«а ветеринарни специалисти

»ндустри€

«а фермери

«а любители и деца



–Я–Ф–§ –Я–µ—З–∞—В –Х-–Љ–µ–є–ї
–Э–∞–њ–Є—Б–∞–љ–Њ –Њ—В Administrator   
–Э–µ–і–µ–ї—П, 23 –ѓ–љ—Г–∞—А–Є 2011 19:57

ѕрез последните години средната млечност на кравите в √ермани€ се повишава с големи темпове. ќт една страна това е много обнадеждаващо. “ака в провинци€ —аксони€ т€ достига 8 785 кг. за лактаци€. ¬ гол€мата си част тези значителни успехи се дължат на селекци€та, чи€то основна задача до скоро е била достигане на върховата млечност при кравите. —ъщевременно всички фермери жела€т най-високата продуктивност да се съпътствува с много добри  и устойчиви наследствени функционални признаци, като: плодовитост и качеството на получените приплоди, здравословно състо€ние, експлоатационната продължителност и доимост (възможност за лесно и бързо издо€ване). «а съжаление обаче, природата не може да бъде измамена. ‘ункционалните наследствени признаци не са на желаното ниво. Ќапример, висок процент от животните се бракуват рано поради различни забол€вани€. Ќуждата от ветеринарни лекари е все още крещ€ща !

–азвъдните организации и селекционни служби в √ермани€ вземат предвид тези особености. “ака например тежестта на функционалните признаци при оценката на вс€ко едно животно е повишена от 44 през 2002 година на 55 % през април 2008.

 ое обаче прави селекци€та на функционалните наследствени признаци особено трудна ? –ол€ за това игра€т основно три неща (Bergfeld and Klunker):

1. —ъществува слаба до средно изразена отрицателна генетична корелаци€ между функционалните признаци и млечната продуктивност;

2. ”наслед€емостта на функционалните признаци е много слаба и несигурна;

3. ‘ункционалните признаци са така да се каже, ДтрудниФ. “е се про€в€ват комплексно и късно. ѕреценката им не винаги е лесна.

ƒори и молекул€рно-генетичните техники до този момент не са успели да повли€€т функционалните признаци. ѕоради ниската си унаслед€емост тези показатели тр€бва да се прецен€ват едва след подобр€ване на мениджмънта в разглежданата ферма.

«а да се напредне в селекци€та от решаващо значение е да се определ€т критериите за преценката на наследствената из€ва на всеки един признак, за да може именно генетичната му основа да бъде усъвършенствувана. —елекци€та се нуждае от контролиране и прослед€ване на определени признаци, с добре позната физиологична база, чи€то унаслед€емост да е много добра. «а да реши проблемите в тази област науката се нуждае от напредък. —ъщевременно редица организации и съюзи (дори и международни) изграждат и внедр€ват в практиката система за обективна преценка на признаците. ѕри това постижени€та на научно-технически€ прогрес прав€т възможно онова, което е било непостижимо преди н€колко години.

Ќе вс€ка ферма обаче притежава техническо оборудване, позвол€ващо коректното получаване на данни. ѕоради тази причина, изследователите се насочват към проучване на функционалните признаци само във ферми, които притежават необходимото оборудване, позвол€ващо сигурното и обективно регистриране на търсените данни - репрезентативни за ц€лата популаци€ крави.

≈дна екзактна преценка на функционалните признаци не е нужна само за традиционните развъдни програми. —ъщо така и при молекул€рно-генетичните методи е непростимо да се разчита единствено на фенотипната из€ва. —поред Swalve (2008) предимствата на тест-стадата са в следните: точна преценка на капацитета на фермата; получаване на данни от регул€рните измервани€ на млечността; подобр€ване на степента на възстанов€ване (recovery rate); по-ефективно разпредел€не на тест-биците, според опитната постановка; получаване на база данни за молекул€рно-биологични изследвани€ и приложението на геномно-защитена селекци€; много по-лесна преценка на поколението.

¬ √ермани€ има много пилотни проекти за сформиране на тест-стада и ферми. ≈дин от т€х е и този в —аксони€, където списание ДMasterrindФ съвместно със —аксонската земеделска служба и —аксонски€ контролен съюз изграждат системата на тест-фермите от 2000 година. ÷елта на този проект е чрез включване в него на определен брой предпри€ти€, да бъде изградена система за точна преценка на признаците, определ€щи здравословни€ статус при кравите. “ова би позволило натрупване на опит за създаване на система за преценка.

