Когато се говори за новородени животни, те винаги се свързват със своята майка. Често отношението й към рожбите е от определящо значение за преживяването и за успешното им по-нататъшно развитие.
Майката и новородените при тревопасните започват бързо да се разпознават, така че подмяната е трудна. Непосредствено след раждането, майката изучава новороденото по миризмата. След около седмица, тя го разпознава по звуците които издава, и едва след две седмици тя го различава оптично. Ако новороденото се отличава рязко от останалите, то тогава майката започва да го разпознава по-рано. Например черно агне в бяло стадо. За оптичното ориентиране голяма роля играят формите на главата.
Свинята понася чужди новородени. Благодарение на това е създадена системата на отглеждане– “Multiple-Suckling-System”- при което няколко свине отглеждат в непосредствена близост своите новородени и ги разменят. В случая не се получават по-добри резултати, защото всяко прасенце се бори за “своята “ цицка.
В деня на раждането майката много рядко може да напусне макар и за малко новородените. Така тя или лежи в гнездото (месоядни) или в близост до гнездото (зайкиня) или близост на мястото на раждането ( тревопасни). На следващия ден майката се раделя от новородените за малко – само да пие вода и да се нахрани. Тя остава непрекъснато в контакт с новородените. И при най-малкото безпокойство тя се приближава плътно до своите приплоди. Когато малките се отстранят непросредствено след раждането, в повечето случаи майката не чувства липсата им. Ако те бъдат върнати веднага, то тогава тя ги приема. Желателно е в тези случаи новородените да са още влажни, (с изключение при свинята). Мократа кожа е дразнител за оказване на грижи. Ако раздялата непосредствено след раждането е повече от 6 часа, то тогава майката не само че би могла да не ги приеме, но дори може да реагира агресивно. Раздялата е по-драматична, ако новордените бъдат отстранени, след като майката ги и приела вече. В тези случаи тя обикаля неспокойна, души, отива в посоката, където ги е видяла последно. При тревопасните майките издават специфичен звук с което те търсят своите малки. Обикновенно това безпокойство продължава до три дена. В тези моменти майката би могла дори да избяга. Не трябва в никакъв случай малките да са обсега в който те могат да бъдат чути.
Кучетата и котките са неспокойни и в случаите, когато новородените бъдат преместени на друго място, намиращо се дори в съседство с първоначалното. Те не могат да преценят дали има липсващи, и постоянно обикалят и търсят на първоначалното място. Приема се, че при свинете отнемането на единични новородени (когато те са повече) не оказва влияние и не може да бъде разпознато от майката. Те не обръщат особенно внимание, ако единични новородени умрат.
Зайкините също не обръщат внимание и не съблюдават броя на новородените. Ако една част от тях се преместят извън гнездото, то тогава е възможно, майката да премести и останалите на новото място.
Не рядко, особенно ако родилните боксове са тесни, свинете лягайки на земята премазват някое от новородените. Това се приема като инстинкт за редуциране на броя, след доместикацията на свинете. Понякога някои свине раждат по-много, и разликата в теглото и размерите между възрастните индивиди и новордени е огромна. Някои пресенца са относително по-малки. Дивите свине също премачкват свои новродени, когато ги отглеждат в специално приспособени защитни колиби и хранилки (на тясно)
Защита на новородените от своите майки В първите дни след своето раждане малките не се страхуват от хората и други съществуващи заплахи. Те биват защитавани от майката, която в повечето случаи реагира много остро на всякакви посегателства. Кравите от примитивните породи, могат да атакуват недоброжелатели, които се приближават на по-малко от 30 метра. Културните породи обаче много рядко са агресивни. В повечето случаи те реагират недоброжелюбно единствено когато видят някакава заплаха.
Овцете и козите много рядко реагират агресивно. Това има различни обяснения. Собствениците на козите обикновенно създават тесен контакт със своите питомци, това е гаранция за доверие от страна на животните. Така че контакта с новороденото не се приема като заплаха. Овцете по приницип не са агресивни. Те избягват директния контакт с хората.
По-късно при създадена опасност новородените веднага отиват при своята майка. Това важи особенно за случаите когато тя издаде специфичен предупредителен звук.
Приемане на чужди новородени. Преживните и кобилите обикновенно позволяват и кърмят само своите малки. Чуждите биха могли да бъдат допуснати едновременно със своите. Това е възможно единствено тогава, когато майките не установят разликата (чрез подушване или по друг начин). Обикновенно с напредване на възрастта, женските животни стават все по-добри майки. Първескините са по-толерантни. Понякога се предпочита определени майки да приемат чуждите новородени. Това се налага например, когато те не могат да се доят с агрегат, проявяват агресивност или прекомерен страх. В тези случаи чуждите се предоставят при новата си майка непосредствено след като тя роди, когато тя трудно установява разликата. Първоначално родилката се държи за известно време вързана, за да се предотвратят последиците от евентуално агресивно поведение. След като привикне може да приеме и да кърми до 4-5 телета, в зависимост от продуктивността й. Желателно е телетата, които ще бъдат осиновени да са на възраст поне 2 седмици. Така те няма да са толкова застрашени от първоначална недоброжелюбност на новата си майка. Миризмата играе голяма роля. Затова след отелването, своето и чуждите телета се наръсват със сол и анасон, и чрез близането майката свиква и с другите. Тази процедура се повтаря по-късно още няколко пъти. Така майката свиква с новодошлите. За пълноценното приемане на чуждите обикновенно са нужни около 10 дена.
Свинете и месоядните не разпознават новородените. Дори е спорно дали те могат да различават своите по миризмата. Следствие на това те лесно могат да приемат чужди. По време на лактационния период свинете не се разгонват. При интензивното свиневъдство не е изгодно да се отглеждат майки, с малобройни прасила. Това е повод да бъде редуциран броя на отглеждащите майки. Свинята се отнася агресивно към чуждите, когато наблюдава довеждането им, и когато новодошлите се отличават рязко от нейните. Препоръчвна се в момента на пренасянето на новите, собствените да се изведат и след това пак да се върнат. Собствениците на овце и кози предпочитат при смърт на новородените да предоставят чужди за осиновяване. За тази цел те одират кожата на мъртвото и я загръщат върху чуждото агне и така залъгват майката. На другият ден кожата може да се изхвърли. Ако новороденото умре непосредствено след раждането си, то тогава чуждите могат да бъдат напръскани с околоплодна течност или плацентата. Важно условие е новоприетите да са на сходна възраст. Възможно е агнетата и козлетата да бъдат напръскани и с мляко на новата си майка.
През първите дни след раждането, котките приемат чужди за отглеждане (осиновяване). Това става, ако други новородени им бъдат подхвърлени от човек, или ако бъдат намерени в близост до гнездото. Важна предпоставка за това е новодошлите да бъдат на еднаква възраст със собствените, но максимум няколка дена, когато очите им все още са затворени. Към по-големите котенца майките обикновенно се отнасят с безразличие или дори могат да са враждебни. През първите две седмици, родилката прекарва в гнездото повече от 70 % от времето. При зайкините приемането на чужди също не е проблем. От домашните животни кучките са най-добрите осиновителки.