«а ветеринарни специалисти

»ндустри€

«а фермери

«а любители и деца



–Я–Ф–§ –Я–µ—З–∞—В –Х-–Љ–µ–є–ї
–Э–∞–њ–Є—Б–∞–љ–Њ –Њ—В Administrator   
–Я–µ—В—К–Ї, 23 –Р–њ—А–Є–ї 2010 19:17

¬ажна предпоставка за постигане на ефективност в свиневъдството е умелото управление на репродуктивни€ процес при този вид животни. Ќезависимо от това дали се касае за големи и модерни свиневъдни ферми или малки еднолични стопанства е необходимо да се познават факторите определ€щи настъпването и протичането на еструса (разгонването) при женските животни. “ова е фаза на полови€ цикъл, през ко€то настъпва овулаци€та и след осемен€ването животните се заплождат, успеха от което до гол€ма степен определ€ рентабилността на производството.

—ъществуват множество фактори оказващи вли€ние върху протичането на полови€ цикъл. Ќай-общо те се дел€т на две големи групи: ендогенни и екзогенни.

 ъм ендогенните спадат Ц възрастта и породата.

ћногобройни изследвани€ доказват рол€та на възрастта, като фактор въздействуващ върху заплод€емостта и плодовитостта при свин€та. ќт съществено значение е не толкова самата възраст, а времето изминало от настъпването на пубертета или раждането. —поред н€кои автори съществува положителна корелаци€ между възрастта на заплождане при първескините и продължителността на периодът от време между отбиването на прасенцата след раждането и настъпването на първи€ еструс след това.  ато причина за това се изтъква, че късното настъпване на пубертета води до увеличаване на прасилото. —ледствие на това намал€ването на телесната маса по време на лактаци€ е значително, което е съпроводено от допълнително изтощение на майката. “ова налага и по-продължителното възстанов€ване след отбиването. ƒоказана е положителната връзка между значителното редуциране на теглото по време на лактаци€та и удължаването на периода до последвалото разгонване след раждането. ”становено е също така, че при първескините по-често настъпва лактационен стрес, който обикновенно води до продължителен следродилен анеструс. ѕоради тези причини, ако периодът между отбиването и последвали€ еструс при многораждалите свине е 5-7 дена, то при младите майки би могъл да достигне до 18-20 дни.

ƒоказано е също така, че плодовитостта на свинете заплодени по време на първи€ еструс с настъпване на пубертета е по-ниска в сравнение със случаите когато се изчака настъпването на втората или третата разгоненост. “ози факт е потвърден многократно независимо от това дали пубертета е настъпил спонтанно или е бил стимулиран посредством приложение на медикаменти.

Ќ€кои дори препоръчват младите свине да не се осемен€ват преди достигане на възраст 250 дена. —ъщевремнно обаче, едно такова изчакване не е икономически оправдано и в много случаи противоречи на заложените норми и програми за изпълнение. ¬ тази връзка във фермите тр€бва да се въведат специални зоотехнически и биотехнологични меропри€ти€, които ще гарантират своевременното телесно развитие - основна препоставка за успешно ранно заплождане. —амо тогава биха могло да се индуцира медикаментозното по-ранно настъпване на пубертета.

 ато най-подход€ща възраст за ранно заплождане на ремонтните животни в една съвременна свинеферма се сочи периодът между 180 и 200 дневна възраст. ¬ъпреки, че свинете могат се използуват в репродуктивни€ процес до 12-та година, често те биват бракувани много по-рано поради забол€вани€ или недостатъчна продуктивност.

ѕородата също оказва вли€ние върху еструса и заплод€мостта. »звествно е, че при културните породи пубертета насътпва по-рано. „есто обаче рол€та на този фактор не би могло да се установи еднозначно, тъй като съществуващите различи€ между технологични€ режим и другите фактори прав€т невъзможна реалната преценка.

¬ъншни фактори ѕолови€т цикъл, настъпването на еструса и заплод€емостта при свинете се вли€€т в много гол€ма степен и от услови€т на външната среда.

Ќа първо м€сто това са сезонът и темепературно-светлинни€ режим. —винете принадлежат към видовете, които са активни през светлата част на денонощието. ”становено е, че при интензивност на светлината под 0,2 Ћукса не е възможно оптично ориентиране при домашната свин€. ѕосредством зрителни€ анализатор, светлината вли€е на централната нервна система, полови€ център, а така също и върху цели€ организъм. ѕрез тъмната фаза на денонощието се отдел€т мелатонин и серотонин, подтискащи половата активност. »нтерес представл€ва и факта, че светлината въздействува върху организма и посредством сво€ спектрален състав и интензивност. ¬ сравнеие с всички останали фактори на околната среда, т€ оказва най-гол€мо въздействие върху функционирането на вътрешни€ биоритъм. ¬ същото време т€ вли€е благопри€тно само в определени граници. ѕревишаването на определени норми има обратен ефект върху полови€ център. “ака при домашната свин€ е установена зависимост, според ко€то, половата активност и заплод€емостта са намалени, когато продължителността на ден€ е гол€ма и се движи между 12 и 16 часа. «а нашите услови€ това съвпада с л€тото и ранната есен. «абележителен е факта, че оптимален фертилитет при този вид се постига в началото на пролетта, когато продължителността на ден€ е 8-12 часа. ѕри това необходими€т интензитет на светлината в помещението би тр€бвало да възлиза на около 100 Ћукса. ѕроблем от практическо значение е, че тази норма на осветеност не би могла да се постигне в много от нашите ферми.

—поред редица автори обаче, намалените заплод€емост и плодовитост през летните месеци се дължи толкова на продължителни€ светлинев ден, а на горещините. “емпературите над 20∞— натоварват организма на свинете, вод€т до проблеми в кръвообращението, терморегулаци€та и от там са причина за намалена полова активност или дори предизвикват ембрионална смъртност.  ато оптимална се счита температурата около 18 ∞—.

¬ли€ние на стреса. ¬ъздействието на този фактор не е едназначно. ѕо време на стресова ситуаци€ се отдел€т гол€мо количество кортикостериоди и адреналин. “ези хормони вод€т до подтискането на половите функции и ниска заплод€емост или дори до безплодие. —трес могат да предизвикат и такива незначителни на пръв поглед фактори, като честа см€на на обслужващи€ персонал, тесните и неудобни боксове. ”становена е определена породна и наследствена предиспозици€, водеща до повишена стресова реактивност при н€кои свине. ќт друга страна, монотонността и еднообразието също оказват подтискащо въздействие върху нервно-хормоналните процеси в организма. ≈дин такъв режим е по-подход€щ за уго€ване, отколкото за размножаване.

¬ли€ние на технологи€та на отглеждане. Ќегативно въздействие в тази връзка оказват самосто€телното, изолирано отглеждане, тесните легла, липсата на дворчета за разходка, отсъствуващи€ контакт с мъжки, пренаселеността. ќсобенно значение се отдава на големината на групата в ко€то се отглеждат животните.  акто прекалено големите (50 и повече), така и малките (3-5 бро€ животни) групи имат негативно вли€ние върху настъпването и протичането на еструса при свинете. »нтерес представл€ва вли€нието на мъжки€ разплодник. јко нереза се отглежда съвместно със свинете, то тогава признаците на еструс не са добре изразени и при това разгонеността отшум€ва по-бързо. ѕриема се, че при съществуването на тесен контакт между половете, настъпва едно привикване на женските. јко мъжките се отглеждат отделни в боксове отдалечени на метър от противопололожни€ пол, тогава признаците на еструс са много по-силно про€вени.

 

–Ф–Њ–±–∞–≤–Є –Ї–Њ–Љ–µ–љ—В–∞—А


–Ч–∞—Й–Є—В–µ–љ –Ї–Њ–і
–Ю–±–љ–Њ–≤–Є