«а ветеринарни специалисти

»ндустри€

«а фермери

«а любители и деца



–Я–Ф–§ –Я–µ—З–∞—В –Х-–Љ–µ–є–ї
–Э–∞–њ–Є—Б–∞–љ–Њ –Њ—В Administrator   
–І–µ—В–≤—К—А—В—К–Ї, 20 –ѓ–љ—Г–∞—А–Є 2011 14:45

ѕърва част:

√олемина на пчелните килийки Ц истори€

јвтор: Thomas Kober, Auerschmiede 7, 83737  Irschenberg,

E-mail: –Х-–Љ–µ–є–ї –∞–і—А–µ—Б—К—В e –Ј–∞—Й–Є—В–µ–љ –Њ—В —Б–њ–∞–Љ –±–Њ—В–Њ–≤–µ.

.....„есто човек започва сво€та селекци€ концентрирайки се върху външността или поне върху признак или качество, което е от съществено значение и му носи полза. ¬ природата напротив - и най-малката разлика в структурата и състава нарушава крехкото равновесие, баласиращо борбата за оцел€ване....

„арз ƒарвин Ц ¬ Уѕроизхода на видоветеФ

—ъществуват данни, според които от средата на 90-те години в —јў се отглеждат пчелни семейства, при които килийките са с естествена големина - 4,9 mm, и при които не се налага да се извършва третиране срещу вароатоза.

„увствителността на пчелите към различните болести и паразити би могло да се дължи на т€хното изкуствено уголем€ване, постигнато чрез увеличаване диаметъра на килийките до 5,4-5,7 mm. “акива са размерите на стандартните восъчни основи в търговската мрежа. ≈дна такава УтайнственаФ рецепта звучи разбира се доста подозрително.  ≈два ли н€кой би приел преди години една такава теори€ насериозно. ¬ъпреки това, доста пчелари са се заели да ексепериментират. —ледствие на това, би могло да се каже, че е натрупан окуражаващ опит.

—ъщевременно бих желал да подчерта€, че в никакъв случай не предлагам метод, който да решава 100 % проблема с вароатозата.

ќсновни€ замисъл на насто€щагта поредица е да се пропагндира постепенното връщане към билогични€ първообраз на медоносната пчела.

¬ много аспекти по-дребните пчели показват един по-висок виталитет, улесн€ващо в гол€ма степен и селекци€та по отношение устойчивостта към вароатозата. ќсновни€ възприет начин за ограничаване на това забол€ване е директната борба срещу кърлежите, концентрираща усили€та в тази насока до скоро.

√олемина на килийките

«а всеки пчелар са познати основно два вида килийки в зависимост от големината им: тези за пчели работнички и за търтеи. ¬сички см€тат, че продаваните в търговската мрежа восъчни основи, съответствуват на естествените размери за европейските раси пчели. «а съжаление това в никакъв случай не отговар€ на действителността ! ѕреди около 100 години в ≈вропа е започнало производството на восъчни основи, при които бро€ на килийките на единица площ е бил редуциран с  около 1/3  в сравнеие с естествените. “ова е била свързано с увеличаване диаметъра на пчелните килийки (Erickson et al, 1990, ?sterlund, 2000). ѕоради съществуващи представи и убеждени€ по онова време е започнало изкуственото уголем€ване на пчелите.

ѕоследстви€та от това са главната тема на тази стати€.

 ак се измерва големината на килийките ?

—поред възприетите традиционни методи големината на отделните килийки се измерва, като се изчисл€ва средни€т им брой на единица повърхност. »зработват се шаблони с площ 1 dm ?, като върху т€х се постав€т пчелните пити и се избро€ват килийките. –езултатът се умножава по 2, тъй като се търс€т данните за двете страни. ¬ услови€та на практиката (фиг. 1) установ€ването на диаметъра на пчелната килийка се прави по много прост начин. — една линийка се измерват определен брой,  например 10, като получената стойност се раздел€ на 10. “ъй като в природата, големината на килийките варира, би тр€бвало да бъдат измерени повече места на питата и след това да се изчисли средната стойност. ќсвен това би тр€бвало да се снемат размерите в три посоки (фиг. 2), тъй като в хоризонтална обикновенно килийките са по-уголемени.

