Хронични ендометрити при юниците ПДФ Печат Е-мейл
Написано от Administrator   
Неделя, 09 Февруари 2014 19:46

В специализираната литература все още се отдава второстепенно значение на гинекологичните болести при юниците, макар че съществуват редица неразрешени проблеми в това отношение. Много често безплодните юници се лекуват шаблонно, напълно ана­логично на раждалите крави. У нас проф. Петър Минчев е провел  редица проучвания при сивото софийско говедо и е установил съществени различия в етиопатогенезата, клиничните форми и начина на лекуване на безплодието при юниците. Той смята, че възникването и разпространението на безплодието при тази възрастова група е обусловено от взаимодействието на различни фактори, специфични за нея – телесно развитие и настъпване на половата зрелост, условията на хранене и отглеждане на младите животни, породни особености и др.

Чуждите автори посочват сравнително нисък про­цент на безплодие при юниците вариращ от 4,8 за Дания до 12 за Унгария. През последните години у нас не са извършвани детайлни проучвания в тази насока. При проведени изследвания от Минчев в миналото, той посочва че делът на безплодните млади животни е около 25—30 %. Независимо от липсата на точна статистика за момента, в нашата практика ние редовно се срещаме с необходимостта да лекуваме безплодни юници, отдавна стигнали своята развъдна зрелост, и пред които грози реалната опасност да бъдат бракувани. Не е нужно да се изтъкват загубите, които търпят фермерите от това.

Според проф. Минчев, безплодието при юниците протича под формата на анафродизия (неразгонване), хронични ендометрити (възпаления на матката) и аборти. Други автори обединяват последните две форми, тъй като обикновено абортът е предизвикан или последван от възпалителен процес. Хроничните ендометрити при юниците представляват най-голям интерес както от клинична, така и от икономическа гледна точка. Те нанасят големи загуби.

Според същия автор, хроничните ендометрити при юниците, като се изключи заразното начало при специфичните инфекции (бруцелоза, трихомоноза, вибриоза и др.) имат две причини – естралния цикъл и аборта, когато поради проходимостта на маточната шийка най-вътрешният слой на матката индиректно „влиза” в контакт с околната среда. В зависимост от механизма на възникването им Минчев дели ендометритите на две големи групи.

Тези от първата група се установянат преди да бъде извършено естествено или изкуствено осеменяване, съответно при нормален полов цикъл или при недобре изразена полова цикличност (субеструс).

Много интересни са проявите на ендометрит у юниците преди да бъдат изкуствено осеменени или покрити. Настъпват най-често, когато пубертетът при тях е подранил (6-14 месец), още преди да са достигнали развъдната си възраст и необходимото телесно развитие. Ако такива юници не се осеменят и се пропуснат няколко цикъла, за да могат да израстат още, у тях се появяват признаци на гнойно-катарален ендометрит и те не могат или се заплождат трудно !

Причините за възникване на възпаление на матката в тези случаи са дискусионни. Според някои автори, по време на многократните разгонвания, в матката нахлуват патогенни бактерии, които всъщност са причинителите на ендометрити. За да се потвърди тази хипотеза, са проведени изследвания, при които за известен период от време във влагалището на млади животни са поставяни тампони с различни бактериални причинители. При това опитът да се предизвикат ендометрити е бил безуспешен. След проведено осеменяване всичките животни са се заплодили.

Тези и други проучвания показват, че възникването на ендометрити при юни­ците преди осеменяването се обуславя от много фактори - обща устойчивост на организма, локален имуни­тет на лигавицата на влагалището, маточната шийка и мат­ката. Други важни фактори са и отварянето и затварянето на маточната шийка, видът на маточно-вагиналният секрет, моментът на настъпване на овулацията, функцията на маточните и ендокринните жлези и др. Трябва да се има предвид, че маточните жлези при юниците са по-слабо развити и функционират недоста­тъчно както при естралната, така и през постестралната фаза на половия цикъл. Наблюдават се също и различия в ендокринната функ­ция на фоликула и на жълтото тяло. Дисбалансът на хормони в организма би могъл да бъде също причина за възпалителни процеси. За устойчивостта на ендометриума безспорно важна роля играят храненето и условията на гледане.

Ранният пубертет би могъл да доведе до задържане на растежа, понеже яйчниковите хормони спомагат за осификацията в епифизните хрущяли. Минчев сочи, че при юници с ранен пубертет се наблюдават често смущения в екстериора. Наред с гонадотропни хормони предният дял на хипофизата отделя повече и адренокортикотропен хормон (АСТН), който предизвиква засилена инкреция на андрогенни хормони от надбъбречната жлеза. Пос­ледните оказват известно маскулинизиращо влияние върху женския тип (придобиване вид на мъжко животно)  и   смущения   в   хормоналния баланс и заплождане на юницата.

Втората група са ендометритите след естествено или изкуствено осеменяване. Те се проявяват непосредствено след осеменяването или известно време след това, след период на покой - вторична анафродизия.

Появата на ендометрити при юниците след първото или след неколкократното естествено или изкуствено осеменяване и трудното им заплождане мнозина автори отдават само на лоша хигиена, неподходящ момент на осеменяване, лоша техника, плитко цервикално осеменяване, неправилно съхранявана сперма и др. Друга причина за възникването им е и ранен аборт. Редица наши автори (Прахов, Пишев, Калев, Георгиев, Сертев и др.) описват една особена форма на гнойно-катарален ендометрит, който има характер на алергична реакция. Те се означават още като ендометритни прояви след осеменяването !

Клинични признаци

За разлика от раждалите крави юниците, които са засетнати от хронични ендометрити прояват слабо изразени клинични признаци. Поради това, че маточните жлези са все още слабо развити, при възпалителна реакция секретът е оскъден, дори и по време на разгонването. При вагинално изследване признаците на еднометрита са изразени слабо и трудно се откриват. Характерно е дифузното червено оцветяване на влагалищното дъно и вагиналната част на маточната шийка. Секретът е гнойно-слизест, гъст, лепкав. Чисто гнойните ендометрити са рядко срещани. При недостатъчност на жълтото тяло след заплождане настъпва ранен аборт, най-често между 30-я и 40-я ден след осеменяване. Абортът може да остане и неоткрит външно, но често е последван от наличие на гнойно-катарални (слузести) изтечения – ендометрит.

Лекуването на хроничния ендометрит при юници­те

Предвид анатомо-морфологичните особености на тази възрастова група провеждането на локална терапия е трудно и не винаги е възможно. По-целесъобразно е парентералното лекуване със стимулиращи секрецията на жлезите средства: пилокарпин, хормотонин, акаприн (Минчев), а също така и различни физиотерапевтични вагинални процедури.

Хроничните ендометрити при юниците се поддават по-трудно на лекуване, отколкото при   кравите   вероятно поради   по-сла­бата секреторна   реакция   при   възпалителния   процес   и   към средствата, които засилват   секрецията на маточните жлези. По­ради тези причини е по-добре вниманието да се насочи главно към профилактиката на това страдание, като   се анализират  и пре­махнат всички фактори, които   го обусляват. Прието е, че продължителното лекуване на матката преди заплождането, колкото и успешно да е то, води до редица отклонения в протичането на бременността, като акцесорна плацента, хидропс на плодните обвивки, аборти и др.

Минчев е конкретен в своите препоръки. Счита, че най-важното при профилактиката на хро­ничните ендометрити при юниците е предотвратяването на преждевременното настъпване на пубертета, което ще редуцира половите цикли преди оплождането чрез намаляване на разликата между периода на пубертета и този на настъпване на развъдната зрялост. В тази връзка, най-удачно е диетично хранене на подрастващите женски животни. Много внимателно трябва да се дозира белтъчното съдържание в храната, да се избягват различните добавки, които биха могли да доведат до стимулиране на половата функция. Това налага задължително консултиране състава на дажбата с ветеринарен лекар. Не трябва да се забравят обаче и други възможни причини за възпалителни процеси на матката, а именно някои специфични инфекциозни агенти, които се предават по полов път при естествено осеменяване (трихомоноза, вибриоза). Борбата в тези случаи е по-трудна и налага въвеждане на по-спецефични мерки. 

Доц. Пламен Георгиев

Последно променен на Неделя, 09 Февруари 2014 19:52
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови