«а ветеринарни специалисти

»ндустри€

«а фермери

«а любители и деца



–Я–Ф–§ –Я–µ—З–∞—В –Х-–Љ–µ–є–ї
–Э–∞–њ–Є—Б–∞–љ–Њ –Њ—В Administrator   
–Я–Њ–љ–µ–і–µ–ї–љ–Є–Ї, 19 –Р–њ—А–Є–ї 2010 19:54

–азгонването (еструсът) при селскостопанските животни е този период от полови€ цикъл, през който от €йчниците се отдел€ зр€ла €йцеклетка, годна да бъде оплодена от сперматозоидите. “ези ДскритиФ процеси външно се съпровождат от определени признаци, характерни за разгонеността. Ќормално при кравата еструсът продължава около 24 часа, и ако не настъпи заплождане се повтар€ през 21 дни. –азбира се тези цифри не са константни и търп€т различни отклонени€. Ќавременното и точното откриване на разгонените крави е основна предпоставка за успешното им осемен€ване. “ова налага ежедневен неколкократен контрол, като всеки път проверката продължава минимум 30 минути. «а да бъде наблюдението ефективно е необходимо добро познаване на признаците характерни за разгонването при кравите. Ќепосредствена задача на всеки фермер, както и на ветеринарни€ лекар е да създадат услови€ гарантиращи максималната естествена про€ва на тези признаци. ќпитът показва, че това не винаги е лесно, особено за услови€та на нашата страна, където значителна част от фермите са с по н€колко животни.

 ои са признаците характерни за разгонените крави ? ∆ивотното е неспокойно, търси непрекъснат контакт, движи се непрекъснато, ближе нахално подадената ръка. Ѕезпокои също така и останалите животни в стадото. “ази повишена нервна активност в началото на еструса е съпроводена и със заскачане на останалите животни. ѕон€кога се ДатакуватФ и хора, което тр€бва да се има предвид при спазване на мерките за лична безопасност. ѕо-късно се про€в€ва и рефлекса на ДстоенеФ при натиск в областта на по€са и кръстеца, който се израз€ва в успоко€ване, хлътване на крупата и странично отклон€ване на опашката.  равата позвол€ва да бъде покрита от биче. ƒруги характерни признаци за разгонването при кравата са честото мучене, търсещи€ поглед, повишена двигателна активност на ушите, намал€ване на апетита и млечната продуктивност. ƒа се има предвид, че последните признаци съпътствуват и н€кои болестни състо€ни€. —амосто€телната им про€ва винаги тр€бва да означава знак ДвниманиеФ за стопаните. ќсвен поведенческите промени много характерни за разгонените крави е и отдел€нето на бистра, стъкловидна слуз от външни€ полов орган. Ќормално т€ е точеща се и провисва до скакателните стави. ћного характерно, при групово отглеждане, разгонените животни са замърсени и ожулени в областта на гърба, следствие заскачането им от другите крави. Ќе винаги обаче, горепосочените признаци са добре изразени. ¬ъншната им из€ва зависи от различни фактори, прилаганата технологи€ на отглеждане, климата, сезона, хранителни€ режим, продуктивността, породата, генетичните заложби. ќсобено критичен период, (най-вече за единично отглежданите животни) са зимните месеци. “огава най-често се случва, животните с дни наред да не излизат навън. “ози режим на отглеждане е причина за редица отклонени€ в протичането на физиологичните процеси. ¬ значителна степен се зас€гат и репродуктивните функции. Ќай-често настъпва т. нар. тихо разгонване, което е трудно установимо. ’арактерно е и за летните месеци, по време на големите горещини. ¬ тези случаи единствени€ признак, който буди съмнение, е зацапването със слуз в областта на задницата на кравата. ќткриването на разгонването изисква често и внимателно целодневно наблюдение. Ќеобходимо е освен всичко друго, да се осигури площ за свободно движение.

 ак фермерите и стопаните да си помогнат сами, за да могат по-лесно и сигурно да откриват разгонените крави ?

ѕървото нещо, което е абсолютно задължително, е воденето на строга отчетност за вс€ко животно Ц изготв€т се дневници или най-малкото списъци на кравите, в които да се записва името, идентификационни€ номер, породата, възрастта, гледачът който се грижи за животното, бро€т на отелвани€та, последното раждане, разгонвани€та, забол€вани€та, проведеното лечение, ваксинации и т. н. ¬оденето на такава отчетност от една страна в значителна степен би улеснило предварителното прогнозиране на времето за настъпване на следващи€ еструс, а от друга би било неоценима помощ за лекуващи€ ветеринарен лекар. »зползването на бик пробник много би улеснило откриването на разгонените крави. “ози естествен детектор, работи безотказно и е особено подход€щ в случаите, когато се практикува естествено осемен€ване. —амото присъствие на бик стимулира кравите. Ќепреодолима пречка за прилагане на метода е липсата в непосредствена близост на мъжки животни. ¬ тези случаи може да се приложи следното: в една паничка се взема слуз и фекали от въпросната крава и се поднас€т на бик, за да ги подуши. —леди се за неговата реакци€.  огато пробата е от крава в еструс, настъпва ерекци€ на пениса, бикът повдига опашката и се раздвижва. ¬ противен случай описаните поведенческите промени не се наблюдават.

 акво тр€бва да се предприеме ако определени животни в стадото, продължително време не се разгонват ?

ѕърво, необходимо е да се уточни за какъв период от време се касае. ѕри юниците първи€т еструс нормално настъпва на възраст между 7 и 12 месеца. ќбезпокоително е, ако той не се регистрира до 13-14 месечна възраст. —лед отелването първото разгонване е между 30-40-€ ден. ѕри крави, които са имали цикъл след отелването, вс€ко забав€не, превишаващо нормални€ междуестрален период (21 дни), говори или за бременност или за н€какво болестно състо€ние. ѕо-нататъшното изчакване е свързано със загуби. ќт една страна се удължава значително междуотелни€ период, а от друга ще се задълбочи евентуално съществуващо забол€ване. «атова в такива случаи винаги са необходими консултации или преглед и лекуване от ветеринарен лекар.

„есто възниква въпросът дали фермерите сами не биха могли да направ€т нещо, за да избегнат проблеми от такова естество ? ¬ тази връзка, биха могли да се посочат следните профилактични дейности:

- стриктно спазване на необходимите услови€ за хранене и гледане на животните. ќсобено важно е добав€нето на сочни и зелени фуражи (когато това е възможно), сол за близане, разходка и паша, стадно отглеждане;

- обезпаразит€ване, минимум два пъти в годината. ѕри всички случаи това ще доведе до укрепване на организма и повишаване на съпротивителните сили, прираста и продуктивността. Ћогично е и благопри€тното отражение върху репродуктивните функции;

- прослед€ване и контрол на следродилни€ период, и своевременно лекуване на всички забол€вани€, възникнали след отелването;

- редовно прибав€не към храната на минерални добавки и витамини (Ѕ» јЋ‘ќ—, дикалциев фосфат, монокалциев фосфат, креда, специални блокчета за близане, съдържащи микро- и макроелементи), а също и покълнал ечемикв продължение на 2-3 седмици.

Ѕлагопри€тно отражение върху полови€ апарат би имало инжектирането на следните витаминни препарати: витамин јƒ3≈, —елен-≈, витамин ¬ комплекс, мултивитамин, ¬итатон. –азбира се приложението им не е панаце€, но при определени състо€ние те биха изиграли сво€та положителна рол€.

 огато се говори и пише за еструса при селскостопанските животни и в частност при кравите, р€дко се обръща внимание, че това е фазата от полови€ цикъл, през ко€то могат да бъдат диагностицирани по-лесно редица болести на женски€ полов апарат. »менно поради това, ветеринарните лекари изискват гинекологични€ преглед да се извършва по време на разгонеността.

“ози факт още веднъж показва належащата нужда от определени познани€ при отглеждане на животните, което е особено актуално за начинаещите фермери.

 

–Ф–Њ–±–∞–≤–Є –Ї–Њ–Љ–µ–љ—В–∞—А


–Ч–∞—Й–Є—В–µ–љ –Ї–Њ–і
–Ю–±–љ–Њ–≤–Є