Полицистозен синдром при персийските котки ПДФ Печат Е-мейл
Написано от Administrator   
Четвъртък, 09 Юни 2011 19:27

Разпространение, етиология, патогенеза

Полицистозните бъбреци не са рядкост при персийската котка. Заболяването се характеризира с образуване на множество цисти в бъбреците. В единични случаи (до 10%) могат да се установят и цисти в черния дроб и панкреаса. В чуждата литература се означава като Polycystic Kidney Disease, (PKD). 

Макар и по-рядка се засягат също така и други породи котки:

  • различни екзотични късокосмести;
  • Мейн Куун;
  • Британска късокосместа;
  • Норвежка дива.

Представлява автозомно наследствено заболяване.

При проведени изследвания  в световен мащаб през периода от 1989 до 2001 е установено, че се засягат до 45% от всички персийски котки.

Цистогенезата се осъществява в различни сегменти на всеки отделен бъбрек. Предпоставка за това са запушвания на тубулите, настъпващи следствие прекомерна пролиферация на епителните клетки. Роля за непрекъснатото нарастване на цистите играе Na/K-ATPase (Na+/K+ pump, натриево-калиева помпа) в епитела на стената на цистите. Настъпва транслокация на иначе билатерално намиращата се Na/K-ATPase, в посока към луминално намиращата се клетъчна мембрана. По този начин се осъществява постоянно секретиране на течност в лумена и от там увеличаване на кухината. В един бъбрек могат да се открият от единични до 200 цисти, с диаметър по-малко от милиметър до над 2 см. С течение на времето не се увеличава броя им, а само тяхната големина.

PKD наподобява полицистозната болест при човека (Autosomal Dominant Polycystic Kidney Disease, ADPKD). В около 85 % от случаите при хората  е идентифициран PKD1-ген намиращ се в хромозома 16р като носител на мутацията. Вариациите на PKD1 мутациите са изключително разнообразни и поради тази причина определени мутации  се срещат само в отделни индивиди. Откирити са и други дефектни гени носители на тази аномалия. При човека например PKD2 ген намиращ се в хромозома 4 в 10-15 % от случаите се асоцииира с ADPKD. Чрез анализ и при персийската котка е доказан PKD1-ген намиращ се в хромозома Е3. Продукта от този PKD1-ген е протеин наречен полицистин 1 който се намира в различни тъкани, например в епитела на бъбречните тубули. Биологичната функиция на този протеин все още не  е установена напълно. Изглежда, че той оказва влияние върху взаимодействието между клетките, както и между клетките и маткрикса. Участва при пролиферацията, диференцирането и апоптозата на клетките.

И двата пола се засягат по равно. Ако само котката е хетерозиготна и тя се кръстоса със здрав котарак всички новородени са клинично здрави, но 50% от поколението са носители на патогенния ген (хетерозиготни) т. е. рецесивното носителство е безсимптомно. Ако мъжкия и женската са хетерозиготни, то  75% от поколението е с цистозни бъбреци. При кръстосване на персийските котки с други породи, носителството също се предава в поколението.

Съществуват и ненаследствени причини  за възникване на полицистозната бъбречна дегенерация при котката - хронични нефрити, фиброза, тумори и сбръчкване на бъбреците, както и при приемането на нефротоксични лекарствени средства и други химични субстанции.

Клинични признаци

Докато цистите са малки заболяването остава скрито. Първите признаци се проявяват най-късно до около 6-та - 7-та година.

Възможни симптоми:

  • Котките пият много вода (полидипсия);
  • Космената покривка става разрошена и спластена, алопеция;
  • Кожата става по-тънка;
  • Неприятна миризма от устата;
  • Котката повръща, най-често през нощта;
  • Коткта става по-враждебна, особено през нощта, депресия, слабеене;
  • Липса на апетит анорекся;
  • Често и обилно уриниране, понякога на необичиайни места (полиурия).

Ако установите и два от посочените симптоми – незабавно потърсете   ветеринарен лекар, който да извърши щателен преглед, в това число и на бъбреците.

В напредналите случаи бъбречната недостатъчност се манифестира с диария, обилно повръщане и анемия. Не са редки и припадъците.

Да се има предвид, че не само полицистозните бъбреци, но и много други патологични процеси в тези органи водят до бъбречна недостатъчност.

Точната диагноза се поставя основно по два начина.

1. Ултразвуково изследване. Заложбата на цисти се осъществява още по време на ембрионалното развитие. За да бъдат открити чрез ехография, те трябва да се изпълнят с течност. Ултразвуковото изследване (7,5 MНz сонда) позволява PKD да се диагностицира още на 7 седмична възраст. Сигурно (98%) поставяне на диагнозата обаче е възможно едва след 10-та седмица.

Ултразвуковата диагностика позволява да се установи:

  • приблизителния брой и големина на цистите;
  • съпътствуващите усложнения;
  • цисти в други органи (черен дроб, далак);
  • ненаследствени форми  на това заболяване.

На тази база може да се направи преценка за тежеста на процеса и да се направи прогноза.

2. В развитите страни се извършват и молекулно-генни изследвания. Основното предимство на генния тест е, че той дава резултат още при новородени животни. Представлява изгодна алтернатива на ултразвуковото изследване. Установяване на мутация в Exon 29 бързо води до надежден резултат. Материал за генно изследване при новородени се получава чрез лигавична намазка. Тя се изготвя лесно и не стресира животните. За генни изследвания при възрастни животни се получават кръвни проби. Извършва се специфичен анализ - Restriction fragment length polymorphism analysis (RFLP analysis). Пробите се получават от ветеринарен лекар.

Установено е, че в 97,4% от случаите резултатите от извършените ултразвукови и генни изследвания съвпадат

Проведените хематологични и биохимични изследвания уточняват степента на бъбречната недостатъчност и тежеста на процеса.

Лечение: Болестта прогресира необратимо. Терапията цели да забави развитието на болестта. Включва:

  • провеждане на специална диета
  • венозно електролити – флуидна терапия;
  • витамин В комплекс, витамин С;
  • при съпътствуващи възпалителни процеси – антибиотици.

Заключение

Категорична препоръка е животните с полицистозна дегенерация на бъбреците да се изключат от разплод.

Въпреки че не се доказани съпътствуващи мутации на други гени, теоретически те не могат да бъдат изключени.

Ако въпреки това притежателите на котки на всяка цена искат да получат поколение от своите любимци, то те трябва да ги заплодят възможно най-рано, до втората година. Мъжкият не трябва да страда от PKD.

Ако след раждането, някое от котета умре, незабавно чрез аутопсия да се установи дали има данни за PKD.

Не забравяйте:

Не купувайте персийска котка преди тя да е навършила 10 седмици.

Преди това трябва да се извърши ултразвуково изследване от специалист ветеринарен лекар, който да установи състоянието на бъбреците (евентуално наличие на цисти).

Сондата на ултарзвуковия апарат трябва да е с честота поне 7,5 MНz.

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови