–µ–і–љ–Њ –њ—А–Њ–Љ–µ–љ–µ–љ –љ–∞ –Э–µ–і–µ–ї—П, 16 –ѓ–љ—Г–∞—А–Є 2011 19:01
 

–Ф–Њ–±–∞–≤–Є –Ї–Њ–Љ–µ–љ—В–∞—А


–Ч–∞—Й–Є—В–µ–љ –Ї–Њ–і
–Ю–±–љ–Њ–≤–Є