«а преизчисл€ване на двете методики за измерване би могло да се използува следната таблица (—поред U. Baudoux, 1934):

Ѕрой на килийки на dm? (двустранно)

ƒиаметър на килийката (mm)

650

5,96

700

5,75

750

5,56

800

5,38

850

5,21

900

5,06

950

4,93

1000

4,80

1050

4,70

√олемина на килийките  и на пчелите

√олемината на отделните индивиди се определ€ от два фактора: наследствените заложби, лимитиращи възможните вариации в размера на пчелите и услови€та на околната среда, определ€щи конкретната големина в зависимост от въздействието на външни фактори. ¬ъв връзка с това, от съществено значение е големината на пчелната килийка. ѕри естествени услови€ размерите на пчелите се обуслав€т и от други по-маловажни на пръв поглед, но не без значение обсто€телства. ≈дно от т€х е големината на работничките град€щи питите. —ъществува т€сна зависимост между пчелите и килийките. «а да се определи естествената им големина, не е достатъчно те да бъдат просто измерени на питата.  ѕчелите от един ро€к изграждат килийки, чи€то големина е  аналогична на тази в т€хното предишно жилище.

≈стествена големина на килийките

при европейските пчели

«а да се получат надеждни и достоверни данни за естествената големина на работническите килийки, би тр€бвало да се прослед€т литературните източници от времето преди да настъпи масовото разпространение на изкуствените восъчни основи. “ака например през 1770 в јнгли€ Thomas Wildman измервайки бро€ на килийките и установ€ва, че те варират от 60 до 66 на стъпка (305mm). “ова съответсвува на диаметър от 4,62 до 5,08 mm. ƒруги автори описват  размери между 4,7 и 5,4 mm. Ќай-точните данни достигнали до наши дни са тези на Thomas Cowan (1890). јвторът е измерил гол€м брой пчелни пити произхождащи от јнгли€, отчасти от ‘ранци€ и —јў. ”становените от него размери, на работническите килийки са варирали между 4,72 и 5,36 mm.

–азличната големина в едно семейство

ѕървото, което наприло впечатление са значителните колебани€. Ќе са установени случаи, когато всички килийки са с еднаква големина, така както това е заложено при изкуствените восъчните основи. ѕри това тези с най-малки размери от 4,7 до 4,9 mm Ц  са се намирали в центъра на гнездото. »менно тук през есента и ранната пролет се излюпват зимните респ. пролетните пчели. ћалко по-големите килийки (4,9 - 5,2 mm)  са разположени около този своебразен център.  ¬ т€х майката снас€ €йца през късната пролет и л€тото, когато гнездото е силно разширено, а най-големите се използуват само по изключение, при максимално развитие на семейството.  ѕри нормални обсто€телства, те служат за складиране  на медни запаси. ѕоради тези причини, зимните пчели при естествени услови€ са и по-малки, което и обуслав€ по-компактното кълбо. —ъщо така първото пило през пролетта и новоизлюпените пчели се развиват върху една по-малка площ, като по този начин се пести така нужната през този сезон топлина. —амо през л€тото за известен период от време има и по-едри индивиди.

»зкуствено уголем€ване на пчелите

ќписаното по-горе оформ€не и диференциране на килийки с различни големина e продукт на една хил€долетна еволюци€.  ƒнес когато отново се обръщаме с респект към мъдростта на природата, тази отдавнашна иде€ за производтво на въсъчни основи с еднакви и същевременно уголемени килийки, водещо до изкуствено уедр€мване на пчелите изглежда едва ли не абсурдна. ѕреди около 100 години обаче, човек не е имал подобни скрупули. ѕрез периода 1895 Ц 1925 година почти всички крупни европейски производители на восъчни основи са уголемили килийките до около 5,5 mm, което се е запазило и до наши дни. ѕчелите са били принудени да се развиват в килийки, по-големи и от тези предназначени за складиране на медовите запаси в първоначалните им жилища. Ќай-интересен е и факта, че липсват данни и доказателства от онова време, които по безспорен начин да посочват предимствата на по-едрите пчели. ќчевидно, теоретичната аргументаци€ е била толкова убедителна, че никой не е изискал н€какво практично потвърждение -  по-висок добив или по-малка смъртност например. —майващ е и факта, че н€колко десетилети€ по-късно, дори не е споменавно за изкусвеното уголем€ване, като по този начин то е било едва ли не забравено. ѕриело се е, че разпространените в търговската мрежа восъчни основи отговар€т на естествените.

ѕроучвани€ и нововъведени€ на Ursmar Baudoux

ѕрофесор Ursmar Baudoux от Ѕелги€ е направил много за уедр€ването на пчелите в ≈вропа. —ъщевременно той е спечелил ц€ло състо€ние от това. ”споредно с него и много други са работили в тази насока.

ѕрез 1891 година в Ѕелги€ са внедрени восъчни основи с 920 килийки/ dm? (съответсвуващо на около 5 mm диаметър на вс€ка една от т€х).  ѕрез 1893 година Baudoux е започнал уголем€ване на работническите килийки. ѕри това той е изобретил метод, за Уразт€гане, удължаванеФ на основите. —лед т€хното затопл€не, ги е постав€л върху гумени плоскости, които е изкрив€вал в различни посоки. –авномерно удължените восъчни основи са били внас€ни в пчелните семейства за изграждане. “ака стъпка по стъпка, пчелите са били принудени да изграждат по-големи килийки в сравнение с тези от които те са били излюпени. ƒо 1895 година професор Baudoux е усп€л да УзаселиФ пчелите върху пити с 750 килийки / dm? (съответсвуващо на около 5,56 mm диаметър). ѕрез същата година той е наредил да бъде изградена преса за производство на основи с посочените параметри. ѕрез следващите години Baudoux е достигнал до 700 килийки/dm?,  което едва ли не се е доближило до големината на естествените търтееви килийки. ¬ н€кои случаи той достигал дори до 675 килийки/dm?, в които семействата отглеждали все още пчели работнички. Baudoux е бил привърженик на Ћамаркизма. —поред тази, така разпространена по онова време теори€ качествата и признаците на животните, получени следствие на промени в околната среда се унаслед€ват. —ледователно уголем€ване на пчелите по естествен път не е било възможно, тъй като поколени€та са отглеждани винаги в малки килийки. Eдин д€волски кръг, който би могъл бъде разцепен само чрез изкуствено уголем€ване на килийките.

ѕо-гол€м = по-добър ?!

— кава цел изобщо е било направено това изкуствено уголем€ване на килийките ? Baudoux е направил теоретични изчислени€, според които възможностите за пренас€не на нектар и мед (по обемисто медово стомахче) при по-едрите пчели са значително по-големи. ќсвен това, той е могъл да установи удължаване на хоботчето при своите Упо-съвършенниФ пчели. —поред проведените от него изследвани€ и резултати то е  с 0,5 mm (по-дълго) при редуцирането на килийките с 50 на площ от dm?. “огава, а и до преди н€колко десетилети€, се е придавало изключително гол€мо значение на по-гол€мата дължина на хоботчето. ƒоскоро в търговската мрежа е имало уреди, с които пчеларите а и селекционерите са го измервали. ƒоколкото ми е известно, eдинствено при червената детелина, като медоносно растение съществува положителна зависимост между дължината на хоботчето и добивите. ќчевидно този вид паша е имала навремето огромно значние. —ъщевременно семействата изградили по-малки килийки и имащи съответно по-дребни пчели са се развивали по-бързо през пролетта от тези с по-едри индивиди. явно, че способността за получаване на по-големи добиви и по-добро розвитие на семействата през пролетта на 1900 година  не е било от решаващо значение, тъй като тогава усили€та са били насочени към по-късната паша и сезони.

ѕолзата от уголем€ването на пчелите

Baudoux е публикувал изключително нашироко резултатите от своите експерименти. “ой е доказал многократно, че пчелите излюпени от големи килийки са по-едри. ¬ъпреки това, очакваното увеличаване на добивите никога не е било доказано по един безспорен начин от практиката. ћного р€дко, само при отделни семейства е било установено увеличаване на добива с около 10 %  и то единствено от не безпристрастна персона сами€т: Baudoux.

ќчевидно е, че предимството от по-големите пчели за всички е било повече от безспорно и никой не е изискал доказателства за това. ƒо 1913 година например фирмата Rietsche е продала 2500 преси с 736 килийки/dm? (5,6 mm). ѕо-късно след 1930 година е било почти невъзможно на пазара да се намер€т восъчни основи с  820 килийки/dm? (5,3 mm).

—ъсто€ние на проблема в —јў

ћакар и с малко закъснение, тази пром€на настъпва и в —јў. ƒълго време там са се придържали към традиционните размери У5 килийки на цолФ (= 5,08 mm за вс€ка една). ѕрез 1891 година в една сво€ книга за пчеларството Root пише, че едва ли увеличаването на традиционни€ размер от 5,08 mm ще доведе до един дълготраен положителен ефект. »зглежда това становище се е поддържало доста дълго. ƒо 50-те години на минали€ век размера от 5,08 mm се е приемал като стандартен в —јў. ¬ъпреки това, по-късно и там се е наложило уголем€ването.

¬ъздействие на изкуственото уголем€ване върху естествени€ градеж 

Baudoux e описал случаи, когато ро€ци произхождащи от семейства с по-големи килийки 700 /dm?,  са се населвали в хралупи и са изграждали естествени пити с  736 килийки/dm?. »зкуственото уголем€ване е оказало въздействие и при естествни€ строеж, макар и не 100 %.  Baudoux е съзр€л в този факт потвърждение на  Ћамаркизма. —лед като ново постро€ване на генерации пити при естествени  услови€, пчелите постепнно са  се преустроили към изграждането на по-малки с първоначални размери килийки. »ли услови€та на средата са оказали въздействие върху наследствеността.

–азбира се това спонтанно настъпилото намал€ване на размерите на пчелите е било пропуснато от поддръжниците на уголем€ването.

ѕромени настъпили на генетично ниво ?

ѕром€ната на големината на пчелите по вс€ка веро€тност си има и сво€ генетична основа. “ези семейства, които са се развивали най-добре на изкусвено уголемените пити, са се  развъждали с предимство, процес продължаващ повече от 100 години в ≈вропа. ѕо този начин се е извършила една непрекъсната селекци€. ¬ този случай би могло да се говори за селекци€ чрез въздействие на фактори на околната среда Ц уголем€ване на пчелните килийки. ≈дин пример за такава селекци€ е проекта на Barry Sergeant от ёжна јфрика. ¬ продължение на 10 години той е усп€л да получи лини€, изграждаща килийки с размери средно 5,2 mm, от дребните A. m. Scutellata (вид пчелна раса), чиито килийки при естествени услови€ са с големина от 4,6 до 4,9 mm (Gustafsson, 2001). “ъй като Barry не е използувал восъчни основи, единствени€ начин да постигне това уголем€ване се отдало чрез извършване на избирателна селекци€ и развъждане. ѕри Угенетичното уголем€ванеФ на европейската пчела би могло да се приеме, че то не е ц€лостно зъвршено, тъй като попаднали при естествени услови€ пчелите се умал€ват отново, според н€кои изследвани€ до 5,3 mm. »зкуственото намал€ване на размерита на пчелите е също трудно (¬ж. трета част от тази поредица). ѕрез 1880 Lehzen описва тръвна намираща се в равнинната местност L?neburger, в ко€то работнически пчелни килийки са с големина от 4,9 до 5,1 mm.