¬ъв 13 ферми, образуващи тест-стадата (с около 8400 крави) са документирани всички диагнози поставени от ветеринарните лекари. —редната млечност (305 дневна лактаци€) е била между 8000 и 10 000 кг. ”споредно с многото показатели отраз€ващи здравословни€ статус при животните, при кравите на втора лактаци€ е направена преценка и на екстериорните признаци и статуса на копитата. ѕо този начин е направена много точна преценка на про€вата и по-нататъшното развитие и промените настъпили в екстериорните признаци след първата лактаци€ при потомството на тестираните бици. ќтделните показатели са степенувани.

≈дновременно с този и в други области на √ермани€ стартират пилотни проекти. “ака например с помощта на селекционната служба в провинци€ ћекленбург-‘орпомерн,  чрез договор са обхванати 22 ферми. ќт 2005 година допълнително се документират данни като: заболеваемост, причини за бракуване или преценка на телесната кондици€. ќсновната цел и в тези случаи е да се дефинира развъдна стойност, посредством оценката на определени функционални признаци. ¬същност във ‘едералната република биха могли да се посочат и много други примери на такива проекти. “ехен обект са ферми с различен стаден мениджмънт. Ќа тази база е изградена една централна банка от данни, целта на ко€то е да се извърши научно-обоснована преработка, на данните отнас€щи се до функционалните признаци.

ѕроблеми при преценка на признаците отраз€ващи здравни€ статус на животните

 акто беше споменато, в рамките на изпитваната програма са обобщени ветеринарномедицинските диагнози съпоставени с признаците, които са про€в€вали кравите. ѕроблемът е, че в началото не е имало на разположение единен ДключФ за разпознаване и преценка, тъй като начина на действие и подход за всеки отделен случай е специфичен за вс€ко предпри€тие. «а да може преценката и улав€нето на различните болести във вс€ка ферма да бъдат по-единни (шаблонни), се дефинират най-важните болестите с определ€що икономическо и развъдно значение. ќсновните категории са: болести на копитата и крайниците, на млечната жлеза, нарушени€ в обм€ната на веществата, безплодие и затруднени€ в раждането. “ъй като специфични€т ДключФ за вс€ка ферма в гол€ма степен е различен, то съществува необходимост преди да бъдат включени и използвани в различните по-нататъшни преценки, всички данни да бъдат прекодирани в един нов единен, универсален ДключФ. Ќо едва след строго и по-дългосрочно контролиране и съблюдаване на отделните ферми, постепенно и поетапно е станало възможно да се постав€т сравнителни диагнози и същите да бъдат документирани посредством една единна система.

ќт 2007 година за преценка на стадата в —аксони€ се прилага системата Д‘итнес-мониторигФ подробно разгледана в брой 840 на в. ДЅългарски фермерФ. ƒа напомним, че т€ представл€ва сервиз за мениджърите на стадата, ръководителите на фермите и консултантите с цел усъвършенстване на стадни€ мениджмънт.

ћеждувременно в √ермани€ е изграден единен стандарт за преценка на отделните признаци, отраз€ващи здравословни€ статус при животните. ќт април 2008 същи€т е оформен като Дѕрепоръки за използване и употреба на данните относно здравни€ статус при животнитеФ. ÷елта на тези препоръки е да се повиши интензитета, да се обхванат в тесни рамки всички меропри€ти€, отнас€щи се до здравни€ статус на животните. “о е било предхождано от изграждането на подход€ща система за улав€не на контролираните признаци, отнас€щи се до здравни€ статус на животните, както и възможността на получените данни да бъдат използвани за различни икономически и селекционни решени€ и програми за вс€ко отделно предпри€тие. –егистраци€та и преценката на контролираните признаци е възможно както посредством определени  мениджмънт-програми за вс€ка една производствена единица, но също така и чрез традиционни формул€ри, чрез които може да се получи стандартни€ ДключФ за постав€не на диагноза или респ. за тази цел да се използва стандартни€ подход.

ѕри изграждане на  една единна система за преценка на развъдната стойност на вс€ко животно базирана на признаци отраз€ващи здравни€ статус е необходимо да се използва утвърдена, изпробвана система от сходни универсални данни. ѕри не€ отделните признаци са €сно дефинирани и същевременно генетичната им база е достатъчно изпитана.

≈два тогава може да се утвърди и създаде €сна —истема за преценка на развъдната стойност на животните. ”споредно с признаците указващи генетични€ потенциал за продължителността на живота и експлоатаци€та, целта при изготв€не на развъдната преценка е и дефинирането на здравни€ индекс.

¬ рамките на проекта за създаване на тест-стада в —аксони€ е проведено и първото изследване за преценка на развъдната стойност чрез избрани признаци отраз€ващи здравни€ статус. ¬ преценката са включени седем признака Ц заболеваемост от клинични мастити, дигитален дерматит, панарициум, копитна €зва, ендометрити, половоциклични нарушени€ и €йчникови цисти. ѕо-този начин т€ позвол€ва да се обобщи ц€лостната развъдна стойност по отношение предразположеност към забол€вани€ на вимето, копитата и половите органи, представл€ващи съществена част от ц€лостната предиспозици€ към забол€вани€. «а съжаление установената степен на унаслед€емост е в очакваната  ниска степен между 4 и 6 %.

“ъй като в пилотни€ проект са включени ограничен брой дъщери на тестуваните бици, точното определ€не на развъдната им стойност е лимитирано. Ѕи могло обаче да се определи съществуваща тенденци€. –азвъдната стойност на дъщерите всъщност е съвпада с емпиричните очаквани€ на животновъдите, базирани на многогодишни€ опит.

ѕринос на тест-стадата за селекционни€ план

»зграждането на тест-стада е свързано с големи разходи и заангажирането на големи ресурси, което е оправдано, когато допринас€ за усъвършенстване на селекционните програми, особено що се касае за функционалните признаци.

«а да бъде извършена независима преценка на действителната полза, в рамките на проекта за тест-стада в —аксони€ са извършени моделирани калкулации при различните системи на изпитване (Krostitz 2008). »зхождайки от съответните генетични, биологични и икономически параметри, като начало е представена моделната популаци€, произлизаща от структурата на селекционната програма на списание ДMasterrindФ. — помощта на съответни изчислени€ е възможно оптимизиране на развъдни€ план, по отношение селекционни€ прогрес, респ. приходите и печалбата от самата селекци€. ѕо отношение постигнатите резултати би могло да се обобщи следното:

- — увеличаване на бро€ на кравите включени в експеримента (в тест стадата) е постигнат значителен напредък в усъвършенстването на селекционните програми. ƒемонстрира се един значително позитивен ефект по отношение функционалните признаци. јко делът на тест стадата е 10%, то ръста на селекционни€ прогрес е 4%.

-–азходите за допълнителната преценка и контрол на здравословни€ статус са съизмерими с тези за преценка на млечната продуктивност. ѕриходите са толкова повече, колкото повече животни бъдат включени в изследването.

- създаването на тест стада може да компенсира успешно значително намал€ване на общи€ брой животни, при които се извършва контрол на млечната продуктивност. —елекци€та в тези случаи е съобразена главно с функционалните признаци.

»зводи:

 огато говорим за нашата действителност, логичен би звучал въпросът Ц Д къде сме ние?Ф. Ќезависимо от това дали можем да си позволим или не, отглеждането на високопродуктивни крави изисква не само по-високи капиталовложени€ за подготовка на сградни€ фонд и съоръжени€та. “о е свързано с много по-големи разходи по поддръжката на стадата, много по-висока степен на компетентност, специализирани грижи и помощ. «а да бъдат конкурентноспособни фермерите у нас тр€бва да инвестират много повече в селекционни програми и ветеринарномедицинско обслужване. ѕри внос на животни да се има предвид дали при т€х е извършена селекци€ по отношение на функционалните наследствени признаци. ѕодцен€ването на унаслед€емостта на функционалните признаци, като фактор определ€щ рентабилността в говедовъдството ще доведе до фалит на много фермери, закупили елитни крави от чужбина !

–азбира се, алтернативата е отглеждане на по-примитивни и нископродуктивни местни животни, които са много по-устойчиви на услови€та в Ѕългари€. ќстава открит въпроса Ц Д кое е правилното решение ?Ф

ѕо материали от Dr. Uwe Bergfeld и Dr. Ralf Fischer, поместени в ДMasterrindУ, юни 2008

test stada
 

–Ф–Њ–±–∞–≤–Є –Ї–Њ–Љ–µ–љ—В–∞—А


–Ч–∞—Й–Є—В–µ–љ –Ї–Њ–і
–Ю–±–љ–Њ–≤–Є