Фазата преди раждането
В края на бременността при козата, се наблюдават сигурните предвестници на предстоящото раждане. През последните три седмици, след 130-я ден от заплождането се наблюдава уголемяване на вимето, леко едематизиране на външния полов орган, също оформяне и увисване на корема.
Доказано е, че плодовете са тези които дават първите сигнали, предизвикващи началото на раждането. Това зависи от тяхната степен на зрелост и развитие. Едва когато бъдещите новородени могат да преживеят в условията на външнтата среда, те подават съответните импулси водещи до настъпване на раждането. Способността на природата сама да определи този момент представлява един феномен, който в интерес на истината все още не е изучен напълно.
Приспособяване към новите условия на живот след раждането.
В утробата на майката плодовете се развиват при постоянна телесна температура. Там те са предпазени и от въздействията на околната среда, посредством околоплодните течности и обвивки. Изхранването им е гарантирано чрез плацентата. След раждането и прекъсването на пъпната връв се разрушава моста между майката и плода. Новородените попадат в една чужда и отчасти враждебна среда. В началато те не са способни да отреагират адекватно на непрекъснато променящите се нови условия. За да стане това факт е необходим един адаптационен период, през който се осъществяват редица важни физиологични преустройства в младия организъм.
В първия момент след появата им на бял свят новородените са безпомощни. С разкъсване на пъпната връв преустановява обезпечаването с хранитетелни вещества и кислород. Не е възможно и отделянето на ненужните отпадни продукти от обмяната посредством кръвообращението на майката. Всичко това налага незабавен старт във функцията на белите дробове и преустройство на кръвообращението – от фетален тип, към кръвообращение на новороденото.
В началото яретата лежат странично, след кратка пауза надигат главата си, заемат гръдно лежане и започват равномерни дихателни движения. За разлика от агънцата, новородените при козата по-често кихат и тръскат главата си. По този начин се стремят сами да се освободят от попадналите в дихателните пътища слуз и околоплодни течности.
Макар все още несъвършенна самостоятелната терморегулация спомага за запазване на вътрешната телесна температура.
Непосредствено след раждането настъпва рязка промяна във функционирането и активността на нервната система. Проявяват се първите активни и целенасочени движения, ориентиране, рефлекси (гълтателен, бозаен, анален), в точно установени последователност и порядък.
Започват активно да функционират и храносмилателните органи – стомашно-чревния тракт, черен дроб, слюнчени жлези и др. Следствие контракции на червата, се отделят първичните фекални маси (мекониумът).
След раждането настъпва и преустройство във функцията на отделителните органи. Урината се събира в пикочния мехур и се евакуира във външната среда посредством пикочната тръба, а не чрез урахусът, характерно за бременността.
Кои са най-честите отклонения от нормата при новородените ярета ?
На първо място това са проблеми в дейността на дихателните органи, и в частност на белите дробове. Колкото по-продължителен е периода от спукването на околоплодните обвивки до самото раждане, толкова и риска от задушаване е по-голям. За разлика от овцата, при козата близнаците, тризнаците и дори четиризнаците не са рядкост. Приплодите, които се раждат последни са най-застрашени и често са с намалена жизненост.
Какво трябва да се направи в такива случаи ?
Яретата трябва да бъдат пренесени в затоплено помещение и да се поставят върху чиста кърпа. Особено опасни са влажните и студените обори със силни въздушни течения.
Носните отвори и носа трябва да се освободят от секретите и слузта. Най-добре е това да се извърши с чиста кърпа. Използването като дразнители на клечки и сламки е опасно, тъй като по този начин може да се внесе инфекция от околната среда. При нужда е необходимо да се отвори и почисти устата, като за тази цел трябва да се борави винаги с добре измити ръце, при възможност да се използват еднократни ръкавици. Аспирираните течности могат да се отстранят от носоглътката и трахеята с помощта на катетър или с помпа.
Възприетото в практиката у нас фиксиране на новороденото за задните крайници, повдигане и тръскане надолу с главата, с цел освобождаване на дихателните пътища, понастоящем е отречено, тъй като е вредно и опасно ! По този начин диафрагмата притиска силно гръдните органи. Сърдечната дейност и дишането се натоварват неимоверно много, което допълнително усложнява състоянието на новороденото. Освен това е доказано, че самопочистването на дихателните пътища по този начин е минимално и неефективно.
В случай че дишането е неравномерно и повърхностно, за да се активира белодробната функция и за да изпълнят белите дробове с въздух е необходимо да се извърши изкуствено дишане посредством масаж и ритмични притискания в областта на гръдния кош. За предизвикване на инспирация предните крайници се издърпват напред и нагоре. Издишването се извършва чрез бавен и силен натиск върху страничната гръдна стена. Необходимо е околния въздух да е свеж
Според някои практици, при признаци на задушаване цялото тяло трябва да се полее със студена вода. Аргументите за това са, че чрез термичния шок се предизвика рязко стимулиране на жизнено важните функции – дишане и сърдечна дейност. Активира се функцията на малкия мозък, намиращ се областта на тила. Обливането на цялото тяло със студена вода е свързано с неоправдана загуба на топлина и енергия, което в определени случаи би могло да бъде фатално. Точно в този най-ранен период образуваната топлина в тялото на новороденото е оскъдна. Не достигат сили за активно придвижване и забозаване. Създават се предпоставки за развиване на комплекса хипотермия-хипогликемия. Ето защо със студена вода трябва да се облее само тила. След като се стабилизира дишането е необходимо новороденото да бъде старателно подсушено. При това движенията трябва да са внимателни, в противен случай те могат да изкарат от ритъм дишането и сърдечната дейност.
