«а ветеринарни специалисти

»ндустри€

«а фермери

«а любители и деца



–Я–Ф–§ –Я–µ—З–∞—В –Х-–Љ–µ–є–ї
–Э–∞–њ–Є—Б–∞–љ–Њ –Њ—В Administrator   
–І–µ—В–≤—К—А—В—К–Ї, 16 –Ѓ–љ–Є 2011 13:38

         ќтговорът на този въпрос е от изключителна важност за всеки фермер. » докато у нас едва ли н€кой прави истинска обективна равносметка на икономическите ползи от говедовъдството, то в развитите страни тези въпроси са обект на задълбочени проучвани€ от страна на цели институти, селекционни и областни служби по земеделие, сдружени€ и асоциации. » всичко това не е самоцел, а е предназначено за оказване на  своевременна и ефективна помощ на животновъдите.

ƒискутирайки тези въпроси и базирайки се на 5 годишни проучвани€ във ферми в √ермани€, д-р јнке ¬ранглер и яна ’армс публикуват сензационни резултати поместени в печата и различни интернет издани€. ¬ съкратен вид ще представ€ на ¬ашето внимание материал публикуван в интернет изданието Nutztierpraxis aktuell 2007.

ќсновната цел при селекци€та и отлеждането на кравите е да се постигнат максимална пожизнена продуктивност, а също и удължаване на експлоатационни€ период. «а съжаление обаче съществува негативна генетична корелаци€ межу из€вата на определени желани функционални признаци (напр. млечност), погледнати през призмата на целите на селекци€та от една страна и здравни€ статус на животните от друга.

—ама по себе си продължителната експлоатаци€ на една крава не е решаващ фактор за това, дали т€ ще донесе печалба и ли не. “ози факт е всеизвестен. Ќер€дко  отглеждането на дадено животно е свързано повече с разходи, отколкото с приходи. ѕоради тази причина високата пожизнена млечност не е гаранци€ за гол€ма икономическа изгода. ќт една крава тр€бва да се получи много мл€ко за възможно по-къс интервал от време. “ова се доказва от проведените статистически изследвани€.  “ака например, ако крава ј има пожизнена млечност 93 994, а крава Ѕ 93,860 кг., това не значи, че отглеждането на първата е било по-изгодно. ƒвете крави (с рекордна млечност) заемат първите места на проведена класаци€ в √ермани€. √ол€мата разлика между двете животни  идва от там, че от първата това количество мл€кое получено за 8, а от втората за 14 лактации ! ѕри направената цифрова равносметка се установ€ва, че първата крава носи печалба в размер на 7 520 И ! Ќещо повече, отглеждането втората е свързано с 940 И загуба.

ѕродуктивност за определен интервал от време. «а да бъде намерен параметър, който да отраз€ва обективно продуктивността и ползата за всеки определен интервал от време, е пресметната пожизнената продуктивност съпоставена с по един средностатистически лактационен, експлоатационен и пожизнен ден. “ези съотношени€ са най-оптимални в стопанствата, при които телета се продават още като малки, а за възпроизводството се закупуват бременни юници. ѕри тези ферми, пресметната за един експлоатационен ден, като икономически резултат, продуктивността е най-оптимална. ѕо-гол€мата част от фермите обаче сами произвеждат животните с които попълват стадата си. ¬ тази връзка, разноските за селекци€та и отглеждането тр€бва да бъдат извадени от общи€ приход при отглеждане на животните. —лед като се приспаднат амортизационните отчислени€, едва тогава може да се говори за печалба (фиг. 1). ¬ тази връзка, за по-гол€ма точност и постигане на по-обективни резултати, за изчисл€ване на печалбата в повечето предпри€ти€ тр€бва да се има предвид продуктивността пресметната за един пожизнен ден. ѕървоначално за по-гол€мата част от фермерите тази величина е непон€тна, въпреки че т€ е включена във възприетите изисквани€. Ќакратко фермерите в √ермани€ не искат да приемат истината, макар че тази формула за изчисл€ване на ефективността от отглеждането на кравите от дълго време се използва в Ўвейцари€. 

ѕраг на печалбата ¬еро€тно мнозина си задават въпроса - каква тр€бва да бъде млечността, от каква възраст или от ко€ лактаци€ всъщност кравата вече носи печалба. ¬ зависимост от конкретните услови€ във фермата тези величини са много специфични и различни. ѕървоначално тр€бва да се сумират разходите за отглеждане на подрастващите и попълване на стадото. » от тук започва дилемата.  ой всъщност знае, колко му струва бременната юница в момента преди отелването, когато е произведена от сами€ него. јко т€ се закупи като такава, то тогава равносметката е значително по-лесна. ѕри направени изчислени€ в √ермани€ е установено, че тази сума възлиза на около 1500 И. Ќачалното капиталовложение всъщност е по-малко, ако в приходната част се калкулира и кланничната цена на вс€ка крава, възлизаща средно на около 600 И. ¬ този случай изходната цена на бременната юница ще е около 900 И (отразено на графиката непсредствено след началото на първата лактаци€та). —ухостойни€ период, естествено носи само разходи. ¬ повечето ферми прагът след който би започнало да се печели от животните е кра€ на 3-та, дори и 4-та лактаци€ !  

»зследвани€ за изчисл€ване на продуктивността отнесена към един пожизнен ден “ъй като повечето крави въобще не достигат тази възраст (отразена на графиката), са проведени изследвани€, които отраз€ват, средни€ ежедневен праг на млечност, под който отглеждането на животното носи загуби. «а тази цел са изследвани общо 6 200 крави от 4 ферми за период от 5 години. ѕожизнената млечност е пресметната като количеството на пожизнено издоеното мл€ко се раздели на бро€ дни през цели€ живот на кравата. «а периода от началото на 2000-та до кра€ на 2004 година, средната млечност за един пожизнен ден се повишава от 8 на 11,4 кг. Ќа базата на направените изчислени€ е установено, че е икономически изгодно да се отглеждат крави със средна млечност 15 кг на един пожизнен ден ! »злиза че включените в изследването ферми не могат да достигнат границата, над ко€то се говори вече за печалба. —чита се че и в бъдеще т€ н€ма да бъде достигната, така че вложени€ капитал да донесе печалба или компенсиране на пропуснатите ползи (лихви).  

 акви са перспективите ?

 ак може да бъде достигната среднодневна пожизнена млченост от 15 кг. ?  ое е характерното и отличава кравите при които отглеждането носи икномически ползи. «а да се отговори на тези въпроси би тр€бвало да се анализират разликите между кравите с висока дневна пожизнена млечност (15-20 кг.) и тези с ниска продуктивност (5-10 кг.), във взаимовръзка с възрастта на първо отелване, лактационна продуктивност, продължителност на експлоатаци€ и устойчивостта на лактаци€та. “ова ще е обект на други публикации.

¬ъв връзка с така представени€ материал биха могли да се зададат следните н€колко въпроса  и да се коментират данните отнесени към нашата действителност, за вс€ка една ферма.

ѕърви€т е изкупната цена на мл€кото. ¬ √ермани€ т€ се движи около 27-30 евроцента. –еално ли е тогава у нас т€ да е много по-висока ?

 олко е средната експлоатационна продължителност на кравите ?  аква е първоначалната цена на юницата по време на първото отелване ? ¬ какъв размер са капиталовложени€та за отглеждането й до този момент ? ¬еро€тно в ценово отражение, този показател е по-благопри€тен за нашата страна.

јко всеки фермер изчисли средната продуктивност за един пожизнен ден, какви стойности ще се получат ?  райно време и у нас да се изчисл€ва този показател, а не среднодневната млечност през лактаци€та. ѕо този начин ще се калкулират и загубите при отглеждането на подрастващите животни и сухостойните  периоди.

ƒанните от графиката важат само в случаите, когато кравите се заплождат своевременно след отелването. ѕри прекалено удължаване на междуотелни€ период, (следствие забол€вани€ или безплодие), посочените данни ще имат съвсем други измерени€. ”слови€та във вс€ка ферма са уникални. Ќезависимо от това, безспорен остава факта, че за да се печели от крави, е небоходимо да се направ€т сериозни първоначални инвестиции (сгради, под и подово покритие, съоръжени€, фуражна база и др.), за да се гарантира здравето, правилното развитие, високата продуктивност и продължителни€ експлоатационен живот на бъдещите обитатели.

“екст към графиката (фигурата) печалба (И/крава) при пожизнена млечност 30 000 кг.,  изкупна цена на мл€кото 0,27 И (Anke Wangler, Nutztierpraxis aktuell, 2007)

ad

 

–Ф–Њ–±–∞–≤–Є –Ї–Њ–Љ–µ–љ—В–∞—А


–Ч–∞—Й–Є—В–µ–љ –Ї–Њ–і
–Ю–±–љ–Њ–≤–Є