Болести на кожата на млечната жлеза ПДФ Печат Е-мейл
Написано от Administrator   
Сряда, 24 Август 2011 09:14

Кожата на млечната жлеза е нежна, чувствителна и уязвима. Тя непрекъснато е подложена на въздействия от различно естество – температурни, механични, (натиск, триене, променливо налягане), химични, токсични, термични, ултравиолетови, медикаментозни, инфекциозни, биологични (при бозаене), сензибилизиращи и др.

Това обуславя големия брой специфични и неспецифични заболявания на кожата на млечната жлеза. Те биха могли да бъдат разделени на следните основни групи: инфекциозни (шап, шарка, заразен папулозент стоматит, херпесвирусна инфекция); гнойно-възпалителни (акне, фурункули); алергични (екземи); термични увреждания (изгаряния, измръзвания); соларни и облъчване с ултравиолетови лъчи; клинична проява на различни паразитози (стефанофилариоза); новообразувания. Описана е и гангрена на кожата. В основата на по-голямата част от тях стои възпалението.

Клиничната проява на болестите на кожата на млечната жлеза е разнообразна. Понякога обаче, въпреки различната си етиопатогенеза външно, те протичат сходно, което създадава трудности при уточняване на диагнозата. От гледна точка на практиката е много важно своевременно да се отдиференцират контагиозните заболявания. По принцип, когато процесът е локализиран единствено в кожата на вимето, общото състояние не е влошено и млечният секрет е нормален. Следствие болката, едема и деформацията, издояването е затруднено, което е предпоставка за задържане на млякото и вторично възникване на мастит. Ако общото състояние е променено и са засегнати повече животни, винаги трябва да се изключи инфекциозно начало (шап, шарка и др.). За да се постави точна диагноза е необходим преглед от ветеринарен лекар. Почти винаги е наложително и допълнително извършване на лабораторни изследвания тъй като клиничната картина е неясна или са настъпили усложнения  (фиг. 1) !

Първата група заболявания, които засягат кожата на млечната жлеза са екземите. Те биват няколко разновидности и в някои случаи не биха могли да бъдат точно разграничени от възпалителните процеси на кожата.

Хранителна екзантема се дължи на съдържанието на определени вещества в някои фуражи. Провокира се при изхранване на големи количества каши, джибри, утайки, отпадъци от хранително-вкусовата промишленост, в т. ч. и от обработката на картофите, а също така и с надземната им част (листа и стъбло), различни шротове. Приемът на тези фуражи предизвиква алергизиране на организма, следствие на което в областта на млечната жлеза се установяват зачервяване (фиг. 2) и мехурчета. При определени обстоятелства тези промени прерастват в големи влажни екземи, чиято периферия е с кори. Ако вторично възникнат бактериални инфекции клиничната картина и протичането се усложнява. След отстраняване на причините (намаляване, дори временно спиране на алергизиращите фуражи) и почистване на кожата настъпва бърза ремисия на болестта. Благоприятен ефект имат различни епителизиращи и противовъзпалителни мази (цинкови и др.), разбира се при поддържане на безупречна хигиена.

Алергичната екзантема се причинява от определени алергени (в това число и медикаменти, например стрептомицин), приложени многократно, било то през устата или инжективно. Настъпват различни реакции в това число уртикария, най-добре изразена в областта на вимето. Картината се характеризира с малки кожни удебеления и възвишения, подобни като след опарване с коприва. Понякога те прерастват в по-силни удебеления или възелчета с големина на грахово зърно. Животните изпитват силен сърбеж. Възможно е да настъпят и общи увреждания засягащи целия организъм.

При терапията на всички екземи и екзантеми задължително се прилагат антиалергични лекарствени средства. След отстраняване и на първопричината локалните реакции отшумяват бързо.

Особена клинична форма представлява дерматитът или екземата на бедрено-вименното простраство. Засягат се до 4 % от първотелките и в по-малка степен многораждалите крави. Свързан е с продължителния родилен едем, следствие на който в областта на външната страна на вимето и вътрешността на бедрото, кожата се протрива, възпалява и разранява (фиг. 3). Състоянието може да се усложни и да настъпи дори некротизиране. Протича в три степени, като при най-тежката гангренозните процеси достигнат до мускулутурата (фиг. 4). Изтичащите секрети и ексудати от раната мацерират допълнително повърхността на околната кожа. Преди да започне лечение е необходимо да се минимизират действащите механични фактори. На животните се осигурява покой. За терапия се използват средства с подсушаващо, противовъзпалително, антиинфекциозно и ранозаздравяващо действие. По-тежките форми изискват системно приложение на антибиотици. С лечебна и особено с профилактична цел е удачна употребата на линименти, гелове и балсами (съдържащи екстракти от лайка, алое и др.), предназначени за ежедневна употреба.

Шапът представлява силно заразна системна болест, нашумяла за пореден път у нас в началото на тази година. Характеризира се със слюнотечение и типични промени, развитие на афти (мехурчета) и язви в различни телесни области, устна лигавица, език, устни, лицето до рогата, регионът около копитата и млечна жлеза. При дойните крави в голяма степен се засяга и вимето – предимно по цицките се образуват мехурчета. Млякото по принцип не е променено. Издояването е много трудно. Вторично като усложнение лесно може да се развие тежък мастит. Бременните крави абортират. Съпровожда се често и с временно повишаване на общото състояние. И при най-малкото съмнение за шап е необходимо болестта да бъде доказана, обявена, и предприети задължителните мерки на национално ниво ! Трябва да се има предвид едно друго заболяване, което протича сходно на шапа. Нарича се везикулозен стоматит. У нас то би могло да се установи при вносни животни.

Шарката е системна заразна болест при говедата. Причинява се от два идентични вируса. Единият е същински шарков вирус, а другият е сходен с човешкия вирус причинител на шарката. Възможно е при ваксиниране на хора, ваксиналния вирус да се предаде на кравите чрез директни контакти или насекоми. Оригиналният шарков вирус се пренася и чрез дихателната система, което го прави по-лесен за разпространение. За щастие понастоящем шарката се среща изключително рядко. Но винаги съществува риск. Инкубационният период на болестта е до седмица. В началото на болестта температурата може да се повиши леко, което в някои случаи остава скрито. Целият процес на развитие на локалните изменения до пълното им оздравяване трае 10-12 дни. При кравите се засяга кожата на млечната жлеза, а при биците скротума, вътрешната страна на задните крака и лицето. Промените са типични и във всеки определен момент те са в една и съща степен на развитие – от червени петна (фиг. 5) до характерните за шарката мехурчета с хлътване в средата, изпълването им първоначално с бистра течност, която впоследствие се превръща в гной (фиг. 6). След спукването им в областта на дефекта остават люспи (крусти) (фиг.7). Възможно е да настъпят усложнения обусловени от вторичната инфекция и трудното издояване. За да се избегне заболяването е необходимо ваксинираните срещу шарка хора, известно време да не обслужват кравите. След преболедуване животните придобиват доживотен имунитет.

Съществува и още един вирус (парамиксовирус), който причиняващ шарка на млечната жлеза при крава. Означава се още като лъжлива шарка (псевдошарка). Възприемчиви са лактиращи крави, бозаещите телета и човек. Болестта се разпространява чрез пряк контакт, доилния апарат, ръцете на дояча и чрез мухи. В началото се установява петнисто зачервяване на кожата, като температурата никога не се повишва. След 1-2 дни се образуват мехурчета изпълнени с гной (пустули), които по-късно зарастват като преминават в крусти. По отделните цицки на вимето могат да се установят изменения в различна степен на развитие. Ако не настъпи усложнение, засегнатите животни оздравяват за няколко дни, а в противен случай биха могли да се установят абсцеси и мастити. Като цяло обаче преминаването на заболяването в цялото стадо е много бавен процес. Имунитет по правило не се образува. При доячите също настъпват характерни прояви. Оформят се полукълбовидни болезнени възли, най-често по пръстите и дланите. Изчезват бавно в продължение на няколко седмици.

Инфекциозен папулозен стоматит при говедата. Представлява системна инфекция, която се проявява и с промени в областта на кожата на вимето. Измененията са с големина от леща до едностотинкова монета. Представляват тъмни до светлокафяви възелчета. Успоредно с това се регистрират и кожни удебеления, без да се засяга епитела (повърхността на кожата). По-масово разпространение болестта придобива при намалена имунна устойчивост.

Херпесен мамилит – причинява се от херпес вирус. Болестта се среща в много страни по цял свят, регистрирана е и у нас.  Не е напълно изяснен механизмът на избухване й. Предполага се, че заразоносителството е широко разпространено и при определени предразполагащи условия (в това число нападения от кръвосмучещи насекоми) провокират избухването на болестта. Най-често се среща през летните месеци. Протичането на болестта е характерно. В началото се засягат почти всички животни. След като те оздравеят се разболяват само нововнесените. Признаците при херпесен мамилит не са типични и в голяма степен наподобяват тези при други инфекции с епителотропни вируси. В областта на цицките по тяхната основа, а понякога и по кожата на перинеума, по-рядко (предимно при телетата) в областта на устата кожата се зачервява и се образуват мехурчета изпълнени с течност. След спукването им се оформят болезнени дефекти с ерозирана повърхност, които бързо се покриват с коричка. Ако съседни изменения се слеят могат да се получат полета с обширни некрози върху кожата. Общото състояние на животните не се влошава. Преболедувалите животни придобиват стабилен имунитет. Лекуването изисква подсушване, поддържане на хигиена, туширане с дезинфекционни унгвенти, локално и антибиотици. Издояването трябва да е внимателно с канюли.

