Фактът, че маститите (възпаление на млечната жлеза) са едни от най-актуалните заболявания при кравите е безспорен. Те са обект на непрекъснати специализирани проучвания в цял свят. В зависимост от конкретните условия във фермата заболеваемостта се колебае в границите между 5 и 25%, а понякога дори и повече. Маститите са причина за над 30% от всички случаи на брак.
Един по-нестандартен поглед към този вид патология отправя немският учен М. Fürll. Съвместно със свои сътрудници той провежда изследвания върху влиянието на обмяната на веществата върху здравословното състояние на млечната жлеза. По този начин заболеваемостта и разпространението на маститите се разглежда през призмата на общия статус в организма. Това позволява при борбата срещу тях да се подхожда от една съвсем друга, нестандартна отправна точка. През 2004 година горепосочените автори обобщават част от своите резултати в интернет изданието Nutztierpraxis Aktuell. На Вашето внимание със съкращения е на разположение въпросния материал.
Известно е, че профилактичните мероприятия срещу маститите са концентрирани в няколко главни насоки: спазване на определени хигиенни изисквания, правилно боравене и експлоатация на доилната техника; начинът на пресушаване и разбира се борба с маститните причинители (микроорганизмите).
В различни научни публикации и проучвания безусловно доминира темата за микробните агенти, предизвикващи мастит. Комплексното значение на храненето и тясно свързаната с него обмяна на веществата са дискутирани в много по-малка степен. Както е известно обаче, за да възникне това заболяване е необходимо преодоляване на определени бариери на макроорганизма от страна на инфекциозните причинители. Естествените защитни механизми са ефективни при определен здравен фон в организма на кравата. Подценяването му като фактор регулиращ динамиката на инфекциозния процес прави борбата срещу маститите неефективна.
Разпределение на маститите през годината
Най-голяма заболеваемост от мастити в изследваните ферми в Германия се установява през месеците май и юни. Как би могло да се обясни това ? Поради рязкото покачване на външната температурата, кравите ограничават приема на фуражи. Следствие това количеството на суровите влакнини намалява, което се компенсира с повече концентрати. Настъпва субклинична търбухова ацидоза, кетоза и по-нататъшно ограничаване на приема на храна. Порочният кръг се затваря. Тези състояния се съпровождат с намаляване на рН на урината, също така и редуциране на алкалните резерви в организма.Създадената ситуация е последвана от рязко увеличаване на заболеваемостта от мастити.
Описаната каскада от процеси се свързва също така с увеличаване на заболеваемостта на копитата и диарии при телетата. Рязко намаляват съпротивителните сили на организма (фагоцитозната активност на алвеоларните макрофаги).
Взаимовръзка между протичането на сухостойния период и маститите
Известно е, че в края на сухостойния период животните са най-охранени, т. е. оценката на телесната им кондиция е най-висока. Отелването е последвано от рязка промяна в активността на редица жизненоважни процеси в организма. Стартът на лактацията е свързан с пик в интензитета на обмяната на веществата. Енергийният баланс в организма е отрицателен. Телесните резерви се изчерпват бързо, особено ако хранителния режим е неадекватен. За да бъде установена евентуална зависимост между телесното състояние по време на сухостойния период и промяната му след отелването е проследена интензивността на разграждане и мобилизиране на мазнините от съответните депа в организма. Посредством ултразвук е измервана дебелината на гръбната мастна тъкан и динамиката на промените й през изследвания период.
При проведеното изследване е установено недвусмислено, че най-застрашени са добре охранените през сухостойния период животни, при които отслабването след раждането е голямо. Тези крави мобилизират своите мастни депа, което е свързано с увреждане на вътрешните органи – черен дроб, бъбреци, мускули, а също така и вимето. Броят на клетъчните елемени в млякото се увеличава. При отрицателен енергиен баланс количеството на калция и холестерола в организма намалява (следствие и на намаления прием на фуражи), а нивата на билирубина и на креатининкиназата са увеличени. При животните които най-бързо отслабват често настъпва и дислокация (превъртане) на сирищника.
Всъщност до какво води затлъстяването по време на сухостойния период. По време и непосредствено след отелването мазнините се разграждат усилено. Това е най-добре изразено при недостатъчен и нарушен прием на висококачествени и калорични фуражи. Черния дроб се втлъстява (мастна дистрофия). В крайна сметка това отклонение в обмяната на веществата предизвиква развитието на кетоза, съпроводено от ендометрити, мастити, яйчникови цисти и заболявания на копитата. Развива се описаният от Morrow през 1976 година т. нар. Синдром на мобилизиране на мазнините.
Неща които допълнително благоприятствуват възникването на мастити са намалената имунна устойчивост в организма, негативното влияние на медиаторите на възпалението върху обмяната на веществата, а също така намаления клирънс на ендотоксините и тяхното обезвреждане.
Като профилактични мероприятия против този вид мастити се включват всички мерки за борба срещу Синдрома на мобилизиране на мазнините при кравите.
Взаимовръзка между заболеваемостта от мастити и протичането на раждането
Раждането само по себе си представлява стрес. За да се определи степента на натоварване на организма се изследва динамиката на определени маркери, като количеството на акутно-фазовия протеин хаптоглобин, концентрацията на железните атоми в кръвта, ендотоксините и антилипид А-антителата.
При кравите заболяли от мастит, на третия ден след отелването се установява увеличаване на нивата на хаптоглобина и намаляване на концентрацията на желязо т. е. тези животни са имали много силно изразен родилен стрес. От друга страна това е и сведение за усилено разграждане на мазнините т. е. гореспоменатия Синдром на мобилизирането им. Каква всъщност е динамиката на процесите ? Разграждането на мазнините води до обогатяване на кръвта с ендотоксини (отрови), черният дроб не е в състояние да ги неутрализира. Всичко това води до увеличаване на чревната пропускливост, следствие на което в кръвния ток проникват бактерии, което само по себе си е предпоставка за повишаване на заболеваемостта на всички вътрешни органи. Тъй като млечната жлеза е особено натоварена то тя е и най-застрашена. Водещата роля на ендотоксините в тези процеси е проучена още в края на миналия век от Birk и Dreist.
Значение на оксидантите за възникване на маститите
Ролята на оксидантите за възникване на различни патологични процеси при животните и човека нашумя в особена сила през последните десетилетия. В тази връзка значението на антиоксидантите за по-добър здравен статус е безспорно. В пълна сила това важи и за възпалителните процеси на млечната жлеза, аргументирано защитено чрез много публикации, в които се описва позитивния ефект на най-известните антиоксиданти (селен, витамините Е, С, А и бета-каротин) срещу маститите.
Предвид специфичните особености на хранителния режим при сухостойните крави, често именно при тази технологична група се установява недостатъчна осигуряване с антиоксиданти. Минимума се достига на третия ден след отелването. Доказано е, че не съществува друга група съединения или фактори, чиято обезпеченост в такава голяма степен да оказва влияние върху възникването и разпространението на маститите при високопродуктивните крави. Добоваянето към фуражите на неблагополучните стада на антиоксиданти води до смайващ позитивен ефект ! Те подобряват имунната защита в организма, чрез стимулиране на фагоцитозата.
Определяща е ролята на селена. Според някои автори една от клиничните форми на дефицит на селен в организма при кравите наред с Ензоотичната мускулна дистрофия при телетата и Паралитичната миоглобулинурия при подрастващите говеда е именно мастита.
Да се има предвид, че неконтролираното добавяне на големи количества селен не е безобидно. От жизнено необходим микроелемент той може да се превърне в животозстрашаваща отрова. Затова дозирането му трябва да се извършва от ветеринарен лекар или в най-лошия случай след консултация с него. С най-добро биологично действие и с много широка терапевтична ширина са органичните селенови съединения, които не са така токсични. Други микроелементи, чийто дефицит води до възникване на мастити са манганът и медта. Фермерът съвместно с ветеринарния лекар трябва да гарантира добрата им обезпеченост.
Мастити и екологично земеделие
Гореспоменатият авторски колектив извършват изследвания в шест ферми, в които се отглеждат различен брой крави – от 230 до 1940, при разнообразен технологичен режим. Учудващо, в екофермата е установена най-голяма заболеваемост от мастити ! На какво би могло да се дължи това ? Всъщност не природосъобразните условия на живот са довели до повишена заболеваемост. Когато една високопродуктивна крава се храни небалансирано, то дори поставянето й при най-природосъобразните условия няма да помогне за избягване на някои заболявания. Така животните в конкретната екоферма приемат голямо количество зелени фуражи богати на калий и протеини. Съществува дефицит на концентрати. Това предизвиква алкалоза в организма, която макар и рядко срещана, е не по-малко опасна от ацидозата. По този начин се обяснява възникването на мастити.
Всъщност преобладаващия брой автори поддържат становището, че когато в една екоферма се спазват всички изисквания по отношение развъждане, гледане, хранене и хигиена, маститите са изключение. Приведеният пример е едно потвърждение на факта, че когато се касае за биологични обекти и заболеваемост е много трудно да се намери правилния баланс и сами по себе си екоусловията не винаги са достатъчни, особено когато са съчетани от „еконедохранване” !
Кои са най-важните изводи които биха могли да се направят, и които ще са от конкретна полза за фермерите и селскостопанските специалисти у нас ?
Маститите са полифакторни заболявания, в голяма степен зависещи от статуса на обмяната на веществата. Определящо е значението на Синдрома на мобилизиране на мазнините. На практика за да се избегне това е необходима да не се допуска затлъстяване на кравите по време на сухостойния период и ограничаване на дажбата след отелване. Би могло до се обобщи, че при всички случаи на отрицателен енергиен баланс, съществува реална опасност от увеличаване на честотата на маститите.
Предвид годишната динамика, най-застрашени са животните през летния период. Освен всичко друго разпространението на микробните причинители и на различните преносители (мухи) през лятото е най-лесно. Прехранването с концентрати (често явление в модерните ферми у нас) води до подкиселяване (ацидоза), причина за различни органни заболявания – копитни проблеми и мастити. Във всички случаи на затруднения в раждането и стрес, рискът от възпалителни заболявания на млечната жлеза са по-големи.
Ролята на антиоксидантите като профилактично средство против маститите е огромна. Определящо е значението на селена и витамин Е. Отглеждането на крави в биоферми не е гаранция, че това ще намали заболеваемостта от мастит. Липсата на концентрати при високопродуктивните животни предизвиква алкалоза, което от свое страна индиректно води до възпаление на млечната жлеза. В особена сила това важи за случаите, когато се разчита главно на пашата, без да се добавя нужното количество концентрати.
При наличие на някои от гореспоменатите рискови фактори е необходимо да се предприеме следното:
1. Да се постигне баланс в действието на отделните фактори – в случай на нужда да се осигуряват повече сурови влакнини (зелени и груби фуражи) или концентрати.
2. Към фуражите да се прибавят специални премикси и добавки съдържащи антиоксиданти и микроелементи. В случай на нужда ветеринарният лекар трябва да инжектира кравите със специално предназначени за тази цел препарати и лекарствени форми
3. Който не може да си позволи балансирано изхранване на животните, по-добре да отглежда по-нископродуктивни крави, при които заболеваемостта е по-малка, а съответно и претенциите им са занижени и разходите свързани с тях са по-ниски.
4. Важно условие за успешна профилактика на маститите е коригиране на нарушеното киселинно-алкално равновесие и изпълнение на всички мерки за борба срещу Синдрома на мобилизиране на мазнините.