Антипролактинови средства – действия и показания при кучето и котката ПДФ Печат Е-мейл
Написано от Administrator   
Сряда, 27 Юли 2011 13:45

Обичайна практика за разрешаване на редица репродуктивни проблеми при кучката и котката е да се прибягва до радикални хирургични операции. Същото важи и за заболяванията и нарушенията във функцията на млечната жлеза.

Понякога обаче хирургическата интервенция:

  • не е желана от самите собственици;
  • не е най-правилното решение;
  • е контраиндицирана или невъзможна.

През последните години, на пазара се появиха различни нови препарати, които позволяват не само ефективното управление, контрол и корекция на съществущи репродуктивни проблеми, но също така и консервативно лечение на някои болести на половите органи и млечната жлеза при кучето и котката.

Към тях спадат незаслужено подценяваните пролактинови антагонисти. Приложени, те предизвикват намаляване на ендогенните нива на пролактина и прогестерона (само този с лутеален произход).

Биологичната роля на посочените хормони е съществена.

Пролактинът е пептиден хормон, който се отделя от лактотрофните клетки на аденохипофизата. Той е главният лутеотропен фактор, благодарение на което дължи другото си наименование - лутеотропен хормон, (LTH). Пролактинът е протектор на жълтото тяло ! За отделяне на нормалните количества прогестерон от жълтото тяло е нужен пролактин, който  е абсолютно необходим за това, особено след 30-я ден след овулацията. Освен това лутеотропния хормон стимулира растежа и развитието на млечната жлеза по време на бременността, а също така и лактацията след раждането (лактогенеза, галактопоеза). Той обуславя и майчиното поведение. Високите нива на този хормон през по-голямата част на диеструса, гарантират продължителността на междуестралния период. Инкрецията му се контролира от много невротрансмисери и хормони. Главният механизъм, чрез който се подтиска пролактиновата инкреция е ендогенния допамин /от допаминовите неврони в хипоталамуса/.

Прогестеронът се отделя от жълтото тяло, плацентата и надбъбреците. Той блокира хипоталамо-хипофизната система, участва в етиопатогенезата на пиометрата и някои мамарни неоплазии при кучето и котката.

Ефективността на пролактиновите антагонисти се обуславя от способността им да намаляват нивата на пролактина и прогестерона. Показанията им за приложение при кучето и котката са в следните няколко насоки:

  • прекъсване на бременност – след 35-я ден;
  • лекуване на лъжлива бременност;
  • лекуване на мастит;
  • профилактика на неоплазии на млечната жлеза;
  • лекуване на пиометра;
  • скъсяване на междуестралния интервал и синхронизация на еструса.

shema

Антипролактинови средства – показания обусловени от тяхната антихормонална активност

Допаминови агонисти - представители

Най-популярните допаминовите агонисти са бромокриптина и каберголина. Те са алкалоиди на моравото рогче. Имат силна агонистична активност към D2 рецепторите, като по този начин се подтиска пролактиновата секреция, а от там намаляват и прогестероновите нива.

Бромокриптин Индикациите на бромокриптина в хуманната медицина са за лекуване на хиперпролактиннемия. В търговската мрежа той се намира предимно под формата на таблетки. Страничните действия на бромокриптина са афагия, атаксия и повръщане. Той преминава кръвно-мозъчната бариера и посочените реакции са следствие взаимодействието  с допаминергичните елементи намиращи се в центъра на повръщане в главния мозък. Това може да намали резорбцията му и от там да ограничи ефикасността. От друга страна преминаването през кръвно-мозъчната бариера обуславя неговата по-голяма способност да оказва влияние върху хипоталамо-хипофизната ос и от там да скъсява междуестралния период.

Каберголин Достъпен е за ветеринарна употреба в много европейски страни, където е регистриран. Той също е ерготаминов алкалоид, но сравнен с бромокриптина е по-силен допаминов агонист. Ефективен е в по-ниски дози и има много по-малки и незначителни странични действия. Обикновено се прилага орално под формата на течни лекарствени форми. По-малкото странични ефекти на каберголина в сравнение с бромокриптина могат да бъдат обяснени с по-специфичната D2 рецепторна агонистична активност и с ограничената способност да преминава през кръвно-мозъчната бариера и от там незначителните ефекти от страна на ЦНС.

Друг представител, който подтиска пролактиновата инкреция е серотониновия антагонист метерголин. Той стимулира ендогенната допаминова секреция. Намаляването на серотониновите нива обаче е възможно да отключи агресивност у третираните животни !

Освен посочените страничните действия, най-важния недостатък на пролактиновите антагонисти е необходимостта от по-продължително прилагане, т. е. ефектът настъпва бавно (макар и не винаги !). За да бъде той по-бърз и силен, често тези средства се комбинират с простагландини. 

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови