Сухостойния период при кравите продължава 6 до 8 седмици. Този интервал от време е свързан с относителен покой за млечната жлеза. Въпреки това има случаи, когато възникналите здравословни проблеми с вимето водят до трайни и неблагоприятни последствия.
Първият критичен момент е самото пресушаване, когато дневната млечност на кравата не трябва да превишава 10-15 литра. Преди това се намалява честотата на доене, ограничават се концентрираните и сочните фуражи, както и количеството на водата. По време на последното доене се прави основен преглед и преценка на състоянието на млечната жлеза. При това е необходимо да се извърши оглед, палпация и проследяване начина на отделянето на млякото, както и неговото качество. По преценка на ветеринарния лекар се извършва изследване с бърз маститен тест. При установяване на възпалителни процеси е необходимо най-напред те да бъдат излекувани. Недопустимо е пресушаване в случай, че съществуват видими признаци на заболяване на млечната жлеза. Когато кравата е боледувала от мастит е желателно след последното доене във всички четвъртини да се приложат т. нар. “маститни шприцове за сухостоен период”. Те съдържат антибиотици, които се задържат в млечната жлеза до 60 дена. По този начин, съществуващата инфекция се елиминира и опасността от рецидиви рязко намалява. Най-новите тенденции във връзка с това е употребата на антибиотици действащи срещу грам отрицателни микроорганизми.
През първите5-7 дена след последното доене преобладават застойните процеси и натрупване на неиздоеното мляко. Това е рисков период, когато би могло да настъпи изостряне на скрити възпалителни процеси. Необходим е ежедневен контрол на състоянието на млечната жлеза. Обръща се внимание за евентуалното възникване на едеми (подуване), болезненост, зачервяване, бучки и уплътнявания. При установяването им е необходимо незабавно лекуване. Засегнатата четвъртина се издоява, а при необходимост и цялото виме. В продължение на няколко дни се прилагат антибиотици.
Следващите 10 дни е т. нар. резорбционна фаза, през която количеството на млякото във вимето рязко намалява. Млечната жлеза се отпуска и омеква.
Обратното развитие на млечната жлеза, продължава през следващите 2 седмици. Обемът намалява значително, а така също и броя на млекопроизвеждащите клетки.
Следващата фаза на покой продължава до последните няколко дена преди раждането. Това е период, когато в млечната жлеза настъпват естествени самооздравителни и възстановителни процеси. По преценка на ветеринарния лекар през този период може да се предприеме хирургическо лечение на рани, фистули и др. Съществуващият покой, както и липсата на мляко и на доене обуславят по-лесното и сигурно зарастване на обработените тъкани.
Сухостойният период е подходящо време, когато могат да се лекуват и някои заболявания на кожата на вимето, като брадавици например, често срещани при юниците.
Образуването на коластрата започва около 7 дена преди раждането и завършва на 5-я 6-я ден след това. Този период е рискован. Млечната жлеза се уголемява, особено при високопродуктивните крави настъпва оток, достигащ понякога до гърдите. Това прави вимето изключително уязвимо по отношение на травми, застъпване, премачкване. Практикуваното от някои стопани на рязкото ограничаване на концентрираните фуражи през този период с цел ограничаване на отока на вимето е погрешно. Не трябва да се забравя, че организмът се нуждае от адекватно количество хранителни вещества, за да се получи генетично заложената продуктивност. В противен случай рязко се увеличава опасността от възникването на недоимъчни и чернодробни заболявания.
При заболяване на млечната жлеза през сухостойния период е необходимо да се знае, че приложението на определени лекарства би могло да предизвика аборт или преждевременно раждане.