Това не е една болест, а симптом – нарушаване на възможностите за изправено стоене, обусловено от определено страдание. Всяко тежко протичащо заболяване може да доведе до залежаване. Неправилното му диагностициране е основната причина за неуспех при терапията или при преценката относно нейната целесъобразност.
Изясняването на причините за това нарушение в движението спада към една от най-тежките задачи на практикуващите ветеринарни лекари (Dierksen, различни разработки)
Настоящата публикация разглежда причини за залежаване при кравата. Едва ли има друг симптокомплекс в практиката, за който в продължение вече на столетия да се пише и дискутира толкова много. И все още много въпроси стоят открити !
Основното на което трябва да се отговори е – защо кравата не може да се изправи ?
Поставяне на точна диагноза в тези случаи представлява едно истинско предизвикателство дори и за добрите ветеринарни специалисти !
Поместеният материал, непрекъснато ще се разширява, надгражда и обогатява, за да обхване всички известни и описани в литературата причини и патогенетични механизми, клиника, лечение и профилактика на залежаването при кравата. Целта е представените познания да бъдат в най-голяма полза за ветеринарните лекари и фермери !
Ще започнем с един много важен детайл !
Диференциална диагноза между чернодробна и хипокалцемична кома при кравата
И двете форми настъпват най-често след отелване !
Дискутира се въпросът за следродилно залежаване !
Един изключително актуален проблем !
Как в условията на практиката биха могли да се различат чернодробна и хипокалцемична кома при кравата ?
Хипокалцемичната кома е съпроводена с намаляване на калция в кръвта. Някои практици, неоснователно приемат че едва ли не, тя е единствената причина за залежаване на кравите след отелване. Това е изключително грешно разбиране. Нарича се още следродилна кома или пареза, а някои автори я означават като млечна треска.
При чернодробната кома се касае за увреждане на черния дроб.
Ветеринарните лекари и стопаните трябва да имат предвид, че чернодробната кома или по-правилно „залежаване следствие увреждане на черния дроб“ се среща по-често, отколкото се предполага и обикновено не се диагностицира правилно. Отдиференциране на двете форми в условията на практиката е трудно. Пред още по-сложна задача са изправени ветеринарните лекари, когато хипокалцемичната кома протича заедно с чернодробната.
Следродилна хипокалцемична кома
Среща се при високомлечни крави, най-често след 3-то отелване. Това заболяване настъпва винаги след леко раждане.
Патогенеза – свързана е с намаляване на количеството на серумния калций. В тази връзка се дискутира главно дейността на паращитовидната жлеза !
Eдин по-нестандартен поглед върху възможните патогенетични механизми на възникване на следродилната кома, обусловени от нарушения в минералната обмяна в периода след отелване !
Развитие на болестта. Клиника. След като се отели, кравата приема телето, поема лакомо фуража. Плацентата се отделя навреме. Всичко изглежда наред. Но по-късно, обикновено след първото или второто доене, животното става неспокойно. Рязко намалява апетита. Установява се лека възбуда. Отделни мускулни групи леко потреперват. Погледът е страхлив вдървен. Животното започва да пристъпва и ситни, мучи и скърца със зъби. След това кравите се облягат по стените, олюляват задницата, свличат се. При опити за изправяне то е трудно и мъчително. Най-често се залежават.
В началото температурата е нормална, след това леко се повишава, а накрая става субнормална. В зависимост от стадия на болестта сърдечната дейност е нормална или леко ускорена (60-100). Възможно е да се установят аритмии. Дишането във възбудния стадий е учестено, при настъпване на комата – забавено, дълбоко, спокойно, стенещо. Непосредствено преди леталния изход (ако се стигне до такъв) отново може да се ускори.
С какво се характеризира залежаването и коматозното състояние ? Настъпва парализа на цялата напречно-набраздена мускулатура. Опашката е отпусната. Самото лежане може да е странично. Гръбнака (шията) е S-овидно извит, при което главата е допряна до гърдите. При лека перкусия на мускулите се установя слаб локален тремор. Корнеалният рефлекс е подтиснат или липсва. Възможно е дори клепачите да не се затварят спонтанно.Тъй като дъвкателния и гълтателния рефлекс са нарушени, би могло да се установи слюнкоотделяне.
Ако газовете от търбуха не могат да бъдат евакуирани, кравата се подува, което допълнително усложнява състоянието. Ректумът е със сухи и твърди фекални маси, пикочният мехур е пълен с урина, която е алкална.
Кръвоносните съдове са изпълнени, съществува хипостаза на v. subcutanea abdominis. Млечната секреция липсва, млечната цистерна (папиларната й част) е празна. Ако не се вземат спешни мерки в рамките на часове би могло да настъпи смърт.
Най-важното за тази форма е, че при своевременно проведено и уместно лекуване ефектът е незабавен. Каква точна трябва да бъде терапията ?
Лечение – етиологично насочена терапия.
Венозно – калциеви препарати. Какви калциеви препарати са уместни ? Кои вършат работа и кои не ?!
Буквално за минути, по време на системата състоянието на пациента се подобрява рязко. Главата се подвига, кравата се облизва, гълтателния рефлекс се възстановява. Животното дефекира и уринира, възстановява се подвижността на опашката, погледа става жив. Ако има храна кравата започва лакомо да я поема. Много често, 10-15 минути след проведената терапия тя става сама !
Не трябва в никакъв случай да се правят опити за насилственото й изправяне !
Възниква въпросът – защо има пациенти, които започват да се хранят, всичко е нормално, но не могат да се изправят с дни ?
Чернодробна кома
Етиология
Продължителният дисбаланс в хранителния режим, както и някои породни (черношарена) и индивидуални особености са предпоставки до необратимо увреждане на черния дроб – дистрофия, съпроводена с неговото уголемяване и пожълтяване. Развива се една чернодробна недостатъчност. Този орган не може да изпълнява детоксикационната си функция. Настъпва вторично увреждане на други органи и системи – мускулатура (дистрофия), сърце, централна нервна система (хиперреактивност до кома). Следват също така и допълнителни метаболитни разстройства.
Засягат се предимно най-високопродуктивните крави, при които дажбата е небалансирана – прехранване с концентрирани фуражи (само концентрати и силаж), даването на плесенясали и развалени смески. Също така често се среща при гладуване, енергиен дефицит, хронично протичащи паразитози, интоксикации и други заболявания. Обикновено, но не задължително чернодробната кома настъпва след отелването.
Как се развива това заболяване. Какви клинични признаци се установяват ?
Чернодробната кома се развива по-бавно в сравнение с хипокалцемичната. Не е задължително тя да настъпи непосредствено след раждането, а може малко по-късно, дори след седмици.
Външният вид на животните изглежда болнав ! Те слабеят прогресивно. Апетитът е капризен. Животните заслабват. Най-често вътрешната телесна температурата, пулсовата и дихателната честота са леко повишени. Настъпва дехидратация и очите хлътват. Кожната температура е неправилно разпределена. Често, главата се държи изпъната напред. Наблюдава се кифоза. Носното огледало е сухо. Кожната еластичност е намалена. Някои индивиди показват периодично нервни признаци, некоординирани движения, дори агресия. Същевременно отпадните токсични продукти от обмяната предизвикват пълно изтощение, животните падат. В началото са адекватни. По-късно обаче биха могли да изпаднат в коматозно състояние. Развива се хеморагична диатеза. В по-напредналите форми се установяват отоци в различни телесни части (най-често в областта на таза). Зеничният рефлекс е запазен. В началото – конюнктивите са рамиформни, по-късно стават тъмно червени или дори иктерични (жълтеница). С прогресиране на болестта от медиалния очен ъгъл може да се отделя катарално-гноен ексудат.
При залежаване и особено при кома, сърдечната дейност е нарушена. Установява се акцентиране на втори сърдечен тон. Пулсът е малък и твърд. В напредналите стадии е мек. Кръвта е тъмна, гъста (интоксикация). Възможно е при контакт с атмосферния въздух да стане светло червена (ако е на бял фон – памук, ръка и марля). Кръвопускане се предприема само ако v. Jugularis е силно изпълнена и изпъкнала. Дишането е абдоминално и учестено. Нерядко в терминалния стадий се установява кусмаулово дишане. Може да се чуят крепитиращи хрипове.
Апетитът е капризен или дори липсва. Описани са случаи обаче, когато животните приемат храна. Вода пият обилно ! Храносмилането е нарушено. рН на търбуховото съдържание е ниско. Установява се болезненост, пъшкане индигестия. Възможно е в изпражненията да се намери кръв. Те са твърди и тъмни. Често обвити със слуз. Понякога обаче се установява профузна диария. В напреднали случаи може да настъпи парализа на глътката и слюнотечение. Това обаче не е типично.
Чернодробното перкусионно поле е увеличено. Животните изпитват болезненост в дясната част на корема. Урината е с ниско рН, тъмна като бира.
Вимето е меко, отпуснато. Почти без мляко. Млечната продуктивност е силно редуцирана. Но при някои високопродуктивни крави може да се издояват значителни количества мляко, дори и при относително по-влошено общо състояние.
В повечето случаи след залежаване, животните са със запазено съзнание. Ако не се вземат своевременни мерки, постепенно (в продължение на дни) състоянието се влошава фатално. В терминалния стадий настъпва кома, съпроводена с пълна арефлексия – изпускане на пикочния мехур, правото черво. Възможно е комата да се предхожда от плавателни движения и опистотонус.
Лабораторна находка – хипербилирубинемия, хипопротеинемия с хипоалбуминемия, хипергамаглобулинемия, ниски нива на фибриногена, увеличаване на серумните аминотрансферази.
Диагнозата чернодробна кома предполага един неблагоприятен изход.
В началото на развитие на болестта, терапията е относително успешна. Тя не води до рязко подобряване на общото състояние и пълно възстановяване на продуктивността. Необходим е продължителен период от време, ако въобще е възможно ! За да се разбере правилно това винаги трябва да се прави аналогия с хепатита (жълтеницата), който се среща при хората. Възстановителния период е продължителен и скъп. Затова в много страни такива животни не се лекуват, а се евтаназират ! За да се избегнат разочарования и неоправдани разходи е необходимо да се обмисли добре смисъла от една терапия. Във всички случаи трябва да се знае едно, че ако след проведено реанимационно третиране състоянието на животното не се подобри рязко, по-нататъшното лечение е безсмислено.
СЛЕДВА – Залежаване след раждане следствие травма – параплегия
Дислокация на абомазуса и залежаване на кравите
Залежаване на кравите и мускулна дистрофия (миогенни причини)
Залежаване преди раждане при кравите
Инфекциозни причини (Mastitis paralytica, u.a.)
Психогенен имобилитет