Новородените животни - специфична категория изискваща специални грижи ПДФ Печат Е-мейл
Написано от Administrator   
Понеделник, 06 Януари 2014 20:17

Внезапното преминаване на новороденото от пасивното интраутеринно развитие към напълно  самостоятелното съществуване във външната среда е един от природните феномени съхраняващи живота на нашата планета. Този преход не трябва да се разглежда като еднократен акт настъпващ в строго ограничен период от време. Той е едно постепенно приспособяване, означено най-общо като неонатален адаптационен период. Свързан е с последователното “включване” на редица “спящи” до този момент жизнени функции в организма, което прави възможно не само по-нататъшното оцеляване, но и най-пълноценни растеж и развитие. Преходът от вътреутробен към живот във външната среда преминава през първия адаптационен период от развитието на новороденото. Спецификата на протичането на тези процеси в голяма степен определя грижите и първата помощ която трява да се оказва при нужда. С появата му на бял свят, в организма на новороденото настъпват редица процеси свързани с цялостно преустройство в дейността на всички органи и системи.

Промени в сърдечно-съдовата система

Първата и най-важна особеност е, че кръвообращението на плода се трансформира в кръвообращение на новороденото. Това е свързано със съществени промени. Определени участъци от сърдечно-съдовата система преустановяват своето съществуване, а други претърпяват бързо развитие и функционално активиране. По този начин се осъществява паралелното, но и разделно функциониране на малкия и големия кръг на кръвообращение, а това от своя страна гарантира пълно отделяне на венозната и артериалната кръв и най-добра оксигенация на тъканите. Важна физиологична особеност на сърдечно-съдовата система при новородените е ограничената издържливост при натоварване. В особена сила, това важи за първите часове. Пулсът е силно учестен, в сравнение с този при възрастни индивиди, кръвното налягане е лабилно и променливо.

Дишане на новороденото

По време на бременността настъпва пълно развитие и т. нар. узряване на белите дробове, което обхваща 4 периода. Бронхите се изграждат напълно и канализират. През последния период се образуват най-фините разклонения – алвеолите. Поради тази причина той се нарича алвеоларен. При говедото започва от 240-я ден и завършва непосредствено преди раждането. Кръвоносните съдове около алвеолите изграждат гъста микроскопична мрежа. Все още липсва дихателна дейност. С наближаване на раждането най-вътрешната повърхност на алвеолите, които са изпълнени със секрет, се покрива с тънък слузоподобен слой, съдържащ специфично вещество сърфъктант, съставено предимно от фосфолипиди. Плодът живее при относително бедна на кислород среда. Възбудимостта на нервната система е слаба. Обмяната на веществата е с нисък интензитет. Концентрацията на кислорода в кръвта на плода е по-ниска. Същевременно, способността на феталния хемоглобин да се свързва с кислорода е по-голяма. Особености, които подготвят и спомагат за успешния преход към живот във външната среда.

По време на раждането настъпва изгонване на алвеоларния секрет посредством притисканията на гръдния кош от движенията му. Това се допълва и от резорбцията му чрез лимфата и кръвоносните съдове при навлизане на въздух след първото вдишване, наличие на остатъчен обем и начало на ритмична вентилация.

В механизма на възникване на  първото дихателно движение, вземат участие както химичните промени във вътрешната среда така и рефлекторните реакции. Факторите стимулиращи дишането на новорденото са външни и вътрешни. Към първата група спадат – термичните въздействия (студ), допир (особено в  областта на устните), светлина, промени в налягането, болка вътрешни фактори – ниска концентрация на кислорода в кръвта и висока на въглеродния двуокис.

Извод за практиката

Продължителните, многократни и безуспешни опити за разраждане, водят до преждевременни дихателни движения от страна на плода, още докато той се намира в родилния път. Това би могло да бъде една от причините за задушаване.

Първото вдишване е дълоко и обикновено се установява веднага след раждането (10-60 сек.). В повечето случаи нормалното ритмично дишане се предхожда от пауза продължаваща 20-60 сек. Нормалната честота на дихателните движения варира между 25 и 85 в минута. Пълноценното функциониране на белодробното кръвообращение стимулира белодробното разгъване. При първите дихателни движения е необходимо да се постигне равномерна и успешна вентилация на големите и малките алвеоли. Решаваща роля за това е споменатия вече сърфъктант. Той предотвратява обратното слепване на алвеолите при издишване. Ако количеството на сърфъктанта е недостатъчно в определени участъци е възможно да се получи (ателектаза) слепване на белите дробове и емфизем (балониране) в други. Сърфактантът е в достатъчно количество при напълно развит и зряб бял дроб. Липсата му при преждевремнно родените е причината за настъпване на т. нар. късна асфиксия (задушаване) завършваща най- често фатално. Възбудимостта на дихателния център зависи още и от неговата зрелост. Установено е, че при преждевременно раждане, по-рядко настъпва аспирация на околоплодни течности, тъй като в случая е необходимо сумарното въздействие на повече дразнители, за да настъпи първоначалното вдишване.

Изводи за практиката

Точното определяне на срока на бременността и степента на износване на плода не е самоцел, но е от значение при преценка на състоянието на новороденото. С цел профилактика на късната асфиксия, при опасност от настъпване на преждевременно раждане съществува необходимост от специфично третиране на майката, а така също и на новороденото след това.

Телесно развитие и зрялост на новороденото

Продължителност на бременността, освен видова специфичност, притежава и някои индивидуални и породни особености. В края на физиологичната бременост плода е зрял. Ако нормално износен плод се роди необикновено рано или късно, в случая се касае за физиологично рано или късно раждане. Патологично рано или късно раждане (патологично удължена бременост) се установява посредством наличието на незрял или преносен плод. Времетраенето на бременността сама по себе си не е определящ критерий за нормална или патологична продължителност. Като обективен критерий за определяне на зрелостта служат конкретни телесни белези. Така според Grunert and Russe 1993 незрелите телета са малки и с по-нежна структура. Нормалните и износени телета са изцяло покрити с добре оформена и развита космена покривка. Дължината на космите е от съществено значение. Така в областта на пъпа тя трябва да възлиза на около 2,5-4 см. Късите и редки косми в областта на пъпа са типичен белег на незрелост. Обратно – прекалено дългите и къдрави груби косми (които се отделят лесно) са признак на “презрялост”, което не винаги може да се отъждестви с преносеност. В зависимост от степента на зрелост и породата резците са се показали в различна степен. Във всички случаи трябва да са израснали резците на долната челюст. В част от случаите се показват и кучешките зъби. Ако зъбните дъги при новороденото не са видими, това означава че се касае за незрял плод. За степента на развитие на новородените би могло да се съди и от някои кръвни показатели, които са изследват от ветеринарен лекар.

Показател отразяващ статуса на новороденото това е и телесното развитие. Хипотрофия е когато теглото на новороденото е под нормата се означава като хипотрофия, еутрофия нормално и хипертрофия – наднормено тегло. Относително е теглото на новороденото изразено в % от теглото на майката. Абсолютното тегло на новороденото зависи от породата, пола, брой на новородени (едноплодни многоплодни)

ВИД 

ТЕГЛО В КГ. 

ОТНОСИТЕЛНО ТЕГЛО - % 

КОНЧЕ 

45-60

8-10

ТЕЛЕ

34-40

7

АГНЕ

3-4,5

6-7

КОЗЛЕ

1,3-3

4-8

ПРАСЕНЦЕ

1,4-1,7

0,7

КУЧЕНЦЕ

0,2-0,6

1-4

КОТЕНЦЕ

0,084-0,130

3-4

Терморегулация при новородените

След раждането настъпва преместване от една термо-неутрална среда (в матката) към условия на по-ниска и/или променлива външна температура. Постнаталната продукция на топлина в кафявата мастна тъкан или в мускулите е по-малка при новородени след цезарово сечение. По-термостабилни са тези при навремено захранване в сравнение с недохранване. Фебрилната реакция при новородени (следствие бактериални инфекции) е редуцирана. Термонеутралната зона при тази категория животни е в по-тесни граници в сравнение с възрастните. Съществуват големи видови различия по отношение на критичните долни граници, въпроси които при нужда трябва да се консултират с ветеринарен лекар.

Изводи за практиката

Най-уязвими на ниските температури са прасета, някои породи агнета, а така също винаги, когато новороденото показва отклонения от нормалното си състояние – намалена жизненост, поднормално тегло, незрялост. Не трябва да се очаква, че на възраст 1-2 дни, животните ще повишават вътрешната си температура при инфекции. По-скоро повишената вътрешна температура е свидетелство за прегряване – лампи, печки или директна слънчева светлина.

Имунитет на новородените.

Известно, че без адекватна имунна защита съществуването на всеки организъм е обречено. Тя гарантира противодействие срещу различни инфекциозни агенти – бактерии, вируси, гъбички и т. н. В пълна сила това важи и за новородените животни. Имунитета се обуславя от наличието на фактори за защита, които се намират в кръвта. Те включват антитела (имуноглобулини), някои биологично активни вещества, определени клетки и клетъчни реакции. Способни ли са новородените, като специфична възрастова категория да отговорят в достатъчна степен на различните инфекциозни агенти. Първоначално имунната им защита е с майчин произход. Това се осъществява отчасти посредством плацентарен пренос на антитела и най-вече чрез приема на коластра след раждането. Единствено при месоядните се осъществява трансфер на антитела от майката в плодовете по време на бременността. Докато при селскостопанските животни ролята на коластрата е определяща, то при домашните любимци тя е второстепенна.

Защо новородените трябва да бъдат своевремнно захранени с коластра ? Тя съдържа огромно количество антитела, с произход кръвта на майката. Първите порции от нея са най-богати на защитните фактори, като по-късно те постепенно намаляват. Друга важна особеност е, че макромолекулите на имуноглобулините съдържащи се в коластрата могат да се резорбират и да попаднат в кръвообращението до 16-я час след раждането. Приети по-късно те остават единствено в чревния канал и действат локално. И разбира се не трябва да се забравя, млякото е източник на енергия и хранителни вещества.

Изводи за практиката

Подаването на първите порции коластра трябва да стане най-късно час след раждането. Биологически по-целесъобразно е, ако в началото малките се хранят по няколоко пъти на ден, а не двукратно, както се практикува в някои стопанства. Коластрата трябва да се подава незабавно след издовянането, все още топла.

Организмът на новородените също произвежда отделните фактори на имунитета. Но това придобива значение едва в по-късните етапи от живота - седмици след раждането. То е предшествано от спад в имунната защита, за известно време, когато приетите коластрални антитела се разграждат, а собствените все още не са образувани. Така например телетата притежават най-малка защита между 3 и 8 седмица след раждането.

Извод за практиката – вторият месец представлява особено критичен период от живота на телето.

Разглежданите фактори и процеси в най-голяма степен определят жизнеността (виталитета) на новороденото. Той представлява генетично детерминираната способност на организма да преживява и се развива в околната среда. Разработени са ясни и конкретни схеми за бърза и точна преценка на състоянието на новороденото, информация за които ще бъде поместена в бъдещи броеве на в. „Гласът на фермера”.

Доц. Пламен Георгиев

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови