«а ветеринарни специалисти

»ндустри€

«а фермери

«а любители и деца



–Я–Ф–§ –Я–µ—З–∞—В –Х-–Љ–µ–є–ї
–Э–∞–њ–Є—Б–∞–љ–Њ –Њ—В Administrator   
–°—А—П–і–∞, 24 –Р–≤–≥—Г—Б—В 2011 09:14

 ожата на млечната жлеза е нежна, чувствителна и у€звима. € непрекъснато е подложена на въздействи€ от различно естество Ц температурни, механични, (натиск, триене, променливо нал€гане), химични, токсични, термични, ултравиолетови, медикаментозни, инфекциозни, биологични (при бозаене), сензибилизиращи и др.

“ова обуслав€ големи€ брой специфични и неспецифични забол€вани€ на кожата на млечната жлеза. “е биха могли да бъдат разделени на следните основни групи: инфекциозни (шап, шарка, заразен папулозент стоматит, херпесвирусна инфекци€); гнойно-възпалителни (акне, фурункули); алергични (екземи); термични увреждани€ (изгар€ни€, измръзвани€); соларни и облъчване с ултравиолетови лъчи; клинична про€ва на различни паразитози (стефанофилариоза); новообразувани€. ќписана е и гангрена на кожата. ¬ основата на по-гол€мата част от т€х стои възпалението.

 линичната про€ва на болестите на кожата на млечната жлеза е разнообразна. ѕон€кога обаче, въпреки различната си етиопатогенеза външно, те протичат сходно, което създадава трудности при уточн€ване на диагнозата. ќт гледна точка на практиката е много важно своевременно да се отдиференцират контагиозните забол€вани€. ѕо принцип, когато процесът е локализиран единствено в кожата на вимето, общото състо€ние не е влошено и млечни€т секрет е нормален. —ледствие болката, едема и деформаци€та, издо€ването е затруднено, което е предпоставка за задържане на мл€кото и вторично възникване на мастит. јко общото състо€ние е променено и са засегнати повече животни, винаги тр€бва да се изключи инфекциозно начало (шап, шарка и др.). «а да се постави точна диагноза е необходим преглед от ветеринарен лекар. ѕочти винаги е наложително и допълнително извършване на лабораторни изследвани€ тъй като клиничната картина е не€сна или са настъпили усложнени€  (фиг. 1) !

ѕървата група забол€вани€, които зас€гат кожата на млечната жлеза са екземите. “е биват н€колко разновидности и в н€кои случаи не биха могли да бъдат точно разграничени от възпалителните процеси на кожата.

’ранителна екзантема се дължи на съдържанието на определени вещества в н€кои фуражи. ѕровокира се при изхранване на големи количества каши, джибри, утайки, отпадъци от хранително-вкусовата промишленост, в т. ч. и от обработката на картофите, а също така и с надземната им част (листа и стъбло), различни шротове. ѕриемът на тези фуражи предизвиква алергизиране на организма, следствие на което в областта на млечната жлеза се установ€ват зачерв€ване (фиг. 2) и мехурчета. ѕри определени обсто€телства тези промени прерастват в големи влажни екземи, чи€то перифери€ е с кори. јко вторично възникнат бактериални инфекции клиничната картина и протичането се усложн€ва. —лед отстран€ване на причините (намал€ване, дори временно спиране на алергизиращите фуражи) и почистване на кожата настъпва бърза ремиси€ на болестта. Ѕлагопри€тен ефект имат различни епителизиращи и противовъзпалителни мази (цинкови и др.), разбира се при поддържане на безупречна хигиена.

јлергичната екзантема се причин€ва от определени алергени (в това число и медикаменти, например стрептомицин), приложени многократно, било то през устата или инжективно. Ќастъпват различни реакции в това число уртикари€, най-добре изразена в областта на вимето.  артината се характеризира с малки кожни удебелени€ и възвишени€, подобни като след опарване с коприва. ѕон€кога те прерастват в по-силни удебелени€ или възелчета с големина на грахово зърно. ∆ивотните изпитват силен сърбеж. ¬ъзможно е да настъп€т и общи увреждани€ зас€гащи цели€ организъм.

