Частичното пресушаване на млечната жлеза – пълно резервно решение ПДФ Печат Е-мейл
Написано от Administrator   
Петък, 16 Септември 2011 20:39

Основната функция на млечната жлеза е да произвежда мляко, необходимо за оцеляването и изхранването на новороденото, а също така и важен продукт, обуславящ в голяма степен целесъобразността при отглеждане на някои видове животни. Малкото по количество и некачествена продукция компрометира ползата от цели въдства.

Известна е истината – здраво мляко се произвежда от здрава млечна жлеза. За съжаление обаче вимето боледува често ! И обикновено се засягат най-ценните животни. Въпреки полаганите усилия от изследователски институти, развойни научни звена по целия свят, фирми, индустрия, лекари, фермери и та дори и отделните гледачи, називисимо от прилаганата технология винаги заболяванията на млечната жлеза са били много актуални.

Излишно е да се споменава, че за нашата страна, това важи с особена сила !

Болестите на млечната жлеза са някалко групи – травматични, инфекциозно-възпалителни, функционални. Нерядко лечебният ефект на предприетите мероприятия е непълен и незадоволителен. Това би могло да бъде причина за бракуване на засегнатото животно. Оправдано ли е обаче, унищожаването на едно млечна, ценна и качествена крава, стурваща хиляди, само заради това, че едната четвъртина е «изключена». Отговорът е категорично – не ! Още повече, че е доказано, че при отпадане на една четвъртина, останалите поемат до 75% от млечността й.

Какво би могло да се направи, за да се «забрави» за засегнатия, болен млечен дял, който би могъл да бъде и един перманентен източник на инфекция (при мастит), в случай че доенето продължава !

Съществуват две възможности – пресушаване на млечния дял или ампутация на млечната папила ! В настоящата статия ще разгледаме въпросите касаещи пресушаването – предимства, методи и недостатъците на всеки от тях.

Пресушаването е противопоказно при наличие на тежък мастит ! При възпаление в млечната жлеза се натрупватмного отпадни продукти, инфекциозни причинители и променено мляко, като задържането на голямото количество от тях, би могло да има фатални последствия – силно усложняване и задълбочаване на мастита, дори прерастването му в животозастрашаващо състояние. Евентуално в някои случаи може да се направи компромис-изключение, като въпреки възпалението да се предпиреме пресушаване, но непрекъснатия ветеринарномедицинския контрол първите дни след това е абсолютно задължителен !

Дългосрочно пресушаване. Съществуват две възможности. При първата то се осъществява под протекция на антибиотици. Показана е при трайни вродени и придобити дефекти, стенози и обструктивни процеси, без развитие на мастит, а също така и непосредствено след травмата в акутния стадий. При този метод алвеоларната тъкан се запазва. Интрацистернално се прилага емулсия съдържаща широкоспектърен антибиотик или 2-3 шприца за лактационен период. Четвъртината не се дои повече до следващото отелване. Методът представлява много лесно решение както за фермера, така и за ветеринарния лекар. Освен това рискът от възникване на мастит е минимален. Недостатъкът му е, че през останалата част от лактацията се доят само три четвъртини.

Пресушаване може да се извърши и с химически средства. Достигайки до паренхима и влизайки в контакт с епителните клетки, те унищожават алвеоларната тъкан, която впоследствие бива заместена от съединителна. Поради тази причина, този метод се използва в случаите, когато се цели окончателно и необратимо пресушаване на засегнатия дял. Евентуално представлява резервен вариант при наличие на хроничен мастит. Тук обаче е редно да се постави един голям знак внимание ! Някои автори и практици препоръчват приложение на концентрирана йодна тинктура (йод) в количество 50-200 милитра. Известно е, че при съприкосновение с тъканите, йодът дразни много силно и предизвиква химическото им изгаряне („кюртаж”). Той действа убийствено върху всички микроорганизми – бактерии, гъбички и вируси. Ето защо попадайки в едно инфектирано възпалително огнище ефектът му е многостранен – едновременно с ликвидирането на заразата, той деактивира и млекопроизвеждата тъкан. След попадането му в среда с много мляко, той се разрежда многократно и в голяма степен се деактивира. Достигайки до фините алвеоли (млекопроизвеждащата тъкан) действието му е вече много по-меко и отслабено. Така рискът от силния дразнещ и корозиращ ефект е минимизиран.

Всичко това би било добре, но уви в някои случаи настъпва „провал”. След приложението на концентриран йод и когато няма голямо количество съдържание във вимето, той достига във високи дози до най-нежните каналчести разклонения и така също до фините млечни алвеоли. Силният дразнещ  и изгарящ ефект върху тъканите „си казва” своето. Няколко часа по-късно, вимето се подува, зачервява и става силно болезнено. Накратко, възниква бурен и тежък възпалителен процес, следствие агресивната активност на йода ! Всичко това би могло да бъде причина за различни вторични усложнения, понякога животозастрашаващи и  дори за бракуване на животните.

Ето защо не без основание приложението на химически агенти си има своите  противници. Би могъл да се предприеме следния, компромисен вариант. Ако се използват йодни съединения, по-удачен е луголовия разтвор в концентрация 1:300, при което в четвъртината след издояване се въвежда 0,5 до 1 l разтвор, един път на ден няколко пъти. Може да се използва и 5-8% лотаген (ваготил), в количество 200 – 500 ml в зависимост от големината на вимето.

Временно пресушаване Не е популярно решение в нашата страна, макар че, в чужбина представлява ежедневна практика. Прилага се предимно след остри травми (удари, застъпване на цицката), когато не съществува възпаление, при разкъсване на лигавицата на папиларния канал, а също така и като постоперативен режим при различни хирургични намеси. Целта е след осигурения покой, през което време да зараснат проблемните дефекти, да бъде оползотворена по-нататък лактацията, едно предимство от изключителна важност. След пълно евакуиране на млякото чрез канюла, в млечната четвъртина се прилага широкоспектърен антибиотик предназначен за лактационния период. Тъй като при засягане на папиларния канал или розетата съществува опасност от образуване на ръбец е желателно да се постави щифтче от силикон или такова на базата на восъци. Външно то се задържа чрез поставяне на превръзка. Да се има предвид, че най-разпространените у нас биканюли са неудачни за запушване при временно пресушаване. На третия ден процедурата се повтаря. При благоприятно развитие на оздравителните процеси на шестия ден млечната четвъртина може да се дои машинно. Тази схема се означава 2 х 3 т. е. четвъртината  се издоява двукратно през 3 дни. В случай, че проблемите все още съществуват се изчаква още три дни, т. е. прилага се схемата 3 х 3 – трикратно издояване през 72 часа. При липса на удовлетворителен резултат и на 9-я ден, хирургическата интервенция (ако е индицирана такава) се повтаря, млечният дял се пресушава окончателно или се предприема друго радикално решение.

Доц. д-р Пламен Георгиев

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови