За ветеринарни специалисти

Индустрия

За фермери

За любители и деца



PDF Print E-mail
Written by Administrator   
Monday, 19 April 2010 19:55

Физиологичното протичане на следродилният период при кравата е от определящо значение за запазване на репродуктивните качества и своевременното заплождане. Новата бременност е възможна едва когато матката е напълно възстановена и кравата започне да се разгонва през редовни интервали от време. Тогава се приема, че следродилния период е отминал. Най-добре е, ако кравите се заплодят между 60-я и 80-я ден след отелването.

Кои са факторите, които често забавят настъпването на новата бременност:

- задържане на плацентата;

- следродилното възпаление на матката;

- недостатъчна функционална активност на яйчниците;

- други смущения в яйчниковата дейност, като цисти, забавена овулация; предовулаторна дегенерация на фоликула;

- следродилното залежаване, ако не се вземат своевременни мерки и е свързано с трайно увреждане на животните.

В по-голямата си част тези нарушения са свързани с грешки в технологията на отглеждане и хранителната обезпеченост на дажбата. Роля за това играят и някои инфекции. Допълнително негативните въздействия могат да се избегнат чрез спазване на определена хигиена на отелването и следродилния период.

Особен проблем с голямо практическо значение представлява задържането на плацентата (последъка). В сравнение с останалите видове животни при кравата се среща най-често. Задържането на плацентата е важна причина за смущение в протичане на следродилния период и новото заплождане. В стадата където то се среща при голям процент от животните е необходимо да се извършат определени профилактични мероприятия.

След всяко раждане трябва да се следи дали плацентата е отделена напълно и своевременно в рамките на 8 до 12 часа след отелването. При забавяне е необходимо да се потърси ветеринарномедицинска помощ.

С профилактична цел, против задържане на плацентата и другите следродилни усложнения трябва да се извърши следното:

1. Да се спазват всички норми при формиране на хранителната дажба по време на късната бременност и отелването. Прехранването, както и недохранването са еднакво вредни. Оказват негативно влияние върху процесите гарантиращи своевременното отделяне на плацентата, чернодробната функция и цялостните процеси на възстановяване.

3. Да се избягва стреса на животните по време на раждане. Отелването да става в самостоятелни боксове, помещения или в най-лошия случай на изолирано място в краварника. Безпокойството на майката дори и на новороденото предизвиква отделяне на хормони на стреса (адреналин и др.), които подтискат маточните контракции, с това вероятността от задържане на последъка и възникване на възпаление се увеличава. Поради тази причина след като се отели, родилката трябва да се остави на спокойствие и тишина, желателно и поне няколко часа да бъде заедно с телето.

4. За правилно протичане на следродилния период майката трябва да се обезпечи с необходимото количество витамини и минерали. Приложението на витамин Е, А и селен допринася за повишаване имунната система и локалната устойчивост в областта на половите органи, както и рязко намаляване на случаите на задържане на плацентата. Прилагат се от ветеринарен лекар по определена схема.

5. По време и непосредствено след отелването да се избягва ненужното изследване, вмешателство и стресиране на родилката. Особено ако раждането е протекло нормално, неконтролираните изследвания на родилния път и матката, както и насилственото издърпване на плацентата са противопоказани. Ако това не се спазва е реална опасността в матката да попаднат микроорганизми, които след това да предизвикат възпаление.

6. Периодът преди и след раждането е важен и във връзка с друго патологично състояние, което е актуално за практиката – следродилното залежаване. В тази връзка се извършва следната профилактика:

- приетата храна преди отелването трябва да съдържа ниско количество неорганичен калий;

- преди раждането трябва да се прилагат високи дози витамин Д (по определена схема от ветеринарен лекар)

- непосредствено след отелването да се добавят специални калциеви препарати под формата на брикети за близане, разтвори или венозни инфузии от ветеринарния лекар. Калциевите йони участват в мускулното съкращение, също и при контракциите на матката. Намаленото им количество освен парализа и залежаване на кравите предизвиква атония на матката, което от своя страна е първопричина за възпаление или задържане на плацентата.

7. След трудни раждания винаги трябва да се приложи венозно разтвор съдържащ глюкоза, витамините В1 и С, калций, фосфор и кофеин. Това ще спомогне за по-бързото възстановяване на организма, своевременното отделяне на плацентата и инволуцията на матката.

8. Особено внимание по време на следродилния период трябва да се отдели на правилната експлоатация на животните. На първо място това включва раздояването, което е трудно, особено при първескините. Ако необходимо първите два-три дни кравите трябва да се доиздояват ръчно и то след продължителен, но внимателен масаж. Разходките в дворчетата, а по-късно и пашата съчетана с чистия въздух и слънце гарантират отлично здравословно състояние и бързо възстановяване на половите функции при кравите след раждане.