ѕрез есента на 2002 Rainer Holsten изследва гол€м брой полски семейства населени в тръвни, принадлежащи на пчелар€ Georg Klindworth. ѕри това той установ€ва, че работническите килийки са с диаметър от 5,2 до 5,4 mm. ¬ъпреки, че изследваните пчелни семейства са произлизали единствено от естевено изградени пити, то килийките им са били с около 0,3 mm по-големи от естествените. “ова би могло да е следствие на генетичното въздействие на търтеите, от чуждите пчелни смейства, упражн€вано в продължение на десетки години върху семействата намиращи се в тръвни. —поред Klindworth през последните 10 до 20 години полските пчели са измрели или просто изчезнали. “ъй като са останали само н€колкостотин семейства в тръвни, те са били променени по генетичен път от намиращите се в околността семейства от други раси  (Buckfast Carnica). ƒнешните пчели насел€ващи тръвни показват много по-слаба от традиционната ройливост.

¬ъпреки проведеното широкомащабно уголем€ване, все още в ≈вропа се намират изолирани семейства с естествен градеж. »нтерес представл€ват пчелините, които поради различни причини, за дълго време са останали без грижи от пчелар€ (‘иг. 5).

Ѕиометри€

 ато се има предвид всичко това, биометричните данни касаещи големината на пчелите публикувани от Ruttner (1992) изглеждат съмнителни. ѕочти всички резултати за европейските раси пчели са получени след изкуственото им уголем€ване (след 1930 година). «а съществуването на този проблем не се споменава и дума ! »змерените стойности се приемат като Уестествени за вс€ка расаФ. Ѕиха могли да се посочат данните за големината на пчелните килийки при различните раси пчели в »тали€ (по Alber 1956):

Ћигустика (Ligustica) -

централна »тали€

5,27 mm

ћелифера (Mellifera) Ц северозападна »тали€

5,37 mm

 арника (Carnica) Цсевероизточна »тали€

5,51 mm

ќчевидно е, че не е възможно да се прецени от кога вс€ка една от пчелните популации се отглежда в по-големи килийки. “ези данни зас€гат конкретните размери на отделните телесни части и органи. “е не отраз€ват обаче съотношението между т€х, като например кубитални€ индекс.

Ќаистина ли по-големите пчели са по-добри

“ежковозните коне могат да тегл€т много по-големи товари в сравнение с техните предшественици, които са били по-дребни. “ова е бил аргументът за  извършването на съответното развъждане и селекци€. ¬ъпреки това, поставени при естествени услови€ в дивата природа, културните породи биха загинали много по-бързо. “е се нужда€т посто€нно от храна, грижи и ветеринарномедицинска помощ.

ћедоносната пчела, макар отглеждана от човек, си остава преди всичко едно диво животно, което си търси храната в природата. —трува ли си наистина т€ да бъде изкуствено уголемена само защото по този начин би пренас€ла повече нектар и би имала по-дълго хоботче (фиг. 3 и 4). ќт гледна точка на модерната теори€ за еволюци€та на видовете, това начинание изглежда като един абсурд! јко по-едрите пчели осигур€ваха по-големи добиви, то по път€ на еволюци€та, чрез есествената селекци€ това би било вече факт.

ѕарадокс на плътността !