ѕри терапи€та на всички екземи и екзантеми задължително се прилагат антиалергични лекарствени средства. —лед отстран€ване и на първопричината локалните реакции отшум€ват бързо.

ќсобена клинична форма представл€ва дерматитът или екземата на бедрено-вименното простраство. «ас€гат се до 4 % от първотелките и в по-малка степен многораждалите крави. —вързан е с продължителни€ родилен едем, следствие на който в областта на външната страна на вимето и вътрешността на бедрото, кожата се протрива, възпал€ва и разран€ва (фиг. 3). —ъсто€нието може да се усложни и да настъпи дори некротизиране. ѕротича в три степени, като при най-тежката гангренозните процеси достигнат до мускулутурата (фиг. 4). »зтичащите секрети и ексудати от раната мацерират допълнително повърхността на околната кожа. ѕреди да започне лечение е необходимо да се минимизират действащите механични фактори. Ќа животните се осигур€ва покой. «а терапи€ се използват средства с подсушаващо, противовъзпалително, антиинфекциозно и ранозаздрав€ващо действие. ѕо-тежките форми изискват системно приложение на антибиотици. — лечебна и особено с профилактична цел е удачна употребата на линименти, гелове и балсами (съдържащи екстракти от лайка, алое и др.), предназначени за ежедневна употреба.

Ўапът представл€ва силно заразна системна болест, нашум€ла за пореден път у нас в началото на тази година. ’арактеризира се със слюнотечение и типични промени, развитие на афти (мехурчета) и €зви в различни телесни области, устна лигавица, език, устни, лицето до рогата, регионът около копитата и млечна жлеза. ѕри дойните крави в гол€ма степен се зас€га и вимето Ц предимно по цицките се образуват мехурчета. ћл€кото по принцип не е променено. »здо€ването е много трудно. ¬торично като усложнение лесно може да се развие тежък мастит. Ѕременните крави абортират. —ъпровожда се често и с временно повишаване на общото състо€ние. » при най-малкото съмнение за шап е необходимо болестта да бъде доказана, об€вена, и предприети задължителните мерки на национално ниво ! “р€бва да се има предвид едно друго забол€ване, което протича сходно на шапа. Ќарича се везикулозен стоматит. ” нас то би могло да се установи при вносни животни.

Ўарката е системна заразна болест при говедата. ѕричин€ва се от два идентични вируса. ≈дини€т е същински шарков вирус, а други€т е сходен с човешки€ вирус причинител на шарката. ¬ъзможно е при ваксиниране на хора, ваксинални€ вирус да се предаде на кравите чрез директни контакти или насекоми. ќригинални€т шарков вирус се пренас€ и чрез дихателната система, което го прави по-лесен за разпространение. «а щастие понасто€щем шарката се среща изключително р€дко. Ќо винаги съществува риск. »нкубационни€т период на болестта е до седмица. ¬ началото на болестта температурата може да се повиши леко, което в н€кои случаи остава скрито. ÷ели€т процес на развитие на локалните изменени€ до пълното им оздрав€ване трае 10-12 дни. ѕри кравите се зас€га кожата на млечната жлеза, а при биците скротума, вътрешната страна на задните крака и лицето. ѕромените са типични и във всеки определен момент те са в една и съща степен на развитие Ц от червени петна (фиг. 5) до характерните за шарката мехурчета с хлътване в средата, изпълването им първоначално с бистра течност, ко€то впоследствие се превръща в гной (фиг. 6). —лед спукването им в областта на дефекта остават люспи (крусти) (фиг.7). ¬ъзможно е да настъп€т усложнени€ обусловени от вторичната инфекци€ и трудното издо€ване. «а да се избегне забол€ването е необходимо ваксинираните срещу шарка хора, известно време да не обслужват кравите. —лед преболедуване животните придобиват доживотен имунитет.

—ъществува и още един вирус (парамиксовирус), който причин€ващ шарка на млечната жлеза при крава. ќзначава се още като лъжлива шарка (псевдошарка). ¬ъзприемчиви са лактиращи крави, бозаещите телета и човек. Ѕолестта се разпростран€ва чрез пр€к контакт, доилни€ апарат, ръцете на до€ча и чрез мухи. ¬ началото се установ€ва петнисто зачерв€ване на кожата, като температурата никога не се повишва. —лед 1-2 дни се образуват мехурчета изпълнени с гной (пустули), които по-късно зарастват като преминават в крусти. ѕо отделните цицки на вимето могат да се установ€т изменени€ в различна степен на развитие. јко не настъпи усложнение, засегнатите животни оздрав€ват за н€колко дни, а в противен случай биха могли да се установ€т абсцеси и мастити.  ато ц€ло обаче преминаването на забол€ването в ц€лото стадо е много бавен процес. »мунитет по правило не се образува. ѕри до€чите също настъпват характерни про€ви. ќформ€т се полукълбовидни болезнени възли, най-често по пръстите и дланите. »зчезват бавно в продължение на н€колко седмици.

»нфекциозен папулозен стоматит при говедата. ѕредставл€ва системна инфекци€, ко€то се про€в€ва и с промени в областта на кожата на вимето. »зменени€та са с големина от леща до едностотинкова монета. ѕредставл€ват тъмни до светлокаф€ви възелчета. ”споредно с това се регистрират и кожни удебелени€, без да се зас€га епитела (повърхността на кожата). ѕо-масово разпространение болестта придобива при намалена имунна устойчивост.

’ерпесен мамилит Ц причин€ва се от херпес вирус. Ѕолестта се среща в много страни по ц€л св€т, регистрирана е и у нас.  Ќе е напълно из€снен механизмът на избухване й. ѕредполага се, че заразоносителството е широко разпространено и при определени предразполагащи услови€ (в това число нападени€ от кръвосмучещи насекоми) провокират избухването на болестта. Ќай-често се среща през летните месеци. ѕротичането на болестта е характерно. ¬ началото се зас€гат почти всички животни. —лед като те оздраве€т се разбол€ват само нововнесените. ѕризнаците при херпесен мамилит не са типични и в гол€ма степен наподоб€ват тези при други инфекции с епителотропни вируси. ¬ областта на цицките по т€хната основа, а пон€кога и по кожата на перинеума, по-р€дко (предимно при телетата) в областта на устата кожата се зачерв€ва и се образуват мехурчета изпълнени с течност. —лед спукването им се оформ€т болезнени дефекти с ерозирана повърхност, които бързо се покриват с коричка. јко съседни изменени€ се сле€т могат да се получат полета с обширни некрози върху кожата. ќбщото състо€ние на животните не се влошава. ѕреболедувалите животни придобиват стабилен имунитет. Ћекуването изисква подсушване, поддържане на хигиена, туширане с дезинфекционни унгвенти, локално и антибиотици. »здо€ването тр€бва да е внимателно с канюли.

”споредно с инфекциозно алергичните изменени€ на кожата съществуват и чисто възпалителни, които се означават като дерматит. ¬ зависимост от причината, ко€то го обуслав€ и тежестта на протичане, клиничната картина е изразена в различна степен. Ќай-у€звими са млечните папили. ¬ по-леките случаи кожата е леко подута, зачервена, темперирана и болезнена. ѕон€кога обаче се установ€ват везикули, рани, гнойни огнища, некротични тъкани и т. н.

ѕри соларните дерматити (причинени от слънчеви лъчи) се зас€гат непигментираните участъци от млечната жлеза. Ќ€кои индивиди са изключително чувствителни на ултравиолетовите лъчи на слънцето. Ќай-често обаче този вид дерматит се провокира от приема на фотосензибилизиращи вещества съдържащи се в елдата, кантариона, различни видове детелина, зеле, н€кои лекарства и др., които се натрупват в кожата. ќсобено склонност към това имат животните със съпътствуващо увреждане на черни€ дроб.  линичната картина е характерна.  ќсобено при по-продължително слънчево облъчване се установ€ва зачерв€ване, сърбеж, темперираност, едем, болезненост. ¬ по-тежките случаи, на страничната повърхност на млечните папили, които са изложени най-много на светлина, може да се установ€т и мехурчета по кожата, дори некротизиращи участъци, тъмнокаф€ви корички, а след отпадането им подлежащата повърхността е силно разранена. ”сложн€ването на състо€нието с инфекци€ компрометира лекуването на соларните дерматити и заплашва проникването й навътре във вимето. ѕоради разранената им повърхност, засегнатите цицики не биха могли да се до€т. ¬ъзможно е да се установ€ват клинични признаци свидетелстващи за чернодробно увреждане или нарушение в общото състо€ние. ”спешната терапи€ изисква своевременното диагностициране на това специфично кожно възпаление. ∆ивотните тр€бва да се остав€т в закрити помещени€, в обора, да бъдат изхранвани с други фуражи (не с фотосензибилизиращи). Ќеобходимо е локално приложение на високи дози антибиотици, цел€що предотврат€ване на усложнени€ (в т. ч. мастити). ƒоенето да става внимателно с канюла. ¬ тези случаи се налага и инжектиране на н€кои специфични лекарствени средства, линименти, кортикостероиди, а също така и обща терапи€, калций, витамин, антихистамини.

