Тендогенна контрактура - вродено заболяване при телетата ПДФ Печат Е-мейл
Написано от Administrator   
Неделя, 28 Март 2010 16:33

За разлика от други видове животни, възпроизводителния процес при говедото е продължителен и скъп. Поради тази причина не са рядкост периодите, когато съществува дефицит на телета. Това определя относително високата им стойност, особено когато се касае за ценни породисти животни. Доброто познаване на болестите настъпващи при новородените е важна предпоставка не само за навременна терапия и профилактиката, но също така е гаранция за правилен избор при определяне съдбата на всеки индивид.

Едно от заболяванията, познанията за което не са придобили нужната популярност в нашата страна е вродената тендогенна контрактура (скъсяване) при телетата. Означава се още като вроденото скъсяване на свивателните сухожилия, артрогрипоза, артромиодисплазия, амиоплазия, конгенитална невромиодисплазия.

Проявява се непосредствено след раждането и се манифестира се със свито държане в областта на ставите (бабкова или карпална) при един или повече от крайниците. Следствие на това изправянето или нормалното придвижване на телето са нарушени или напълно невъзможни.

Разпространение на тендогенната контрактура

Заболяването се среща в целия свят и е описано при различни породи говеда. По отношение процентното му разпространение сред телетата съществуват оскъдни, а в някои отношения противоречиви данни. Причина за това е, че често по-леките случаи, които отшумяват бързо и незабелязано, не се включват и не се имат предвид. Така според литературни данни честотата варира от 0,015 до 13,6 %.

През последните години Metzner и сътр. (2007) провеждат мащабно изследване в Германия обхващащо 838 новородени от 65 кравеферми. В сравнение с предходни проучвания те установяват едно по-широко разпространение на тендогенната контрактура. Основната причина за това е, че клиничните изследвания се извършват от ветеринарен лекар специалист, който открива и регистрира дори и най-малките отклонения от нормата.

В резултат на това е намерено, че тендогенната контрактура засяга 13,6 % от новородените. Както се вижда процент, който съвсем не е за пренебрегване.

Причини

В литературата се дискутират различни възможни причини водещи до това страдание. Повечето автори поддържат тезата, че в случая се касае за наследствена предразположеност. По-често се засягат новородените с по-голямо живо тегло. Растителните токсини (лупини), недоимъчните състояния – липсата на микроелементи (манган), вирусните заболявания (Аkabane-вирус, причинителят на вирусната диария, болестта син език) също могат да доведат до контрактура на свивателните сухожилия. При проведени изследвания Huffel (1991) установява, че броя на ?-мотевроните в цервикалната част на гръбначния мозък при спонтанно заболели телета е по-малък. Опитно това състояние може да бъде възпроизведена чрез резекция на радиалния нерв при фетусите на овце и крави, също чрез принудително свито фиксиране на предните крайници на развиващият се плод. При тези опити е установено, че количеството на ипсиларно разположените ?-мотоневрони в цервикалната част на гръбначния мозък е статистически по-малко. Следователно редуцирането им е следствие принудителното обездвижване, а не първопричина.

Значително по-често това заболяване се среща при телета, които при раждането се намират в задно представяне. Грубата акушерска помощ, особено усилената екстракция е също предразполагащ фактори.

Клинични признаци

Външната проява на заболяването варира от едно незначително свиване, в областта на бабковата става (тази над копитото) до сигурно фиксиране на ставите под ъгъл 90?. За клинично ориентиране и по-точна преценка на състоянието на пациента, в таблицата са посочени различните степени на вродена тендогенна контрактура при телетата.

Табл. Класифициране на различните степени на вродената тендогенна контрактура при телетата

 

Степен

Възможност

за изправяне

Възможност за изправено стоене

Самостоятелно придвижване

Пасивно изпъване на засегнатите стави

I

A

Да, самостоятелно

Да, в продължение на повече от 1 минута, без крайника да се превие

Опора върху стъпалото, ставите са леко свити

Възможно след приложение на умерена сила

B

Опора върху върха на копитото

II

Да, самостоятелно

Да, но в продължение на по-малко от 1 минута без да си превие крайника

За секунди стъпва на върха на копитото си, а след това се опира върху превития крайник

Дори и след приложение на голяма сила, крайникът не може да бъде напълно изпънат

III

Не, дори след оказване на помощ

Не

За кратко се задържа върху прегънатия крайник

Не е възможна промяна на ъгъла, дори и след приложение на голяма сила

 

При най-леката форма телетата се придвижват стъпвайки с върха на копитата. Те могат спокойно да стоят прави, без да се изкривяват, коленичат или надвесват напред. Част от тях могат дори да използват цялото стъпало, но компенсират свиването с изместване на тежестта на тялото назад. Болшинството от телетата (над 88 %) се засягат от тази най-лека форма.

При втората степен (11 % от случаите) при изправяне крайниците се огъват назад, а достигането на правилна постановка и стъпване е невъзможно без чужда помощ. Като цяло общото състояние не е нарушено – приемът на храна и вода е запазен.

При най-тежките форми телето не е в състояние да се изправи самостоятелно. Въпреки големите усилия не е възможно дори частичното пасивно изпъване на крайника. Течностите се приемат със затруднение в неудобно, поулегнало състояние. В областта на ставите (местата където се осъществява допир с пода) възникват ожулвания, нараняване и тъканни некрози.

В 90,5% се засягат предните, в 1,8 % само задните, а в 7,7% от случаите и предните и задните крайници. Обикновено степента на засягане е симетрична (от двете страни). В значителна част от случаите съществува ротация (завъртане) навън или навътре, главно при по-тежките форми. Боледуват предимно мъжките телета (19,8%), а от женските се засягат само 7,1 %. Рискова група са близнаците, при които отново преимуществено се засягат мъжките приплоди.

Какъв е изхода и прогнозата при това заболяване ?

При една значителна част от животните (89 %) вродената тендогенна контрактура отшумява без ветеринарномедицинска намеса и без вторични увреждания. Така че в никакъв случай животните не трябва да се бракуват или ликвидират преждевременно ! Само при около 4% от случаите настъпват повърхностни увреждания и лезии на кожата, следствие натиска и травмата причинени от допира с повърхността на земята. При 7 % от телетата изходът е летален (умират) – следствие гнойно възпаление на засегнатите стави, сепсис, тежко възпаление на пъпа или възникване на бронхопневмония.

Самоизлекуването настъпва най-често в рамките на 1-2 седмици след раждането, но в някои случаи този процес може да се проточи в рамките на 7-8 месеца.

Възможности за терапия

Обикновено не се налага специализирана ветеринарномедицинска помощ. При леките степени на засягане е достатъчна физиотерапията (масажи) и оказване на по-специални грижи при ежедневното обслужване на животните - при поемането на течности, при изправяне и придвижване. Подът да е умерено твърд. По този начин свивателните сухожилия се натоварват в по-голяма степен, което ускорява процесът на възстановяване. В повечето случаи е достатъчно, ако се създаде възможност за свободно движение на телетата. При по тежките форми да се осигури дебела сламенна постеля.

Намеса от ветеринарен лекар е необходима, когато статусът на телето се усложни от декубитални наранявания, ставни възпаления или влошаване на общото състояние. Специалистите могат да приложат някои по-специфични техники, които ускоряват възстановяването, гарантират положителния развой и предотвратяват контузиите, увреждане на кожата или други усложнения. Една от тях се изразява в изготвяне на ортопедичната подложка (обувка) чрез използване на изкуствени втвърдяващи смоли. Друга възможност е налагане на специална ортопедична превръзка. Препоръчва се тогава, когато пасивното изпъване на крака се отдава без особени усилия (при втора степен). Би могло да се използват гипсова превръзки, специални фиксатори (планки и др.) или дори шини от синтетични материали. Те остават в продължение на 2-3 седмици. Задължително условие е целостта на кожата да е запазена и да липсват други усложнения в областта на ставите. Хирургическото разрязване на сухожилията (тенотомия) намира приложение при най-тежката форма – третата степен. За щастие тази тежка форма се среща по изключение.

Различни автори посочват, че аналогичното заболяване при кончетата се лекува успешно с високи дози окситетрациклин. Преобладаващо становище е, че при телето тази терапия няма желания ефект.

Кога прогнозата е неблагоприятна и изгледите за постигане на надежден ефект са нищожни ?

Както бе отбелязано по-горе при една малка част от случаите пълното излекуване е невъзможно. При настъпване на трайни ставни деформации, самото превиването в ставите е високостепенно и не подлежи на корекция. Това важи и при други сериозни усложнения – гнойно възпаление на ставите, тежки язви, дерматити. Поради наследствената природа на вродената тендогенна контрактура, дори и при благоприятен изход е желателно в бъдеще фермерите да изключат от разплод засегнатите животни.

 

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови