Енергиен дефицит и безплодие при кравите ПДФ Печат Е-мейл
Написано от Administrator   
Неделя, 09 Февруари 2014 19:47

Всеки жив организъм представлява една сложна система с вход и изход, равновесието в която се поддържа от балнса между постъпващото и отдаваното в околната среда, под формата най-вече на енергия. Именно затова природата е създала редица регулаторни механизми, които правят възможен живота на нашата земя. По този начин видовете и организмите оцеляват. С одомашняването на животните още преди хиляди години настъпват редица промени, които изместват точката на равновесие. Човек изкуствено, под формата на грижи, покрив, защита, предоставяне на храна спомага не само за оцеляване на своите питомци, но и за това, те да произвеждат желаната животинска продукция. И точно в тази връзка възниква противоречеие между биологичната целесъобразност и желанието на човек ! Своебразен връх в тази насока са най-високпродуктивните животни ! За да произвеждат максимално мляко кравите се нуждаят от обилно количество енергия. И така се получава кръговрат – енергия – мляко - енергия – мляко......, с една единствена цел – доминиране на приходите над разходите в съответното производствено предприятие – фермата !

Млякото - най-големия разход на енергия

Стартът на лактацията е непосредствено след отелването. Внезапно настъпилата промяна във функцията на редица органи е съпроводена с производството на максимално количество мляко, и то след един двумесечен относителен покой за организма – сухостойния период. Оказва се обаче, че селектираните по изкуствен начин крави, не могат да набавят необходимото количество енергия чрез обичайната си дажба. Нещо повече, възвиква един енергиен дефицит, който понякога може да се задълбочи и да обхване застрашителни размери, което външно се манифестира с рязък спад в млечната продуктивност, отслабване, достигащо до кахексия и развитие на общо системно заболяване - клинична кетоза. За щастие обаче, такива екстремно занемарени случаи са голяма рядкост в практиката. Най-често този енергиен дефицит протича в по-лека форма, скрито, което обаче не го прави безопасен. И преодоляването му не е за ден два. Необходими са поне 6-10 седмици. Ето защо в началото на лактацията, високата млечност би могла да бъде сериозен проблем, особено когато това е свързано с продължителен дефицит на енергия.

При най-високопродуктивните крави, през първите 2-3 месеца след отелването, енергийните нужди на организма не биха могли да бъдат компенсирани с дажбата.

Съществуващият дефицит оказва своето въздействие върху целият организъм. Най-потърпевши са черният дроб, нервната система, мускулите, сърцето и разбира се репродуктивните органи – яйчници, матка.

Енергиен дефицит и безплодие при кравите

Чрез добре проучени и все още не до там разгадани механизми е доказано, че енергийният дефицит при млечните крави оказва вредно въздействие върху репродуктивните способности в организма на женските животни.

Непосредствено за матката въздействията са в няколко направления. Като първо последствие настъпва нейната забавената инволуция. При това тя възстановява по-бавно размерите си след раждане, стената й е отпусната, не реагира при масаж и други стимули. Изпълнена е с течности, които са идеална среда за развитие на микроорганизми. Допълнително в се намалява имунната устойчивост на матката. Това прави попадналите в нея микроорганизми по-агресивни и по опасни ! Поради всичките тези причини възнива трудно лечим възпалителен процес, който хронифицира и по-късно става основен фактор за безплодие.  След осеменяване, когато маточната стена е отпусната, сперматозоидите се придвижват по-трудно до яйцеклетката. Нужен е тонус, и когато той липсва, процентът на безплодните животни допълнитено се увеличава.

Нормално процесите в яйчниците протичат в следната последователност. Около две седмици след отелване в тях се възстановяват цикличните процеси, те отново са функционално активни. Това е съпроводено първоначално с растеж на фоликули. По време на еструс един от тях, доминантният, овулира в точно определен момент, при което стената му се разкъсва, а в яйцепровода се отделя годна за оплождане яйцеклетка. Важна предпоставка за физиологичното протичане на процесите в организма, настъпване на оплождане и нова бременост е осеменяването или покриване да се извърши непосредствено преди овулацият. Това гарантира навременната срещата между мъжките и женските полови клетки. Понякога се налага пропускане на един или два цикъла, с цел началото на следващата бременност да е след един период на по-дълга почивка за организма.

Следствие енергийният дефицит в организма яйчниковата функция се нарушава също. Най-честото последствие е настъпване на анеструс. Минават месеци, а кравата не се разгонва ! Най-засегнати са юниците и особено най-млечните животни. С повишаване на продуктивността се увеличава и процентът на нефункциониращите яйчници след отелване. Те остават малки без образувания по тях.

Следващото отклонение при енергиен дисбаланс е възникване на яйчникови цисти. Най-често това настъпва в периода между 4 и 6 седмица след отелване. При това заболяване, фоликулите в яйчниците не овулират, и не само това, те продължават да нарастват, при което се образуват цисти, в организма се повишава нивото на естрогените, а в матката допълнително се задълбочава съществуващо възпаление. Рискът от трайно безплодие е реален.

Външни признаци при яйчникови цисти са следните:

- често разгонване;

- уголемяване и едематизиране (набъбване) на външния полов орган;

- отделяне на слузест секрет;

Другото много често срещано отклонение във функцията на яйчниците при енергиен дефицит е забавената овулация. В тези случаи спукването на фоликула закъснява с един-два дни, нарушава се взаимната свързаност между двата процеса - осеменяване и отделяне на яйцеклетката. Мъжките и женските полови клетки се разминават при което не настъпва оплождане. Лошото е, че при забавена овулация най-често се отделят „остарели” некачествени яйцеклетки, обстоятелство, което не може да бъде „наваксано” чрез повторно осеменяване, защото годните за оплождане сперматозоиди ще срещнат прехвърлила своето развитие женска полова клетка.

Как се открива енергийният дефицит при кравите ? Състоянието се установява и доказва от ветеринарен лекар !

Предразположени са и страдат най-високопродуктивните животни. Изхранването им с непълноценни дажби, краят на зимата и ранната пролет, а така също и горещото и сухо лято са сезоните, когато най-често енергийната обезепеченост е недостатъчна.

Обективното потвърждаване на енергийният дефицит се осъществява посредством изследвания, които са лесни, евтини и достъпни за практиката. Най-сигурно е доказванета на кетотела в урината. В по общ план, увеличаването и им е свидетелство за отрицателен енергиен баланс и кетоза. Изследване на нивото на кръвната захар също дава необходимата инфорамация. То е намалено. Съдържанието на кръвна захар след раждането е в директна връзка с функцията на яйчниците т. е. колкото по-малко е то, толкова по-късно се възстановява яйчниковата функция след отелването.

Докзаването на енергиен дефицит при животните във фермата налага предприемането на определени мероприятия:

  1. На първо място е корекция на дажбата. Богати на енергия са царевицата, меласа, захарно цвекло. При най-високопродуктивните крави може да се добавят допълнителни енергийни субстанции – пропиленгликол, натриев пропионат в периода 2 седмици преди до 12 седмици след отелването.
  2. Въвеждане на индивидуално дозиране на ежедневната дажба, в зависимост от лактационния стадий и продуктивността. В модерните ферми това се осъществява чрез дозиране и подаване на фуражите посредством компютър или робот.
  3. По преценка би могло да се извърши медикаментозна индуциране на овулация, с определени хормонални препарати. По този начин, ще се гарантира навременната среща между мъжките и женските полови клетки, което ще повиши заплодяемостта.
  4. Тъй като енергийният дефицит в организва често се съпровожда от маточно възпаление, особено наложително е навременното лекуване на матката.
  5. Препоръчва се намаляване на дългите ежедневни преходи, ако съществуват такива. При затворените в помещения животни е желателно в дневния режим да се включи разходка на чист въздух.

Промяната в дажбата трябва да става след съгласуване със съответните специалисти, фирми производителки на фуражи и ветеринарните лекари. Необходимо е да се постигне баланс между заложбите на организма определени от генотипа, реалните условия във фермата, микроклимат, фуражна база, технология.

Успешното отглеждане на една високомлечна крава е изкуство. За непросветените в това изкуство, и за тези, които не могат да си го позволят по-удачен вариант е стремежът към по-скромни резултати, за постигането на които се заплаща по-ниска цена.

Доц. Пламен Георгиев

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови