Всяка технологична група животни в една ферма има своите специфични изисквания. Това важи и трябва да се има предвид при мениджмънта на копитните проблеми. Когато фермерите познават добре различните стратегии за успех и рискове за всяка отделна група, биха могли много по добре да оценят получената обратна информация и в бъдеще да избягват проблемите.
Животните от младото, подрастващо поколение са базата за получаване на здрава продукция в дългосрочен план.
Колкото по здрави са те, толкова по-добре те стартират продуктивния си период, като вече млечни крави. В пълна сила това важи за копитата. По принцип болестите на копитата при младите животни се срещат най-често след значително увеличаване на телесната им маса и то най-вече при някои недоимъчни състояния.
Целите на всеки един фермер крайниците при телетата да са изрядно здрави и добре оформени. По принцип копитният рог при младите и подрастващи животни е по-мек и неукрепнал в сравнение с този при възрастните крави. Особено застрашени са скорозрелите и бързо наддаващите животни. Следователно основен принцип който трябва да се спазва е създаване на баланс между условията на външната среда (подово покритие), режим на отглеждане (пасищен, дълги преходи или свободно боксово) и особеностите не само на отделната група но и на всеки индивид. Така тежките и по-трудно подвижните телета са по-уязвими при отглеждането им на твърд (бетон, камъчета) или прекален мек под. Още по опасно е придвижването им в калта на дворчетата при влажни метеорологични условия.
За се създадат подходящите условия, трябва да се изпълнят следните препоръки. Винаги трябва да има на разположение пресни, апетитни и подходящи за изхранване на преживни животни фуражи. Дажбата трябва да е балансирана по отношение на минералния състав. При младите животни растежът е много интензивен, и отклоненията в протичането му винаги водят и до аномалии в развитието и устойчивостта на копитата. Смяната на хранителния режим да става винаги постепенно, в рамките на минимум 1 седмица. Помещенията трябва винаги да са сухи, чисти, да се избягва пренаселваното. За предпочитане е гуменото покритие. На пръв поглед то изисква повече капиталовложения, но по късно със сигурност те ще се възвърнат многократно. Леглата или местата където лежат животните да са удобни, чисти и сухи. Ако външните копита израстват значително по-бързо в сравнение с вътрешните е необходимо да се извършват съответните грижи и профилактични мероприятия (подрязване). Крайниците трябва винаги да са сухи и чисти. Състоянието на копитата трябва да се контролира в легнало и изправено състояние. Желателно е прегледа и третирането на копитата да се осъществява при фиксиране в специални станоци и чрез извършване на копитни бани. Движението на тора и другите отпадни продукти трябва да се осъществява в посока от телетата към млечните крави. В противен случай съществува риск от пренасяне на болестотворни микроорганизми и заразяване на младите и подрастващите животни. Особено по време на отелването копитата на майката трябва да са изрядни сухи и чисти.