Определящо условие, за получаване на голямо количество качествено мляко е животните и млечната жлеза в частност да са здрави. Ето защо всяко отклонение от нормата води до огромни щети за фермера. За съжаление животновъдите у нас не познават голяма част от заболявания на млечната жлеза при кравата и необходимите профилактични мерки за избягването им. В пълна сила това се отнася за закритите наранявания и травми на млечната папила.
При отглеждане на млечните крави, доилния процес отнема съществена част от работното време. Това налага самото издояване да се извършва бързо и да не стресира животните. Във всички случаи на нараняване на вимето се нарушава технологичния процес, като се удължава времето за доене, млечността рязко спада. Устойчивостта към мастити се понижава. Затова целта, която трябва да преследват фермерите и ветеринарните специалисти в тези случаи е бързо възстановяване възможността за доене и здравословното състояние на млечната жлеза като цяло.
Известно е, че травмите и нараняванията на млечната жлеза биват закрити и открити. Значението на първите е много по-голямо, тъй като техния дял възлиза на 70-90%.
Млечната жлеза при кравата се състои от тяло и папила (цицка), завършваща с единен папиларен отвор. Обикновено нараняванията се локализират на върха на млечната папила.Под закрити травми на млечената папила се разбират дълбоките травми и увреждания, при които не е нарушена целостта на кожата. Засягат се по-дълбоките слоеве на стената – мускулатурата, съединителната тъкан и най-отвътре лигавицата на цистерната. Следствие на това настъпва нарушаване на доилния процес – млечната струя е по-слаба, неединна, а понякога дори напълно е възпрепятствано отделянето на мляко.
Най-честата причина за закритите травми на млечната папила е застъпването. При вързано отглеждане то се дължи на малките размери на леглата, а при свободно боксово – на късите боксове и легла, както и на пренаселване. По-рядко закритите травми възникват при неправилно функциониране на доилния агрегат – по-голям вакуум, сляпо доене или неравномерни пулсации.
Закритите травми на млечната папила биват няколко вида.
1. Закрити наранявания на млечната папила в областта на папиларната цистерна с/или без засягане на лигавицата. По принцип те настъпват много рядко.В началния стадий се засягат всички слоеве на млечната папила – цицката (Thelitis). Цялата цицка е силно болезнена, уголемена, темперирана и едематизирана. Доенето е много трудно, но най-често не е възможно да се отдели какъвто и да било секрет.
В хроничния стадий, млечната струя от засегнатата четвъртина е силно изтънена и намалена. Възможно е да се напипват лентовидни втвърдявания в областта на стената на млечната цистерна. В диференциалнодиагностично отношение трябва да се различи от значително по-често срещания цистернит. Диагнозата се поставя най-сигурно чрез ендоскопия или посредством ултразвуково изследване. Тези два диагностични способа са изключително скъпи за практиката. Важно е да се знае, че независимо от това дали лигавицата е засегната или не, терапията е сходна.
2. Закрити наранявания на млечната папила в областта на вътрешния папиларен отвор и папиларния канал с/или без засягане на лигавицата.
Значението им е огромно. Възлизат на около 90 % от всички закрити травматични увреждания. В началото изследването позволява да се постави само една предполагаема диагноза. Върхът на цицката е болезнен, подут, зачервен и темпериран. Понякога в областта на папиларния отвор се открива малко кръв. Показателно за това, че възпалението обхваща само върха на млечната папила е, че след поставянето на катетър на дълбочина около 1-2 сантиметра, млякото започва да изтича спонтанно. Дали съществува и за разкъсване на лигавицата, в острия стадий може да се установи само чрез ендоскопия.
При хронифициране, подробните данни от историята на болестта могат да помогнат за точната диагноза. Независимо от лактационния стадий, издояването на засегнатата четвъртина се извършва много бавно. Животните са проблемни. Гледачите на животните винаги трябва се съобразяват с тази особеност, което в значителна степен намаля производителността на труда. Външно не се установяват никакви промени. При опит за издояване прави впечатление, че млечната струя е много тънка и/или се отклоня странично. При палпация, в областта на върха на млечната папила могат да се установят удебеления и втвърдявания. И в този случай при поставяне на канюла бързо започва да изтича мляко. Така че канюлата е подходящо средство за доуточняване на диагнозата. Ако е разкъсана лигавицата, върхът на канюлата попада в образувания джоб т. е. съществува механична пречка.