Успоредно с инфекциозно алергичните изменения на кожата съществуват и чисто възпалителни, които се означават като дерматит. В зависимост от причината, която го обуславя и тежестта на протичане, клиничната картина е изразена в различна степен. Най-уязвими са млечните папили. В по-леките случаи кожата е леко подута, зачервена, темперирана и болезнена. Понякога обаче се установяват везикули, рани, гнойни огнища, некротични тъкани и т. н.

При соларните дерматити (причинени от слънчеви лъчи) се засягат непигментираните участъци от млечната жлеза. Някои индивиди са изключително чувствителни на ултравиолетовите лъчи на слънцето. Най-често обаче този вид дерматит се провокира от приема на фотосензибилизиращи вещества съдържащи се в елдата, кантариона, различни видове детелина, зеле, някои лекарства и др., които се натрупват в кожата. Особено склонност към това имат животните със съпътствуващо увреждане на черния дроб. Клиничната картина е характерна.  Особено при по-продължително слънчево облъчване се установява зачервяване, сърбеж, темперираност, едем, болезненост. В по-тежките случаи, на страничната повърхност на млечните папили, които са изложени най-много на светлина, може да се установят и мехурчета по кожата, дори некротизиращи участъци, тъмнокафяви корички, а след отпадането им подлежащата повърхността е силно разранена. Усложняването на състоянието с инфекция компрометира лекуването на соларните дерматити и заплашва проникването й навътре във вимето. Поради разранената им повърхност, засегнатите цицики не биха могли да се доят. Възможно е да се установяват клинични признаци свидетелстващи за чернодробно увреждане или нарушение в общото състояние. Успешната терапия изисква своевременното диагностициране на това специфично кожно възпаление. Животните трябва да се оставят в закрити помещения, в обора, да бъдат изхранвани с други фуражи (не с фотосензибилизиращи). Необходимо е локално приложение на високи дози антибиотици, целящо предотвратяване на усложнения (в т. ч. мастити). Доенето да става внимателно с канюла. В тези случаи се налага и инжектиране на някои специфични лекарствени средства, линименти, кортикостероиди, а също така и обща терапия, калций, витамин, антихистамини.

Особен интерес представляват паразитните дерматити. Те са специфични. Значението им в практиката се подценява, въпреки че са актуални за нашата страна. Първата група от тях се означават се още като летни рани. Причинява се от ларвната форма на определени паразити – стефанофилариоза. Според някои автори, се засягат до 25% от кравите, отглеждани при пасищен режим. Раните, мака и повърхностни не показват тенденция към зарастване и са във връзка с летежа и нападението на различни насекоми. Клинично се засягат предимно предните четвъртини. Рани са влажни, леко изпъкнали, силно секретиращи. Тъканните дефекти са оградени от червен назъбен ръб (гранулационна тъкан). Тези рани се нападат от различни летящи насекоми, като по този начин допълнително се увреждат и инфектират. Засегнатите цицки   (най-често 1 или 2), са силно сърбящи, което обезпокоява животните. Усложненията, които настъпват предизвикват болезненост, трудно доене и мастит. Лекуването е специфично и е ориентирано към унищожаването на паразитите (микрофилариите). За тази цел приложение намират специални разтвори ! Същевременно раните трябва да се намажат с мази и шпрейове, които имат покриващо, предпазно, епителизиращо и антиинфекциозно действие. Заздравяването под образуваните струпеи е много продължителен процес и отнема 6 седмици. Именно това обстоятелство налага в определени случаи пресушаване на засегнатите животни или дори преждевременното им бракуване. 

Крастата е друга паразитна болест, при която се засяга кожата на млечната жлеза. Най-вече в областта на млечното огледало се установява сърбеж, окапване на космите, удебеления на кожата или изменения наподобяващи протърквания покрити с корички.

Поражения нанасят и кърлежите при пасищно отглеждане. Те се прикрепват като винаги предпочитат повърхността на вимето, която е нежна и уязвима. Предизвикват локално възпаление, нерядко съпроводено с промени в млечния секрет. Ухапвания от други кръвосмучещи насекоми – (комари, мухи и т. н) се манифестират като червени точковидни зачервявания, сърбеж, локален едем. Те са предпоставка за проникване на вторична инфекция.

