Атаксията при агнетата е отдавна известно заболяване и се среща в най-различни страни по целия свят така и у нас. Доказано е и у нас.
Различават се две форми на болестта: остра (тежка), която завършва за няколко дни със смърт и по-лека, хронична, когато агнетата боледуват 20 и повече дни, оздравяват или умират от вторични усложнения (пневмония или обща инфекция).
Кои са причините за заболяването ? Не са изяснени напълно. Преди се е смятало че се дължи на инфекция или пък на отравяне с олово. Впоследствие е уточнено, че в своята същина се касае за недоимъчно състояние предизвикано от дефицит на мед. Много автори обаче подчертават и ролята на недостатъчното количество на витамините А и Е. Предполага се, че намаляването на медта в организма на бременните и на новородените е следствие замърсяването на пасищата с отпадъчни продукти, получени при преработката на сяра. Болестта възниква следствие настъпили промени в мозъка.
Какви са признаците на ензоотична атаксия при дребните преживни. Наблюдава се през зимата и пролетта. Агнетата и яретата се раждат болни или заболяват на възраст от 1 седмица до 3-4 месеца след раждането. Те са твърде слаби, лежат на една страна, без да се движат или се движат с напрежение. Краката им са отпуснати. При едни животни кожната им чувствителност е повишена, при други е намалена. Умират за 1 до 3 дни. Някои агнета се стремят да станат, но задните им крака не ги държат. Те се придвижват влачейки се само с предните крака, като влачат задната половина на тялото. Неестествено разполагат краката си. Тези които все пак успеят да станат, извършват некоординирани движения, падат, заемат кучешка стойка. При падане извършват плавателни движения. Забелязват се краткотрайни мускулни спазми и потрепвания, особено при бозаене.
Агнетата имат апетит, но не могат да бозаят поради невъзможност да намерят своите майки и вимето им. Някои извършват пъргави движения, други не виждат или се придвижват назад. При помощ, поддържане и подаване на биберон те бозаят лакомо.нерядко агнетата се раждат със слабо изразени некоординирани движения, напрегната походка, влачене на задните крака или полюляване и падане поради слабост на задната половина на тялото и особено държане на главата. В тези случаи заболяването прогресира по-бавно и завършва със смърт за около 40 дни.
Интерес представлява факта, че при аутопсия във вътрешните органи не се установяват някакви характерни промени. Ветеринарният лекар намира такива в бялото вещество на главния и продълговатия мозък.
Какво е лекуването, което се провежда ? В тежките случаи на болестта то е безрезултатно. При по-лека степен на засягане, агнетата и козлетата изискват специални грижи, които са много трудоемки. Те трябва да се придържат при бозаене.
С профилактична и лечебна цел на бременните и на овцете майки се дават по 5-10 мг. меден сулфат (син камък). Посочените количества са минимални и трябва да бъдат точно претеглени (от ветеринарен лекар). В противен случай предозирането е много опасно.
За тези, които са се запознали и материалите поместени в предните броеве на „Агро-вестник”, описващи рахита и мускулната дистрофия при новородените животни е ясно, че в някои случаи точното диагностициране на конкретното заболяването не е лесно, поради факта, че признаците се препокриват. Лошото е, че понякога отделни групи животни се засягат едновременно от няколко заболявания. Това е така, когато: бременните животни са хранени недоимъчно и небалансирано (особено при лоши и гладни години); почвите са бедни (най-често в планинските и полупланинските райони); животните са обилно опаразитени с външни и вътрешни паразити, налагащо двукратното третиране със съответните лекарствени средства – пролет и есен. Понякога определени заразни заболявания протичат със сходната клиника. Всичко това налага винаги да се търси компетентна ветеринарномедицинска помощ.
Когато масово в даден район или стадо бъдат засегнати голям брой животни се процедира по следния начин:
- незабавно третиране на всички с широкоспектърни препарати, за да може да се обхванат по-голям кръг от причини;
- трябва да се изключи заразно начало (т. е. инфекциозно заболяване).
За да се избегнат недоимъчните състояния, всички категории животни в стадото трябва да се хранят балансирано, а когато това е невъзможно с профилактична цел към фуражите или към брикетите сол за близане, да се добавят комбинирани препарати, които съдържат най-важните микро-, макроелементи и витамини. Така не само животните Ви ще бъдат здрави, но и продукцията получена от тях ще е най-много и с най-ниска себестойност. Комбинираните препарати осигуряват на младото животно пълноценен лесно усвоим запас от най-необходимите вещества за тяхното оцеляване и бързо приспособяване към новите условия на живот. Организмът преодолява по-леко критичните фази в своето първоначално развитие, като впоследствие реализира по-добре генетичния си потенциал. Такъв препарат е „СЕРВИТОЛА”
За да се решат в дългосрочен план проблемите и за да се знаят действителните нужди и потребности на животните във всеки един микрорайон, в специализирани лаборатории трябва да се изследват водите, почвите и фуражите. Така например, в много планински и полупланински области съществува недостиг на йод, в други случаи липси на манган и др. микроелементи. По този начин усилията на специалистите ще бъдат конкретизирани и ще се избегне безразборното, а понякога и неоправдано прилагане на различни лекарствени препарати или фуражни добавки.