Възпалението на млечната жлеза, означено като мастит е актуално заболяване. Засяга единични животни или придобива масово разпространение в стадото в даден регион или област.
Контагиозността, както и тежестта на протичане на болестта зависят от две неща. На първо място това са предразполагащите фактори. Пример за такива са повишената влажност, пренаселеността в помещенията, също и понижената устойчивост на организма. Вторият фактор определящ протичането на една инфекциозна болест е вида на микробния причинител. В едни случаи микроорганизмите обуславят отличителните особености на мастита, а в други нямат определяща роля за това. В пълна сила това важи и за мерките, които трябва да се предприемат – понякога много общи, но друг път изискващи специфични терапевтични схеми и ограничителни мероприятия.
Микроорганизмите, причинители на мастит са разнообразни. Най-често се установяват стафилококите (Staphylococcus aureus) в това число и коагулазонегативните (CNS) Staphylococcus epidermalis), пастьорелите (Mannheimia (Pasteurella) haemolytica), стрептококите (Streptococcus spp. (Str. uberis, suis, zooepidemicus), различните грам отрицателни бактерии (Echerichia coli, Klebsiella, Proteus vulgaris), псеудомонаси (Pseudomonas aeruginosa), коринебактерии (Arcanobacterium (Corynebacterium) pyogenes, Corynebacterium ovis), лептоспири (Leptospira interogans var. Hardjo), листерии (Listerien), клостридии (Clostridium perfringes), много вируси – (вирусът причиняващ болестта (Maedi-visna), лентивируси), гъбички (аспергилуси) и разбира се микоплазмите, обект на разглеждания в настоящия материал проблем.
Заразната агалаксия представлява много коварно инфекциозно заболяване, засягащо дребните преживни. Причинява се от микоплазми, особен вид, заемащ междинно място между вируси и бактерии, чието доказване е много трудно. Предполага се, че именно те са в основата на широко разпространения в нашата страна мастит, който в крайна сметка води до необратимо пресушаване. Засягат се предимно козите.
Заразната агалаксия е доказана в много региони на света – Средиземноморския басейн, Средния изток, Франция, Швейцария, страните от бивша Югославия, Румъния, Русия, Бразилия и много др.
Причинители
Микоплазмите представляват плеоморфни микроорганизми, които трудно се култивират. Чувствителни са към високите температури и най-използваните дезинфекционни средства. При ниски температури обаче могат да се консервират за дълго време. Така например при – 20 ° С се запазват живи 8-9 месеца. При обичайни условия могат да оцелеят в почва и постеля в продължение на седмици
Известни са няколко вида микоплазми причинители на агалаксия при овцете и козите. На първо място това са Mycoplasma agalactiae и Mycoplasma capricolum. Предизвикват пресушаване, катарален мастит атрофия на млечната жлеза, а така също артрит (заболяване на ставите), кератоконюнктивит и понякога аборти. Най-често се засягат двете млечни половини. За Mycoplasma mycoides е характерно силно влошаване на общото състояние последвано от пресушаване и атрофия на вимето. Mycoplasma putrеfaciens води до внезапно пресушаване без влошаване на общото състояние.
Епидемиология и разпространение
Микоплазмите притежават висока контагиозност. В стадото инфекцията се разпространява много бързо, черз контакта между животните, ръцете на дояча, инвентара и др. Заразяването става чрез млечния канал на вимето, през устата (орално), вдишания въздух (аерогенно) или урогениталната система. Боледуват голям процент от животните, като се засягат всички категории, но в най-голяма степен дойните, независимо от фазата на лактацията. Опасно за новородените е инфектираното мляко, което съдържа огромно количество микоплазми. След експериментална зараза клиничните признаци се развиват след 20 дни, но причинителя се отделя с млякото още на 9-я ден. След оздравяването причинителят на болестта се отделя дълго време чрез носните изтечения, конюнктивите (очите), ушния канал, влагалището и млечната жлеза. По този начин преболедувалите биха могли да останат много дълго време скрити (безсимптомни) заразоносители. Траен «резервоар» на микоплазми е средното ухо.
Предполага се, че в България заразната агалаксия е разпространена масово.
Патогенеза
От мястото на попадането си в организма, микоплазмите се разпространяват в целия организъм, достигат до млечната жлеза, ставите, матката, белия дроб,, сухожилията, половите органи (влагалището), очите и ушите, където могат да се доказват за дълъг период от време. Понякога ако се инфектират бременни животни, те абортират или мастита се проявява клинично едва в началото на лактацията.
Клинични признаци
Клиничната картина на заразната агалаксия при овцете и козите е доста разнообразна и зависи от конкретния причинител и устойчивостта на макроорганизма. По принцип най-чувствителни и уязвими са високопродуктивните овце и кози.