ќсобен интерес представл€ват паразитните дерматити. “е са специфични. «начението им в практиката се подцен€ва, въпреки че са актуални за нашата страна. ѕървата група от т€х се означават се още като летни рани. ѕричин€ва се от ларвната форма на определени паразити Ц стефанофилариоза. —поред н€кои автори, се зас€гат до 25% от кравите, отглеждани при пасищен режим. –аните, мака и повърхностни не показват тенденци€ към зарастване и са във връзка с летежа и нападението на различни насекоми.  линично се зас€гат предимно предните четвъртини. –ани са влажни, леко изпъкнали, силно секретиращи. “ъканните дефекти са оградени от червен назъбен ръб (гранулационна тъкан). “ези рани се нападат от различни лет€щи насекоми, като по този начин допълнително се увреждат и инфектират. «асегнатите цицки   (най-често 1 или 2), са силно сърб€щи, което обезпоко€ва животните. ”сложнени€та, които настъпват предизвикват болезненост, трудно доене и мастит. Ћекуването е специфично и е ориентирано към унищожаването на паразитите (микрофилариите). «а тази цел приложение намират специални разтвори ! —ъщевременно раните тр€бва да се намажат с мази и шпрейове, които имат покриващо, предпазно, епителизиращо и антиинфекциозно действие. «аздрав€ването под образуваните струпеи е много продължителен процес и отнема 6 седмици. »менно това обсто€телство налага в определени случаи пресушаване на засегнатите животни или дори преждевременното им бракуване. 

 растата е друга паразитна болест, при ко€то се зас€га кожата на млечната жлеза. Ќай-вече в областта на млечното огледало се установ€ва сърбеж, окапване на космите, удебелени€ на кожата или изменени€ наподоб€ващи протърквани€ покрити с корички.

ѕоражени€ нанас€т и кърлежите при пасищно отглеждане. “е се прикрепват като винаги предпочитат повърхността на вимето, ко€то е нежна и у€звима. ѕредизвикват локално възпаление, нер€дко съпроводено с промени в млечни€ секрет. ”хапвани€ от други кръвосмучещи насекоми Ц (комари, мухи и т. н) се манифестират като червени точковидни зачерв€вани€, сърбеж, локален едем. “е са предпоставка за проникване на вторична инфекци€.

ѕъпки и възелчета означени като акне и фурункулоза представл€ват гнойно възпаление на кожата. јкнето представл€ва гнойно-некротично възпаление на мастната жлеза и на косменото влагалище, а при фурункула процесите се разпростран€ват и в околната съединителна тъкан. ѕричин€ват се най-често от стафилококи. ќбхваща се основата на млечната жлеза, млечното огледало, пространството между два съседни д€ла, като вентрално изменени€та достигат до основата на папилите. ѕосочените форми на възпаление се срещат се най-често при козите и пон€кога придобиват ензоотичен (масов) характер. ѕредпоставки за възникване и разпространение на забол€ването са повишената влажност, лошата хигиена, мацераци€та на кожата, често повтар€щи се травми (преминаване през висока груба трева, особено при роса), силното вирулентизиране на причинител€ и др. »нфекци€та се разпростран€ва главно чрез ръцете на до€ча, кърпите и доилните пособи€. √олемината на акнето варира от главичка на топлийка до грахово зърно. ¬ъзпалението е съпроводено с левкоцитната инфилтраци€, впоследствие настъпва втечн€ване и образуване на малки секвестри.

¬ началото акнето представл€ва точковидно зачерв€ване на кожата. —ледва образуване на възелчета с б€ло-жълтеникави връхчета, които могат да прераснат в пустули. —лед спукването им дефектът започва да зараства, образуват се струпеи под които настъпва епитилизиране. ¬ случай, че предразполагащите фактори се отстран€т в рамките на 10 дни настъпва самооздрав€ване.

ѕри фурункулоза се зас€га и подкожната тъкан. ѕри изследване се установ€ват темперирани, болезнени, белезникави до синьо-червени груби възли, с големина от лешник до юмрук. ¬ редки случаи фурункулите претърп€ват съединително-тъканна индураци€. ѕо този начин пълното им зарастване е много бавно. Ќай-често обаче те абсцедират. ќтвар€нето им е съпроводено от изтичане на кърваво гноен или чист гноен ексудат, съдържащ некротизирали тъканни частици. «арастването настъпва посредством гранулаци€ на кухината и епитилизиране на дефекта. ќбикновено настъпват рецидиви. ¬ изключително редки случаи може да възникне флегмонозно възпаление на кожата. ћл€кото е без пром€на, възможно е да е с увеличен клетъчен състав.

ѕри зас€гане на единични животни благопри€тни€т изход е бърз. ѕри намал€ване на защитната функци€ на кожата и лоша хигиена, акнето и фурункулозата могат да придоби€т много широко разпространение. ¬ тези случаи прогнозата е съмнителна, проблемът може да съществува до кра€ на лактаци€та. „есто при фурункулоза се зас€гат и ръцете на до€чите.

Ћечението на акнето и фурункулозата е трудно, особено когато са обхванати много животни. ѕомещени€та тр€бва да се поддържат сухи. Ќеобходимо е да се изб€гват отключващите фактори Ц микротравмите и одрасквани€та. ќт особена важност е при регистриране на първите случаи, засегнатите животни да се до€т и обслужват последни. ƒезинфекци€та на съдове и пособи€та е задължителна. «а тази цел най-подход€щи са четвъртичните амониеви съединени€ и производните на пероцетната киселина.

¬ началото при формирането на фурункулите се прилагат хиперемиращи и загр€ващи средства (мази и линименти) съдържащи камфора, феноли, екстракт от алое. “ова ускор€ва т€хното абсцедиране (узр€ване). —лед спонтанното им отвар€не, дъното внимателно се тушира с йодна тинктура, т. е. извършва се медикаментозен кюртаж на пиогенната мембрана. —ледва обилно посипване с антибиотик или сулфонамид на прах. ћазите и линиментите в този стадий не са подход€щи.  огато фурункулите се разполагат дълбоко е удачно мускулното приложение на широкоспектърни антибиотици в продължение на седмица. “ова спомага за р€зко ограничаване на рецидивите при отделните животни и намал€ване на разпространението на болестта в стадото. Ќеобходимо е обаче строго да се спазват карентни€ период за всеки един препарат. »зготв€нето на оборно-специфична ваксина в н€кои случаи може да се окаже единствени€ спасителен вариант. ≈фективни са и н€кои неспецифични методи за лечение. «аимствайки опита на руската школа ѕранджев препоръчва аутохемотерапи€та, а √оранов прилага аутохемоновоцилин Ц към 20-50 ml кръв се добав€ 200 000 UI пеницилин и 0,5 g новокаин. »нжектира се подкожно през 2-3 дни, 3-5 пъти.

ѕредвид етиопатогенезата на различните възпалителни процеси зас€гащи кожата на вимето са съответните профилактични меропри€ти€. “е са насочени в следните три направлени€ хигиена, атравматизъм и правилна експлоатаци€.

 

–Я–Њ—Б–ї–µ–і–љ–Њ –њ—А–Њ–Љ–µ–љ–µ–љ –љ–∞ –°—А—П–і–∞, 24 –Р–≤–≥—Г—Б—В 2011 09:16
 

–Ф–Њ–±–∞–≤–Є –Ї–Њ–Љ–µ–љ—В–∞—А


–Ч–∞—Й–Є—В–µ–љ –Ї–Њ–і
–Ю–±–љ–Њ–≤–Є