При обезводняване на телетата подаването на течности през устата е много ефикасно ПДФ Печат Е-мейл
Написано от Administrator   
Неделя, 28 Март 2010 16:31

За да бъде рентабилна, всяка дейност трябва да бъде обвързна с минимални производствени разходи. В пълна сила това важи за животновъдството у нас, често поставено в условия на нелоялна конкуренция от външни и вътрешни фактори.

Болестите на храносмилателната система при телетата са много актуални. Те са широко разпространени и особено в някои ферми обхващат зстрашителна част от животните. Водят до директни загуби за стопаните - разходи за лечение, непълноценно развитие на телетта, често допълнени от повишаване на смъртността. Причиняват се от микроорганизми - бактерии, вируси, гъбички, а също така и от някои фактори от незаразно естество.

В повечето случаи болестите на храносмилателната система се придружават с диария. Следствие непрекъсната евакуация на течности от организма настъпва обезводняване (дехидратация).

Лечението в тези случаи е комплексно. То е скъпо, а шансовете за успех понякога са нищожни. Ветеринарният лекар прилага антибиотици, витамини, прави венозни инфузии, ваксинира майките и застрашените животни с цел предотвратяване на по-нататъшното разпространение на болестта. Същевременно фермерите и гледачите на животни не трябва да остават безучастни, а да оказват активна помощ и грижи за спасяване на заболелите телета и овладяване на ситуацията. Така не само че терапията ще е по-ефективна, но същевременно ще бъдат спестени значителни средства.

На първо място е необходимо да се подобрят зоохигиенните условия (температура, влажност, течение, пренаселеност). Болните животни трябва да се отделят и изолират. Дезинфекцията на помещенията и принадлежностите е задължителна. Същевременно гледачите трябва да оказват и индивидуални грижи за всеки отделен пациент.

Основната причина, поради която общото състояние се влошава и настъпва смъртта при засегнатите животни е обезводняването. Затова основната грижа е да се коригира негативния воден баланс чрез добавяне на електролитни разтвори в организма. Кои са пътищата за осъществяване на тази заместителна терапия ? Електролитните разтвори могат да се подават вместо водата за пиене, чрез биберон или малко шише - орална рехидратация. В случаите когато животните са отпаднали и не поемат самостоятелно течности, приложението им става чрез сонда или чрез венозни инфузии, от ветеринарен лекар.

Условията на които трябва да отговаря идеалният електролитен разтвор за орална рехидратация са: да оптимизира чревната резорбция на вода и натрий; необходимо е да съдържа буферни субстанции (ацетат, пропионат); да не води до смущения в съсирването на млякото в храносмилателния тракт; трябва да има висока енергийна стойност; съотношението между глюкозата и натрия да бъде 3:1 или 1:1. На практика обаче, такава идеална смес не съществува.

Оралната рехидратация (подаване на течности през устата) може да се осъществи и от гледачите на животните, включително и тогава, когато ветеринарният лекар предприеме друга форма на терапия. Ефектът от нея настъпва след резорбцията на електролити в кръвта от тънките черва. Тези процеси зависят от съдъжанието на глюкоза в разтворите и от начина на приемане на течности. При ниско съдържание на глюкоза настъпва незабавна резорбция и коригиране на съществуващата дехидратация. Обратно, разтвори с висок процент глюкоза предизвикват бързо повишаване на кръвната захар, което е с най-голямо значение за корекция на съществуващата хипоглиемия. В тези случаи резорбцията на течности в кръвта обаче е по-бавна.

В развитите страни за осъществяване на орална рехидратация, широко приложение намират готовите препарати, които се разпространяват в търговската мрежа под формата на пакетчета с лекарствен прах или специални гранули, представляващи оптимално съотношение между различини минерали, буфери и енергийни източници. Те се разтварят непосредствено преди употреба в определено количество вода, и се дават на болните животни. По този начин заместителната терапия е много евтина, по-пълноценна и ефективна. При по-леки случаи фермерите сами могат да вземат мерки, още в началото на заболяването.

Когато се касае за силно изтощени и обезводнени телета задължително трябва да се започне с голямо количество течност с ниска концентрация на глюкозата. Целта в тези случаи е бързо да се заместят липсавщите течности в организма. Едва след подобряване на общото състояние биха могли да се прибегне до разтвори с по-висока концентрация на глюкоза.

Трябва да се има предвид, че ако течностите се дават чрез сонда, то тогава резорбцията им в кръвта е забавена. Как трябва да се подхожда в условията на практиката у нас, където в търговската мрежа все още липсват такива готови лекарствени форми ?

От съществена важност е стопаните сами да преценят степента на дехидратация, на базата на проявените клинични признаци. При леките степени (5-10% загуба н атечности) се установява следното: възможностите за изправяне все още са запазени, но телетата лежат продължително време, те са апатични, рефлексите са забавени; тялото е топло, но крайниците са студени; елестичността и тургура на кожата е намален; телето няма апитет, а количеството на отделената урина е малко.

Благоприятно обстоятелство е, че в тези случаи животните все още са в състояние самостоятелно да поемат течности. Стопаните трябва да подготвят разтвор, който да се дава вместо водата за пиене, състоящ се от: натриев бикарбонат (хлябна сода) в доза 0,5 грама на килограм живо тегло в литър вода. По-добре е, ако водата се замести с чай от лайка или жълт кантарион с добавка на 2-5% захар (20-50 грама на литър разтвор). Тази смес се дава неколкотратно на ден. Ако телетата не могат сами да приемат предоставената течност, то тя може да се приложи с помоща на биберон, малко шише или сонда. Най-добре е, когато се провокират спонтанни гълтателни движения.

При високостепенна дехидратация, съществува повече от 10 % загуба на телесни течности. Тогава: очите хлътват, корнеята е суха, леко помътнява; мускулният тонус е силно намален, рефлексите постепенно отпадат, съществува тенденция към постоянно залежаване; тялото и крайниците са студени; тургорът на кожата е силно намален; лигавиците са сухи, носното огледало дори може да се напука; пулсът е слаб, югуларното напълване е намалено; дишането е забавено; телесната температура по правило е субнормална.

В тези случаи спешните мерки не трябва да се отлагат. Ветеринарният лекар незабавно извършива венозна инфузия. Бавно капково прилага следната смес състояща се от 1 литър 5% натриев бикарбонат + 1 литър 5% глюкоза + 1 литър Рингер или Даров. Този разтвор се прилага много бавно венозно капково, в продължение на 12 часа. Поставя се венокат в областта на ушната вена, който се пришива. Това е най-сигурната гаранция за успешна рехидратация. Едва след овладяване на състоянието на животните, може да се продължи с течности през устата.

Успоредно с електролитите, при храносмилателни разтройства трябва да се прилагат химиотерапревтици, витамини и средства подпомагащи сърдечната дейност.

 

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови