Зайците са растителноядни животни. Макар че не е популярна в нашата страна, инвазията с фасциоли при зайците не би трябвало да се счита като някакво изключение.
Фасциолозата протича най-често хронично. Повсеместното разпространение на това заболяване в целия свят е благодарение на биологичните особености на междинния гостоприемник, наличието му почти във всеки сладководен басейн.
Инвазирането на питомните зайци става с трева или с прясно окосено сено произхождащи от определените биотопи.
Засегнатите животни отделят яйца чрез фекалите си, от които при благоприятни условия в рамките на 2 до 3 седмици се излюпват мирацидии, по-нататък той активно преминава в охлюв – междинен гостоприемник. Там той се развива до церкарий, който се отделя във външната среда като метацеркарий. Представителите на тази форма на паразита полепват по тревите и растенията и се превръщат в най-трайната форма – адолескарии, които инвазират крайният гостоприемник – различни видове бозайници, в това число човек, селскостопански животни, в частност зайци. След като попаднат в крайния гостоприемник, чрез перитонеалната кухина, паразитите достигат до черния дроб, където в рамките на 4 до 6 дни се развиват в млади фасциоли. След 6-8 седмици се развиват възрастните форми на паразита, разположени в големите жлъчни пътища, след което започва отделянето на яйца. Паразита е хермафродит. Един екземпляр отделя ежедневно до 20 000 яйца и има преживяемост до 11 години.
Как протича болестта при зайците ?
Клиничната картина е нетипична – изоставане в растежа, отслабване, намалена жизненост, апатия. Често при отглеждане на голяма група зайци, настъпва внезапна сърдечна смърт при голяма част от тях, често даващо повод за диагностициране на други болести.
Патологоанатомична находка
На първо място впечатление правят промените в черния дроб. Наблюдава се фибробластичен перихепатит, финно гранулирана повърхност и груба консистенция. Отделните лобули са много добре изразени, жлъчните пътища са разширени, с бяла удебелена стена, съдържащи овални до 1,5 см дълги, светлокафяви паразити.
В другата част на тялото впечатление прави оскъдна анемия, едем на белия дроб, частичен емфизем, акутна дилатация на сърцето, воднисто-слизесто съдържание в тънките черва, кашесто тъмно кафяво съдържание в цекума, в колона и ректума фекалиите са без особености а по повърхността на двата бъбрека се установяват ръбести вдлъбнатини.
Хистопатологична находка
Черен дроб –
- високоспененна интерстциална перипортална фиброза със смесено-клетъчна възпалителна реакция с особено голям процент на еозинофилите
- високостепенна пролиферация на жлъчните пътища с доказване на отделни сегменти от самите паразити
- центролобуларно втлъстяване на черния дроб
- дребноогнищна дистрофия на черния дроб комбинирана с резорбтивно възпаление
Съпътствуваща находка –
- средноспененен интерстициално негноен нефрит
- мултифокален негноен нискостепенен миокардит
- интестициална пнеумония
- множество гранулоцити в интерстициума на белия дроб
Дискусия
Дивите и домашните зайци са възприемчиви към инвазията с Fasciola hepatica. Сведенията за засягане на домашно отглежданите зайци са изключително оскъдни. Във връзка с това се приема че заека играе подчинена роля във епизоотологичната верига на това заболяване.
Как е възможно да стане заразяване на зайците отглеждани при домашни условия:
- При отглеждане в заградени площи, често имащи контакт със заблатени места или водни басейни
- При изхранване с тревни фуражи обсеменени с инвазиоспособните форми на паразита
Клиничните симптоми са неспецифични – анемия и апатия. Анемията може да се обясни с възникналите кръвоизливи при миграцията на младите форми на паразита, както и периодическите локално кървене слдствие на жизнената дейност на възрастните форми в жлъчните пътища.
Впоследствие може да се наблюдава рязка загуба на апетита, отслабване и иктерус.
По време на миграционната фаза – млад и форми на паразита преобладава треската и коремните болки.
В хроничната фаза настъпва анемия, кахексия и образувани на едеми в предната част на тялото.
Възможно е и свръхостро протичане съпроводено с внезапен летален изход.
Мастната дистрофия на черния дроб може да се обясни следствие на исхемията последвана от анемията.
Промените в стомашно-чревния тракт не са свързани с директното влияние на паразитите. Същото важи и за промените в белите дробове. Не е доказано със сигурност дали паразитите могат да мигрират чрез чернодробната вена, макар че в литературата има описани такива случаи.
Увреждането на бъбреците би могло да е свидетелство и за протичане на една нозематоза.
Като цяло екстрахепаталните промени са от второстепенно значение.
Сигурна диагноза
- паразитологично изследване на фекалии
- патологоанатомично (предимно при отглежданите за продуктивни цели зайци)
Съмнение за съществуваща диагноза приживе:
- начин на отглеждане (фуражни източници)
- хипоалбуминемия
- повишаване на стойностите на чернодробните ензими
- еозинофилия
- чрез ултразвуково изследване може да се установи хепатомеалия или дори възрастните фасциоли
- по-специалните методи на диагностика (компютърна томография, магниторезонансна томография) позволяват една по-ранно усатонвяване на болестта. Те обаче са неприложими за ежедневната рутинна практика у нас.
- След поява на зрели форми на паразита е възможна много лесно чрез копроскопско доказване на яйцата да се постави точна, сигурна и евтина диагностика.
- приложение намира също и доказване на определени антигени посредством ELIZA, серологично чрез доказване на определени антитела
Лечение
Лекуването е трудно ! Съществуват данни според които най-ефективен за зайците е триклабендазола. В случай че животните се използват за стопански цели трябва да се спазва стриктно карентния период за всеки препарат.
Ефективен е също така и албендазола в доза 15 мг/кг маса.
С успех може да се прилага и рафоксанид в доза 15 мг/кг маса.
Фигура 1 Черен дроб на заек – фасциолоза – макроскопски изглед – фибробластен перихепатит, финно гранулирана повърхност, добре очертани лобули, и установяване на възрастни форми ↑ на паразита в силно разширените жлъчни пътища.
