Брадавиците на вимето при кравата са сериозен проблем

Туморовидните разраствания по кожата на млечната жлеза винаги са били актуален проблем за говедовъдството. Особено в някои ферми и стопанства разпространението им взема застрашителни размери.

Според по-нови изследвания трябва да се прави разлика между папиломатозата на млечната жлеза и брадавиците. Първата форма се причинява от папиломавируси и засяга предимно юниците (още по време на бременността), докато брадавиците – възрастните животни. Всъщност двете форми се различават една от друга само хисто-патологично (посредством микроскопско изследване), не и чрез външен оглед. Така че от клинична гледна точка те се разглеждат заедно.

Папиломатозата представлява доброкачествени тумороподобни разраствания по повърхността на кожата. Засягат най-често вимето. Макар и рядко папиломите се разпространяват и обхващат кожата на корема и врата. Основата им е по-тънка или по-тясна. Нерядко висят на тънки дръжки. Обикновено формата им е кълбообразна, овална, продълговата. Повърхността им може да е гладка, хълмиста или набраздена, наподобяваща цветно зеле. Големината им също варира, от леща до големи буци достигащи размерите на юмрук. В някои случаи повърхността на папиломите е покрита с дълги, тънки, иглоподобни рогови разраствания.

Брадавиците на млечната жлеза са рязко ограничени повърхностно растящи единични новообразувания, най-често вроговени и твърди. Обикновено се локализират в основата на млечната папила.

Защо папиломите и брадавиците представляват голям проблем ? Те са болезнени образувания. В резултат на това се нарушава доилния процес. Животните реагират с отбранителни движения, което създава големи проблеми на гледачите. Кравите задържат млякото. Допълнително чашките на доилния агрегат не могат да прилепнат плътно до кожата и се нарушава вакуума. Освен това повърхността на новообразованията може да се нарани, което представлява входна врата за инфекция. Всичко това води до възпалителен процес на млечната жлеза, означено като мастит. В крайна сметка, нерядко изхода от едно такова развитие на събитията е преждевременното бракуване на засегнатото животно.

Другото неблагоприятно обстоятелство при това заболяване е, че на практика все още не е открито такова лечебно средство, с което да се води 100% ефективна борба. В особена сила това се отнася за генерализираните процеси, когато възлите са много и с широка основа.

Кои са практическите аспекти, които трябва да имат предвид фермерите при лекуване на папиломатозата на вимето при кравата ?

По принцип е възможно е да настъпи самоизлекуване, но едва след един относително дълъг период от време. То е следствие изграждане на имунитет срещу причинителя на папиломатозата. След отелването, ако стопаните са упорити и въпреки трудностите успяват да се грижат адекватно за животните, с течение на времето възлите започват да се смаляват, да изсъхват и постепенно отпадат. Това е и най-благоприятния изход и представлява един вид награда за положените усилия от страна на гледачи, фермери и ветеринари.

Ако се проведе целенасочена борба, най-резултатна е тя при единичните папиломи и брадавици. Те се изскубват, а кървящата основа се изгаря с химически средства. Друга възможност е пристягането им с конци, като впоследствие те отпадат.

Много добри резултати се получава и след инжектиране на животните по определена схема с екстракт от прясна папиломатозна тъкан. Тя се изготвя по определена рецепта при лабораторни условия.

С променлив успех се прилагат и някои ензимни препарати, както и такива с неспецифична биологична активност – некровейксим, теранекрон. С добър успех е и външното намазване на папиломите с 30% спиртен екстракт от прополис.

Много руски и български автори прилагат с успех новокинотерапията, при което разтвор на новокаин се инжектира в или около изменените тъкани или се прилага венозно по определена схема. Като цяло това е евтина и лесно достъпна методика.

Във ветеринарната медицина се използват също и различни „разяждащи” мази и помади, чрез които се цели химическото изгаряне на новообразованията. Приложението им обаче не е без риск, тъй като може да се засегнат и здравите тъкани, разположени в съседство. От друга страна чрез приложението им се отварят рани, които се замърсяват много лесно и могат да станат входна врата за инфекция.

Народната медицина предлага и други решения – втриване на папиломатозните възли и брадавици с екстракт от невен, папрати или други билки, също така и ежедневното им „замразяване” с бучки лед. Чрез последния метод рязко се нарушава изхранването на променените тъкани, което в крайна сметка води до отпадането им.

Препоръчва се и средства засилващи имунната система на организма. Като се има предвид, че вирусът атакува най-повърхностните слоеве на кожата, особено уместно е, с лечебно-профилактична цел инжектирането на високи дози витамин А. Животните трябва да се изхранват с фуражи богати на калций, фосфор и други минерали.

Изготвянето на надеждни и високоефективни лечебни средства срещу папиломатозата на млечната жлеза при кравата представлява задача с актуална практическа значимост, стояща пред българската ветеринарна наука.

Оставете коментар