Пъпки и възелчета означени като акне и фурункулоза представляват гнойно възпаление на кожата. Акнето представлява гнойно-некротично възпаление на мастната жлеза и на косменото влагалище, а при фурункула процесите се разпространяват и в околната съединителна тъкан. Причиняват се най-често от стафилококи. Обхваща се основата на млечната жлеза, млечното огледало, пространството между два съседни дяла, като вентрално измененията достигат до основата на папилите. Посочените форми на възпаление се срещат се най-често при козите и понякога придобиват ензоотичен (масов) характер. Предпоставки за възникване и разпространение на заболяването са повишената влажност, лошата хигиена, мацерацията на кожата, често повтарящи се травми (преминаване през висока груба трева, особено при роса), силното вирулентизиране на причинителя и др. Инфекцията се разпространява главно чрез ръцете на дояча, кърпите и доилните пособия. Големината на акнето варира от главичка на топлийка до грахово зърно. Възпалението е съпроводено с левкоцитната инфилтрация, впоследствие настъпва втечняване и образуване на малки секвестри.

В началото акнето представлява точковидно зачервяване на кожата. Следва образуване на възелчета с бяло-жълтеникави връхчета, които могат да прераснат в пустули. След спукването им дефектът започва да зараства, образуват се струпеи под които настъпва епитилизиране. В случай, че предразполагащите фактори се отстранят в рамките на 10 дни настъпва самооздравяване.

При фурункулоза се засяга и подкожната тъкан. При изследване се установяват темперирани, болезнени, белезникави до синьо-червени груби възли, с големина от лешник до юмрук. В редки случаи фурункулите претърпяват съединително-тъканна индурация. По този начин пълното им зарастване е много бавно. Най-често обаче те абсцедират. Отварянето им е съпроводено от изтичане на кърваво гноен или чист гноен ексудат, съдържащ некротизирали тъканни частици. Зарастването настъпва посредством гранулация на кухината и епитилизиране на дефекта. Обикновено настъпват рецидиви. В изключително редки случаи може да възникне флегмонозно възпаление на кожата. Млякото е без промяна, възможно е да е с увеличен клетъчен състав.

При засягане на единични животни благоприятният изход е бърз. При намаляване на защитната функция на кожата и лоша хигиена, акнето и фурункулозата могат да придобият много широко разпространение. В тези случаи прогнозата е съмнителна, проблемът може да съществува до края на лактацията. Често при фурункулоза се засягат и ръцете на доячите.

Лечението на акнето и фурункулозата е трудно, особено когато са обхванати много животни. Помещенията трябва да се поддържат сухи. Необходимо е да се избягват отключващите фактори – микротравмите и одраскванията. От особена важност е при регистриране на първите случаи, засегнатите животни да се доят и обслужват последни. Дезинфекцията на съдове и пособията е задължителна. За тази цел най-подходящи са четвъртичните амониеви съединения и производните на пероцетната киселина.

В началото при формирането на фурункулите се прилагат хиперемиращи и загряващи средства (мази и линименти) съдържащи камфора, феноли, екстракт от алое. Това ускорява тяхното абсцедиране (узряване). След спонтанното им отваряне, дъното внимателно се тушира с йодна тинктура, т. е. извършва се медикаментозен кюртаж на пиогенната мембрана. Следва обилно посипване с антибиотик или сулфонамид на прах. Мазите и линиментите в този стадий не са подходящи. Когато фурункулите се разполагат дълбоко е удачно мускулното приложение на широкоспектърни антибиотици в продължение на седмица. Това спомага за рязко ограничаване на рецидивите при отделните животни и намаляване на разпространението на болестта в стадото. Необходимо е обаче строго да се спазват карентния период за всеки един препарат. Изготвянето на оборно-специфична ваксина в някои случаи може да се окаже единствения спасителен вариант. Ефективни са и някои неспецифични методи за лечение. Заимствайки опита на руската школа Пранджев препоръчва аутохемотерапията, а Горанов прилага аутохемоновоцилин – към 20-50 ml кръв се добавя 200 000 UI пеницилин и 0,5 g новокаин. Инжектира се подкожно през 2-3 дни, 3-5 пъти.

Предвид етиопатогенезата на различните възпалителни процеси засягащи кожата на вимето са съответните профилактични мероприятия. Те са насочени в следните три направления хигиена, атравматизъм и правилна експлоатация.

 

Последно променен на Сряда, 24 Август 2011 09:16
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови