Като мастит се означава възпалението на млечната жлеза. В световен мащаб за всички млекопроизводители маститите са заплаха №1. Те се причисляват към групата на най-скъпите заболявания, т. е. те причиняват най-големи икономически загуби. Въпреки непрекъснатия напредък в борбата с тях и въвеждане на все по-ефективни профилактични мероприятия, касаещи режима и технологията на отглеждане, доенето и доилната техника, възникването и разпространението на маститите не може да бъде избегнато. Постигнатият временен ефект от лекуването, в един по-продължителен план не води до ликвидиране на всички проблеми. Известно е, че маститите се причиняват от различни видове микроорганизми. Най-често това са различни видове коки (кълбовидни бактерии) – стрептококи и стафилококи. Особено опасен е т. нар. златист стафилокок (Staphylococcus aureus).
Инфекцията с най-вирулентните и агресивни микроорганизми, причинители на мастити по правило не засяга единични животни, а голяма част от стадото. Възникналите във връзка с това проблеми представляват едно истинско предизвикателство не само за фермерите, но и за ветеринарния лекар. Така например оздравяването на стадото след инфекция със златист стафилокок става поетапно – предотвратяване на по-нататъшното разпространение на инфекцията и излекуване на засегнатите животни.
Най-често маститите засягат една или две четвъртини на млечната жлеза. Тъй като всяка от тях представлява една изолирана самостоятелна единица, много автори разглеждат мастита като заболяване на млечната четвъртина. Обикновено чрез доенето, при неправилно боравене с пособията и техниката, при лош мениджмънт на стадото и производствения процес става пренасяне на патогенните причинители. Така естествена защита е преодоляна.
Антибиотиците са ефективни при ликвидиране на бактериалния причинител, не само при мастит, но и при много други вътрешни заболявания. Те са животоспасяващи средства при острите заболявания. Антибиотиците спомагат за предпазване от нови инфекции. Масовото им приложение обаче би могло да има и редица недостатъци и да крие много рискове, особено в случаите, когато трябва да се реши широко разпространен стаден проблем. То води до поява на рецидиви и възникване на резистентни (устойчивите) щамове микроорганизми, които се разпространяват неконтролируемо, а борбата с тях е много трудна, почти невъзможна и същевременно много скъпа. Създават се допълнителни рискове за човека.
Както беше споменато по-горе особена опасна е инфекцията със златистия стафилокок. В този случай много добре проличава, че антибиотиците често са безпомощни !
Приложението на противомаститни антибиотични препарати през сухостойния период, в чийто противомикробен спектър се включва и този стафилокок, въпреки че редуцира инфекцията, не може да доведе до пълно разрешаване на проблема.
Така при направен опит след третиране с противомаститен препарат съчетано с определени хигиенни мероприятия, е установено, че инфекцията е ликвидирана само при половината от животните ! Не би могло да се изключи и предположението, че при една малка част от кравите по време на сухостойния период е настъпило самооздравяване. Следователно антибиотиците не са всесилни !
Оздравяването на стадата не е безгранично !
Преди да се предприемат и да се набележат оздравителни мероприятия е необходим един общ преглед, преценка и диагностика на здравния статус на стадото. Ако се предполага че съществува широко розпространение на патогенни причинители, в по-големите ферми е необходимо от произволно избрани представителен брой животни да се вземат проби от всички млечни четвъртини. По този начин ще се изолира актуалния причинител и ще се установи неговата чувствителност към антимикробни средства. Това ще спомогне за правилен избор на най-подходящия антибиотик.
Кои фактори играят незначителна роля при преценка на изхода и ефекта от приложението на лекарствените препарати ? Това са възрастта, продължителността на сухостойния период както и условията на доилния процес.
А кои фактори са от най-голямо значение ? Установено че, най-трудно лечими са случаите, когато инфекцията засяга и четирите млечни дяла. Успехът от терапията зависи също така и от това, дали са настъпили промени в паренхима (тъканта) на млечната жлеза. Така при 38 % от кравите, които са резистентни на лечение, при палпиране (опипване) на млечната жлеза са установени възлести образувания в паренхима й, докато само при 8% от излекуваните животни са открити такива уплътнения. Изгледите за успех са най-големи в случаите, когато конисистенцията на вимето е непроменена.
Инфекцията с най-упоритите и вирулентни микроорганизми би могла да се овладее само след взаимно сътрудничество и обединяване на усилията на ветеринарния лекар, гледачи и фермера. След въвеждане на определена хигиенна програма и целесъобразно приложение на антибиотици, в голяма степен би могло да се изкорени заболяването. Изследванията на редица учени от цял свят показват обаче, че оздравителните мероприятия не са всесилни и не са безгранични. Задачите на ветеринарният лекар и на фермера са да разберат кога е достигнат предела на възможното.
Многогодишните опити на специалисти и фермери показват, че първото и най-важно мероприятие за ограничаване на разпространението на заболяването е бракуването и отстраняването на хронично болните и резистентните на терапия крави. Макар и радикална, тази мярка е високоефективна. Препоръчва се да отпаднат следните животни в едно стадо:
– тези с трайни и необратими промени в жлезната тъкан на вимето;
– при които продължително време (месеци) млякото е с повишен клетъчен състав;
– които често боледуват от клинични мастити;
– лекуваните без успех
– в които продължително време се установяват патогенни микроорганизми.
Контролно-профилактичните мероприятия трябва да включват следните три момента:
– Определяне на клетъчното съдържание в млякото (чрез бърз маститен тест, елкронни броячи и др.)
– директна палпация на млечната жлеза, за да се установят различни евентуални промени в консистенцията на паренхима й ( образуване на възли).
– определяне на вида на микроорганизмите и тяхната устойчивост срещу антибиотици.
В самото стадо и в помещенията където се отглеждат и доят животните постоянно (не само кампанийно) трябва да се спазва стриктна хигиена. Трябва да се направи основно преценка на мениджмънта на стадото и фермата (Табл. 1 и 2). В случай на пропуски да се извършат подобрения.
Табл. 1 Профилактична програма: Мениджмънт на помещенията за животните.
| Проблем/критичен пункт | Мероприятие което трябва да се извърши |
| Фуражът е замърсен. Причини: Боксовете за животни не са добре почистени; Пътеките и фуражните складове – не са добре почистени. | Основно почистване и посипване със стърготини. Увеличаване на честотата с която се почистват помещенията. |
| Опашката на кравите често попада в областта на пътеката или лентата или торната лента. | Конструктивно помещенията не могат да бъдат променени. За да се намали поне отчасти неблагоприятното въздействие на този фактор е необходимо веднъж месечно да се подрязва снопът косми на върха на опашката. |
| Непосредствено след доенето животно ляга в бокса. Това не е желателно. | Непосредствено след доене да се подава апетитна храна. При свободно боксово отглеждане в продължение на половин час достъпа до леглата да се ограничава. |
| Различните съдове за поене са силно замърсени. | Да се монтират поилки позволяващи основното им почистване, като предварително водата в тях се отстрани. |
Табл. 2 Профилактична програма: Мениджмънт на доилните инсталации и приборите използвани при доенето.
| Проблем/критичен пункт | Мероприятие което трябва да се извърши |
| Недостатъчно почистване на вимето преди доене | Прилагане на индивидуални кърпи за всяко животно, като след това се дезинфекцират при 85? С. |
| Недостатъчен контрол на пробното доене. | Въвеждане на пробно доене в специална чашка с решетъчна дъно или стени. |
| Предварителния масаж на млечната жлеза не се извършва или е твърде къс – 10-15 сек. | Трябва да се въведе масаж на млечната жлеза преди доене продължаващ 60-90 сек. Увеличаване на тактовата честота – фазите на доене и покой да се коригират (70-30=30-70). Да се извърши пробно доене при няколко животни и едва след това да започне доенето на първото. |
| Неправилно поставяне на доилния апарат. | След поставянето на чашките да се изчака 5 сек. докато се включи и задейства вакуума. |
| Не се извършва контрол на степента на издояване след автоматично отпадане на доилните чашки. | Лимита на доилния апарат да се настрои на количество 200 мл. мляко за минута. Да се извършва контрол на млечната жлеза след всяко доене. |
| Съществува опасност от инфекция при доенето. | Да се извършва междинна дезинфекция на доилните апарати с пероксиоцетна киселина след доене на инфектирани крави или при съществуващо съмнение за това. |
| След почистване доилните прибори остават влажни, млечните чашки под ръба си са замърсени. | Въвеждане на нов режим за промивка и почистване. Да се съблюдава при това правилното държане и разположение на доилните прибори. |
По материали от Luis Leon и Robby Andersson поместени в сп. Die Grune 4/2003