Възпалението на пъпа при новородените, обикновено засяга единични животни, но при подценяването му като проблем може да предизвика значителни загуби на фермерите. Причинява се най-често от гноеродни микроорганизми. Може да бъде засегнат само пъпния пръстен и кожата около него, но във възпалителния процес могат да бъдат включени пъпните артерии, вени и урахусът. При телетата инфекцията протича най-често като локален възпалителен процес, но понякога настъпва общо генерализирано разпространение на микроорганизмите (сепсис), при което патологичния процес засяга целия организъм, с опасност за живота на новороденото. За кончетата е характерно, че възпалението на пъпа почти винаги прераства в обща животозастрашаваща инфекция.
Микроорганизмите предизвикващи възпалението на пъпа, са от различни видове (при еднокопитните най-често ?-хемолитични стрептококи), а самото замърсяване и проникване се осъществяват по време на раждането или първите няколко дни след това. Успоредно с устната и носната кухина, пъпната рана представлява важна входна врата за болестотворните причинители.
Нормално по време на раждането пъпната връв при теленцата се разкъсва на около една, две длани разстояние от кожата на корема. При този естествен процес част от пъпните кръвоносни съдове се вмъкват дълбоко в коремната кухина, но вените остават близо до повърхността. В някои случаи обаче, при преждевременно раждане, неправилно извършване на цезарово сечение или пък при прекалено „късо“ отрязване на пъпната връв, гореспоменатото „скриване“ на кръвоносните съдове не се осъществява, което е сериозна предпоставка за възникване на възпалителни процеси и кръвотечения. Други фактори играещи роля в тази насока са лошата хигиена в помещенията, както и взаимното „сукане“ при отглеждане на повече животни.
При кончетата, пъпната връв се разкъсва, спонтанно на около 2 см. от коремната стена и при този вид всички кръвоносни съдове се прибират в дълбочина.
При телетата самото заболяване протича остро, а понякога и хронично. Процесът може да се ограничи локално, но при намалена устойчивост на организма и повишена агресивност (вирулентност) на микробите е голяма вероятността той да прерасне в обща инфекция.
Първите признаци се установяват обикновено два или три дни след раждането. Пъпната рана, кръвоносните съдове, кожата около нея са уголемени, удебелени и едематизирани, болезнени, темперирани. При натиск изтича различно количество, най-често гноероден възпалителен секрет, неприятно миришещ, понякога примесен с кръв. Много често коремната стена на новороденото е силно изпъната, то е изгърбено При ограничаване на възпалителния процес само в областта на пъпа, общото състояние не е нарушено. По късно е възможно да се образува абсцес изпълнен с гной, с големина колкото детска глава. При проникването на инфекцията в кръвта, температурата се покачва над 40 градуса, новороденото престава да се храни, отпуснато е, и е трудно подвижно. В тези случаи, ако не се предприеме лекуване и при бърз развой смъртния изход е неизбежен. При по-протрахиран развой, се установяват и болестни признаци от страна на дихателната, храносмилателната, отделителната система. Много често, особено при ненавременно или неправилно лечение се засягат и ставите, които отичат, стават силно болезнени, а това е причина по-късно, за бракуване на животите.
Характерно за кончетата е, че възпалението на пъпа в началото остава скрито, тъй като отокът е минимален. Установяват се темперираност, болезненост и едва при по-дълбока палпация удебеляване и изтичане на раневи ексудат. По-късно настъпва силно влошаване на общото състояние, причината за което при по-повърхностен преглед не се намира.
При поставянето на диагнозата трябва да се има в предвид най-вече пъпната херния, както и някои аномалии в тази област. Най-правилно и целесъобразно е диагностицирането и лечението да се извърши от ветеринарен лекар. Обикновено за тази цел се прилагат широкоспектърни антибиотици, като за постигане на най-голям ефект се инжектират венозно и локално. Преди това обаче е наложителна щателна хирургична обработка на пъпната рана. Освен антибиотици, локално може да се приложат различни мази, като ихтиолова, риванолова, сулфатиацолова, камфоросалицилова, катранена, гранулин, антифлегмин и др. Уместни са и редовните промивки на пъпната рана с отвара от лайка, смрадлика, невен, корени от бъз, жълт кантарион, широколист живовляк, Препоръчва се и туширането на областта на пъпа с йодна тинктура, 10% разтвор на лотаген (ваготил). В някои случаи, особено при генерализирано протичане на инфекцията е необходимо венозното прилагане (под формата на т. нар. системи) на електролити, глюкоза, витамини и други общоукрепващи средства ,
При лекуването на кончетата се избягва прекомерното местно прилагане на лекарствени средства, тъй като процесът е най-често генерализиран, а „огнището“ се намира дълбоко. От антибиотиците се предпочита венозното приложение на пеницилин.
Както при всяко едно заболяване, най-важното е да се прилагат мероприятията свързани с профилактиката. Те се свеждат основно до следното:
-спазване на строга хигиена в родилните помещения;
-непосредствено след раждането обилно туширане на пъпната рана с йодна тинктура;
-предпазване от замърсяване, намокряне или травматично въздействие на коремната област, особено през първите няколко дена след раждането;
-оказването на навременна ветеринарно-медицинска помощ, още в началото на болестния процес, с цел по-бързо и пълно излекуване.