Началното генерализираното разпространение на микоплазмите по кръвен път се съпровожда с треска (повишаване на температура), липса на апетит, отпадналост. Именно през тази фаза бременните могат да абортират.
Впоследствие процесите се локализират в периферните органи и най-вече във вимето. В началото засегнатата млечна жлеза е едематизирана и темперирана. Издоеното мляко е сиво с гъста консистенция и в рамките на 1-2 часа се пресича.
Може да се развие и катарално-гноен мастит, при който общото състояние е влошено. Млечната жлеза е темперирана и болезнена. Надвименните лимфни възли са увеличени. Млякото е сиво-воднисто със съсиреци и флокули. По-късно секрета става гноен. Следствие прогресиращия възпалителен процес настъпва агалаксия.
Понякога млекоотделянето спира внезапно без други съпътствуващи предупредителни признаци в областта на вимето. Неизбежно, след пресушаването, млечната жлеза се свива и смалява.
Обикновено след като спре млякото, (възможно е и преди това) се развиват артрити (куцота и подуване на ставите, събиране на синовия) и кератоконюнктивит (помътняване на очите). Последните два признака са изключително характерни за заразната агалаксия ! С тях болестта се ограничава при мъжките животни. Засягането на белите дробове протича като пнеумония и е най-характерно за подрастващите.
Нерядко заразната агалаксия се усложнява с вторична инфекция – стафилококи, пастьорели и др., което я прави много по-злокачествена. Тогава клиничната картина е изключително разнообразна и нетипчна.
Развой и протичане
Смъртността при заболелите лактиращи животни варира между 5-20% в зависимост от настъпилите усложнения и съпротивителните сили на организма. Описани са случаи на спонтанно пълно излекуване. Преболедувалите животни най-често загубват трайно млечността си (поне за настоящата лактация). В определени случаи млекодобива не може да се възстанови никога.
Диагноза
Типични за заразната агалаксия при овцете и козите са – широкото разпространение, мастит, преждевременно пресушаване, а така също артритите и кератоконюнктивитите. Диагностиката в нашата страна е на ниво „външни клинични признаци”. Но това не е достатъчно и категоричното доказване на тази болест е възможно в страните, в които не ликвидират целенасочено интелигенцията и научния си потенциал.
По време на острата фаза се изследва млечен секрет или ставна течност. Микоплазмите могат да се култивират в специални среди. Провежда се флуоресцентен антитяло-тест посредством използване на хиперимунен серум от заек. В последно време с успех се прилага специфична Polymerase Chain Reaction. Служи за доказване на специфични участъци от микоплазмената ДНК.
Тряба да се има предвид обаче, че по време на хроничния стадий на болестта микоплазмите може да не бъдат изолирани.
Серологични реакции се прилагат при извършване на импорт и експорт – за да се установи дали животните са заразоносители. Комплемент фиксиращите тестове се използват за интернационална сертификация, макар че не са особено чувствителни. Създаден е също така и имуноабсорбиращ ензимно-свързващ тест, но при него липсва специфичност
Прогнозата при заразна агалаксия при овце и кози е съмнителна до неблагоприятна поради факта, че засегнатите животни загубват трайно продуктивността си, което е свързано с огромни загуби и разочарования.
Лечение и оздравяване на стадото при избухване на заразна агалаксия
След избухване на болестта фермерите и стопаните желаят постигане на най-бърз оздравителен ефект и възстановяване на млечността. За съжаление обаче това не е възможно. Разпространението на инфекцията в стадото най-често взема застрашителни размери ! Какво да се прави ! Инжекции какви ли не, а ефект няма…… !
Необходимо е обмисляне и възприемане на определена стратегия. Разбира се, че това трябва да стане съвместно с ветеринарния лекар !
В зависимост от стадия на развитие и проява на болестта животните биха могли да се разделят на пет основни групи.
Първата – клинично здрави, но застрашени !
Втората – в начална фаза на развитие на болестта, стадия на генерализираното разпространение на микоплазмите – повишена температура и т. н., но все още без мастит !
Приложението на лекарства при животните от първа и втора група може да има предпазен ефект или да доведе до предотвратяване на по-нататъшното утежняване на клиничната картина, т. е. при тях в голяма степен би могло да се очаква запазване на млеконадоя !
При третата група – се установяват и органни нарушения – мастити, артрити, кератоконюнктивити, аборти, а впоследствие пресушаване !
За четвърта, условно оздравели, е характерно, че не лактират, при тях измененията на млечната жлеза са най-трайни !
Приложението на лекарства при последните две групи няма да доведе до възстановяване на млеконадоя, но ще спомогне за избягване на усложненията (вторична инфекция или по-тежки възпаления на очи, стави и виме).
Петата група включва оздравелите овце и кози, с частично възстановена млечност.
В началото на избухване на заразната агалаксия последните три групи все още не биха могли да се определят и оформят.