3. Закрити наранявания на млечната папила с циркулярно разкъсване и изпадане навън на лигавицата на цицковия канал.
Разкъсването и изпадането навън на лигавицата на папиларния канал се среща много рядко. В областта на върха на млечната папила се виждат малки белезникави части от изпадналата лигавица. В острите стадии може да изтича малко кръв
Изходът от закритите наранявания на млечната папила и успехът от проведената терапия е в зависимост от следните фактори: момент на поставяне на диагнозата, локализация на нараняването и развитието на клиничен мастит.
Лекуването на травмите на млечната жлеза е трудно и неблагодарно. Изисква се голямо търпение от страна на фермери, гледачи и ветеринарни специалисти. Често въпреки положеното старание резултатите са незадоволителни. Обслужването на животни с нараняване на млечната жлеза е трудно, а понякога дори и опасно. При доене или при лечебните манипулации кравите изпитват болезненост и отбранителните реакции биха могли да бъдат фатални. Това налага във всички случи да се подхожда много внимателно. Трябва да се вземат всички предпазни мерки: кравите да се фиксират добре в станоци и да се обезболят. Най-сигурно е при извършване на по-радикалните лечебни манипулации е пациентите да се повалят на земята или на операционната маса и се завържат надеждно.
Нещо много важно – повечето методи за лекуване на закритите наранявания на млечната жлеза са непознати за нашата страна. Това налага широкото популяризиране на конкретните техники и способи, което в крайна сметка ще увеличи приходите от говедовъдството.
При остри закрити наранявания на папиларната част на млечната цистерна и областта на цицковия канал без наличие на мастит съществуват няколко възможности.
Пресушаване под защитата на антибиотици. В засегната четвъртина се прилага широкоспектърен антибиотик предназначен за лактационния период и през останалата част от лактацията тя не се дои повече. Този метод е свързан с определени недостатъци. Необходимо е да се спазва карантинен период за млякото от останалите четвъртини (най-малко 42 дни !). Освен това през останалото време до пресушаването на кравата се доят само три четвъртини. Голямото предимство на този метод е, че той представлява много лесно решение както за фермера, така и ветеринарния лекар. Освен това рискът от възникване на мастит е минимален.
Временно пресушаване. Прилага се, когато се цели млечната четвъртина да бъде използвана по-нататък през настоящата лактация, а така също и по-нататък. Процедира се по следния начин. Върхът на млечната четвъртина се почиства. Следва евакуиране на млякото чрез канюла. Внимателно се следи и се контролират макроскопските качества на млечния секрет за евентуално наличие на мастит. В случай че не съществуват данни за възпаление на вимето, в млечната четвъртина се прилага широкоспектърен антибиотик предназначен за лактационния период и в продължение на три дни четвъртината не се дои.
Да се има предвид, че при засягане на папиларния канал съществува опасност от образуване на ръбец. За да се избегне това в цицковия канал се вкарва щифтче от силикон или такова на базата на восъци, а отвън се поставя фиксираща превръзка. Да се има предвид, че не всички видове канюли са подходящи. Така например разпространените в нашата страна „Биканюли” не са удачни за тази цел и употребата им въобще трябва да става много внимателно ! На третия ден процедурата се повтаря. На шестия ден доенето се подновява. Тази схема се означава още като 2 Х 3 т. е. четвъртината се издоява двукратно през 3 дни. При благоприятно развитие на болестния процес нормалната експлоатация на млечната четвъртина се подновява след 6-я ден. Ако въпреки това нормалното доене е невъзможно, хирургическата интервенция е наложителна.
Хронични закрити наранявания на млечната в областта на папиларната част на млечната цистерна, папиларния канал без развитие на мастит.
Възможностите за терапия са две. Първата е пресушаване под протекцията на антибиотици (вж. горе). Втората е извършване на хирургично лечение. Хирургичните методи за лечение на заболяванията на млечната папила обикновено са крайно неблагодарни. Едва след началото на 80-те години, когато Medl развива ендоскопията, при хирургическото лечение на скритите травми на млечната жлеза, благодарение на точната диагностика и контрола на хирургическата интервенция се постига революция при терапията на този вид заболявания. Проблемът е, че уредите са скъпи. За да се работи икономически изгодно, ендоскопията на млечната папила е приложима само в големите и добре оборудвани клиники. За съжаление за нашата страна тя все още е непозната и се работи „на сляпо”, което е причина за изключително ниската ефективност. След успешната хирургична намеса, млякото трябва да изтича спонтанно от цицковия канал, а млечната струя да е вертикална. Това гарантира, че дори и след образуване на ръбец няколко дни по-късно, млякото ще може да се издоява безпроблемно. След хирургическата интервенция, в случай, че не съществува мастит, се извършва временно пресушаване на млечната четвъртина.
Остри закрити наранявания на млечната жлеза в областта на папиларната цистерна и цицковия канал с наличие на клиничен мастит.
При усложнение и възникване на мастит след наранявания ситуацията се усложнява значително. Терапията се определя от следните обстоятелства: вида на маститния причинител; възможността да се издои секрет и каква е степента на възпаление на млечната папила.
Съществуват няколко възможности за лечение. 1. В първия случай, един път на ден млякото се евакуира с помощта на канюла, която трябва да е с възможно най-голям лумен. След това се прилага антибиотик и се поставя щифтче на базата на силикон или восък. Превръзката възпрепятствува отделянето и изпадането на щифта. Това се повтаря 5 последователни дни. На шестият ден се прави опит за издояване. Ако то не е възможно, се извършва хирургическа интервенция.
2. Отворена ( открита) ампутация на цицката. В случай че млечния секрет въобще не може да бъде издоен, би могло да се извърши т. нар. „отворена” ампутация на млечната папила. Представлява сравнително лесна и за съжаление най-често прилаганата терапия. Извършва се, като папилата се разрязва по средата със скалпел и по този начин се гарантира евакуацията на секрета от млечната жлеза. Остават да се доят само три млечни четвъртини. Лошото е, че инфектирания секрет се отделя във външната среда и представлява опасен източник за инфекция за останалите животни. В крайна сметка засегнатите крави най-често се бракуват значително по-рано.
3. Трета възможност за терапия е незабавното „разрязване на цицковия канал”
Представлява трета и последна възможност за запазване му, чрез хирургична интервенция, която по принцип не е показана при остри и подостри възпалителни процеси. Така че, поетия риск представлява единствения, макар и много малък шанс, за запазване на папиларния канал и възможността животното да бъде издоявано нормално. За тази цел се използват инструменти, т. нар. цицкоизрезвачи, чрез които се разширява млечния канал. Целта е млякото да изтича спонтанно или да се издоява много лесно. За да се предотврати възможността от развитие на реакционно възпаление и впоследствие възникване на ръбци, задължително в млечната папила трябва да се прилагат антибиотици и да се поставят на щифчета. Приложението на две щифтчета със влакна във всеки папиларен канал е по-удачно в сравнение с поставянето на силиконови или на базата на восък. Впоследствие се поставя превръзка за да не изпаднат щифчетата. Млякото от засегната четвъртина се издоява един път на ден, след което се прилага антибиотик и по две млечни канюли с влакна. На третия, четвъртия и петия ден манипулациите се повтарят в същата последователност, но вместо по две се поставя по една канюла. Ако млечната папила не е болезнена, на 6-я ден може да се продължи с машинно доене. Ако доенето е трудно или болезнено, отново трябва да се продължи с хирургична интервенция.
Хронични скрити наранявания на млечната папила в областта на цистерната и папиларния канал с наличие на мастит.
Първата възможност за терапия е хирургичната интервенция съчетана с лечение на мастита. При това в продължение на 6 дни, еднократно се извършва издояване по описания по-горе начин. Самостоятелното медикаментозно лечение на мастита, без хирургическа намеса обикновено не води до ефект и издояването не се възстановява Втора възможност представлява описаната по-горе открита ампутация
Закрити наранявания на млечната папила с циркулярно разкъсване на лигавицата на папиларния канал с изпадането й навън.
В случая се препоръчва изрязване с малка ножичка на изпадналата навън лигавица и млечната четвъртина временно се пресушава. След 6 дни се прави опит за издояване и се решава дали да се предприеме хирургическа интервенция или млечната четвъртина да се пресуши окончателно.
По материали на Dr. St. Moesenfechtel, ( Nutztierpraxis Aktuell, Sept.2004)