Ако въпреки всичко жизнените функиции не са проявени в достатъчна степен: дишането е вяло, а мускулния тонус слаб е необходима незабавна намеса от страна на ветеринарен лекар.
Грижи за пъпа при новородените ярета
Тъй като пъпната връв е изградена от кръвоносни съдове, след прекъсването тя «осигурява» директен достъп и контакт до вътрешността на организма на новороденото.
Последствията са: възпаление на пъпа, абсцеси във вътрешните органи и ставите. Въпреки антибиотичното лечение засегнатите козлета изостават в своето развитие или умират. Всичко това налага специални грижи за пъпа непосредствено след раждането. Най-добре е да се извърши туширане с йоден разтвор. Допълнително в пъпното влагалище със спринцовка трябва да се вкарат 1-2 мл. от дезинфекционната течност. Известно е, че йода е активен срещу всички видове микроорганизми и спомата за подсушаване на тъканите и образуване на защитна коричка. Вместо йод могат да се използват и дезинфекционни шпрейове или други разтвори, но те са с по-малък ефект и предпазно действие.
Гарантиране прием на коластра от нороводените ярета
Навременното забозаване на коластра е от особена важност. Десет до 30 минути след раждането, ярето трябва да се изправи самостоятелно, да потърси млечната жлеза и да поеме първите порции. Нормално козлетата сучат до 30 пъти на ден, като продължителността на всяко хранене е около 20-30 секунди. Общо за ден се събират 10-15 минути.
Новородените ярета се раждат без имунна защита. Това ги прави безпомощни дори срещу баналните микробни причинители в околната среда. По време на бременността майката произвежда защитни антитела (големи белтъчни комплекси, макромолекули, имуноглобулини), но поради анатомичните особености на плацентата те не могат да достигнат до организма на новороденото. Те се натрупват във висока концентрация в коластрата и поети от новороденото през първите часове от неговия живот се резорбират в кръвта, разпределят се в тялото и гарантират необходимата защита. Имуноглобулините се разделят на различни класове: IgA, IgG, IgM. Всеки един от тях изпълнява различна специфична роля. Така например IgA се намира в най-голямо количество в лигавицата на червата и в белите дробове, и там противодействува на патогенните агенти проникващи през устата или с вдишания въздух. Предпоставка за ефикасна защита е натрупване на голямо количество имуноглобулини в тялото на новороденото козле.
Кога това е проблемно и не се реализира на практика ?
При ниска концентрация на имуноглобулините в коластрата на майката. Това се получава, когато сухостойния период е прекалено къс или когато той въобще липсва. Интерес представлява и факта, че някои животни по принцип образуват много малки количества антитела.
Когато новороденото козле не поема необходимото количество коластра. Понякога, когато поради една или друга причина виталитетът им е намален, новородените не могат без чужда помощ да поемат първите порции коластра. Те са слаби и нестабилни. Освен това съществуват и кози (обикновенно най-млечните) при които вимето е огромно и млечни папили не пасват на миниатюрните размери на новородените козлета. Така въпреки наличието на изобилно количество мляко, приплодите остават гладни. Някои козлета се раждат с вродена мускулна дистрофия или друго заболяване, което също е пречка за своевременно забозаване.
При недостатъчен прием на коластра биха могли да се развият различни заболявания на стомашно-чревния канал, възпаление на белите дробове, пъпа и ставите. Освен всичко друго, тези състояния са свързани с високи и неоправдани загуби и повишена смъртност .
Следователно стопаните и фермерите трябва да контролират своевременния прием на коластра, възможно най-рано след раждането. В случай на затруднение е необходимо да се окаже помощ. Ако собствената майка няма достатъчно мляко, то тогава би могло да се използва коластра от друга коза. Важно условие е донорът да е в отлично здравословно състояние. В краен случай може да се използва коластра от крава.
Изкуственото хранене трябва да се извършва с особено внимание!
Първоначално се изпитва дали сукателния и гълтателния рефлекс са добре изразени. Дълбоко в устната кухина, в основата на езика се вкарва почистен пръст. В случай че ярето може самостоятелно да преглъща, за изкуственото му подхранване може да се използва шише и обикновен детски биберон. Ако липсват добре изразени сукателен или гълтателен рефлекс, млякото може да се подава чрез сонда. По добре е обаче, ако макар и трудно, но с повече упоритост и търпение, дори на много малки порции, коластрата се подава с биберон. От физиологична гледна точка се постига много по-добър ефект и опасността от възникване на храносмилателни разстройства е по-нищожна.
Ако въпреки всичко се прибегне до използването на сонда е желателно това да извърши след консултация с ветеринарен лекар.
В никакъв случа не трябва да се допуска млякото да се налива директно със шише или да се подава насилствено. В тези случаи задавянето, а понякога дори задушаването или аспирационната пневмония са неизбежни.
При новороденото трябва да се контролира отделянето на урина и фекалии. Има случаи, когато първата дефекация не настъпва своевременно. Развиват се т. нар. обстипации. Коремът се издува, общото състояние се влошава бързо. Необходимо е незабавно да се дадат очистителни средства (течен парафин) или да се направи клизма.
Майката и новороденото представляват едно цяло. Процентът на заболяванията може да бъде редуциран в значителна степен, когато се съблюдават естествените закони и механизми на взаимоотношения между майката и нейните рожби.