ѕрез 1949 M?ller описва теглото след излюпване на различните раси пчели и установ€ва един Упардокс на  плътносттаФ. ”дивен той измерва, че палестинската пчела, ко€то е с около 33 % по дребна от сво€та средноевропейска предшественичка е само 10 до 15 % по-лека от не€. Baudoux също описва този парадокс: уголемените пчели имат по-малко тегло, отколкото би тр€бвало да се очаква.  азано накратко те имат по-малка плътност от по-дребните си предци. ¬ особенна степен това важи за летателната мускулутура, чи€то маса не се увеличава според очаквани€та. “ъй като по-големите пчели срещат по-гол€ма въдушно съпротивление те лет€т по-бавно. —ъществува предположението, че липсата на допълнителна мускулутура при уголемените пчели прави невъзможно оползотвор€ването на по-големото медовото стомахче. —ледователно би могло да се приеме - очакваните по-високи добиви са само илюзи€.

ќбратно умал€ване на пчелите

Dee and  Ed Lusby, съпрузи пчелари от јризона, които в кра€ на 80-те години са осъзнали проблемът на по-големите килийки, през 90-те години са преустроили сво€ пчелин от около 1000 семейство на по-малки килийки (4,9 mm). ѕрез последните години техни€ опит е последван и от други техни колеги.

ќтносно удивителното въздействие на тази пром€на се разказва във част ¬тора.

¬ “ретата част от поредицата очаквайте практични указани€ за начина на преминаването към пити с по-малки килийки

‘игури:

fig

‘игура 1: “ака би тр€бвало да се измерва големината на килийките:  лини€ се постав€ върху определен брой, най малко 10 и се отчита общата им дължина. ѕолучени€ резултат се дели на 10 (—нимка: T. Kober)

fig2

‘игура 2: ѕри измерването на восъчните основи (средостението) тр€бва да се имат предвид три измерени€, тъй като килийките в една от посоките често са леко удължени. (—нимка: T. Kober)

fig3

‘игура 3: ѕо-големите пчели изглеждат наистина добре, но дали това представл€ва наистина един напредък ?  (—нимка: T. Kober)

fig4

‘игура 4: ћалки пчели в техни€ естествен размер. “ова би могло да не се забележи, но т€хната здравина говори сама за себе си. (—нимка: T. Kober)

fig5

‘игура 5: “ази естествено изградена пита се намира в едно изоставено пчелно семейство в Ўвеци€. √олемина на килийките е под 5,0 mm. “ози случай е една гол€ма р€дкост за ≈вропа в днешно време (—нимка: E. ?sterlund)


Ћитература:

Baudoux, U. (1933 und 1934): The influence of cell size The Bee World, 1/33 und 1/34: http://www.beesource.com/pov/lusby/index.htm

Cowan, T. (1890): The Honey Bee; It's Natural History, Anatomy and Physiology, p. 181

Erickson, E. H., Lusby, D. A., Hoffman, G. D., Lusby, E.W. (1990): On the size of cells Bee Culture, 2/90 und 3/90: http://www.beesource.com/pov/lusby/index.htm

Gustafsson, P.-O.(2001): Visiting Barry Sergeant, http://www.algonet.se/~beeman/za/za-1.htm

Lehzen, G. H. (1880): Die Hauptst?cke aus der Betriebsweise der L?neburger Bienenzucht; 1. Auflage

M?ller, E. (1949): Die Schl?pfgewichte einiger Bienenrassen Archiv f?r Bienenkunde, Sammelheft 1949

?sterlund, E. (2000): En cellsam historia Bitidningen, 9/2000

Root, A.I. (1891): ABC and XYZ of Beekeeping, p. 172-178: http://www.beesource.com/pov/lusby/index.htm

Ruttner, F. (1990): Naturgeschichte der Honigbienen

Wildman, T. (1770): A Treatise on the Management of Bees, p. 22

–Я–Њ—Б–ї–µ–і–љ–Њ –њ—А–Њ–Љ–µ–љ–µ–љ –љ–∞ –І–µ—В–≤—К—А—В—К–Ї, 20 –ѓ–љ—Г–∞—А–Є 2011 16:29
 

–Ф–Њ–±–∞–≤–Є –Ї–Њ–Љ–µ–љ—В–∞—А


–Ч–∞—Й–Є—В–µ–љ –Ї–Њ–і
–Ю–±–љ–Њ–≤–Є