Не трябва да се забравя, че всичките категории животни биха могли да бъдат заразоносители и микоплазма-отделители, т. е. опасни източници на инфекция !
Важното е да се знае, че при лабораторни условия различни антибиотици (хлорамфеникол, тиамфеникол, тилозин, тетрациклини, енрофлоксацин и др.) показват висока ефективност. Оказва се обаче, че приложени при заболели животни ефектът им е минимален, т. е. те не са в състояние да унищожат микоплазмите, когато са вътре в организма. От там е и големия проблем !
Главната цел на посочените по-долу мероприятия е да ограничат разпространението на болестта и тежестта на протичането й. При животните които вече са загубили млякото си, то не може да се върне !
В зависимост от конкретните възможности на фермерите, би могло да се избере една от трите степени на противодействие и активна защита.
І. Програма минимум
Инжектиране с антибиотици на всички животни в стадото, най-малко в продължение на 5 дни. Според някои автори, микоплазмите са най-чувствителни към микоплазмите в началото на болестта, по време на генерализираното им разпространение в организма. Освен това, те действат срещу вторичната инфекция. Не трябва да се забравя, че е абсолютно задължително за всяко животно да се използва индивидуална игла !
Примерна схема – в понеделник и сряда – депо-окситетрациклин, като се комбинира с тилозин от понеделник до петък, веднъж на 24 часа. Втора възможност – инжектиране на линко-спектин – в продължение на 5 дни веднъж на 24 часа.
Не трябва да се забравя и приложението на едно изключително евтино, екологично и сравнително ефикасно средство – уротропина. Прилага се подкожно, веднъж на 24 часа, 4 дни по 4 мл 10% разтвор. Възможно е уротропина (хексаметилентетраамин) да се прилага и орално (през устата) като се налива разтворен във вода със шише или с малко хляб. Той е със солено-горчив вкус и се приема с охота от животните. В тези случаи дозата е от 1 до 3 гр. на глава, два пъти дневно.
ІІ. Програма оптимум
Освен посоченото в програма минимум, болните животни се изолират и се обслужват отделно. След оздравяването им, когато протичането на болестта е било по-тежко те се бракуват. Забранена е продажбата им на други фермери ! С профилактична цел при всички овце и кози трябва да се прилагат високи дози витамини от групата – А, Е и Д.
ІІІ. Програма максимум
Освен мероприятията посочени в първите две нива (минимум и оптимум) се извъшва следното.
Втората група (в началната фаза на развитие на болестта) се инжектира венозно система съдържаща 10 мл (0,1) витамин С + 50 мл 10 % глюкоза. При животните от втора и трета група може да се приложи и натриев тиосулфат, вътрешно по 10 гр. на глава. Това вещество притежава мощно детоксикиращо и противовъзпалително действие. Особено удачно е, ако не се използва уротропин.
При най-ценните животни може да се приложи надвименната блокада на млечната жлеза по Логвинов – един специализиран и високоефективен метод за лекуване възпалението на този орган !
Трябва да се знае, че значението на интрамамарното приложение (маститни шприцове) на антибиотици при заразна агалксия е второстепенно. Целта на една такава терапия е главно борбата с вторичната инфекция (стафилококи и др.)
Профилактика
С оглед предпазване от заразна агалаксия се извършват следните мероприятия.
1. С най-голяма ефективност е профилактичното ваксиниране. В никакъв случай не трябва да се ваксинират болни животни или такави с намалена устойчивост, податливи на различни неблагоприаятни агенти, в това число и на инфекция. В последно време е проблем намирането на ваксина. Освен това не е сигурно дали тя винаги гарантира имунитет срещу всички видове микоплазми причинители на агалаксията !
2. Изолация – недопсукане на нерагламентиран внос, контакт с болни или животни, чиито произход е неясен. Обикновено инфекцията се внася чрез новодошлите. Новите в стадото винаги трябва да се доят последни. Най-добре е те да се държат отделно 20 дни в изолирано помещение. Най-опасно е формиране на сборни стада. Практиката показва, че в тези случаи поне за един сезон най-вероятно «мляко няма да се дои».
3. Помещенията в които се отглеждат козите и овцете трябва да са сухи, проветриви. Удачна е дезинфекцията на подовете с хидратна вар, която освен антисептично има и влагоабсорбиращо действие.
4. По време на доенето да се извършва дезинфекция на съдове, ръце. Млякото не трябва да се пръска и дои на земята.
5. Известно е, че животните с по-силен имунитет или не боледуват или при тях агалаксията протича в по-слаба степен. Силната устойчивост против заразата се получава чрез:
– избягване на пренаселването на помещенията;
– изхранване с пълноценни дажби;
– провеждане на абсолютно задължителните редовни обезпаразитявания (против глисти, метил, кърлежи, мухи и др.).
Не се препоръчва унищожаване на заболелите животни по време на острата фаза на протичане на болестта. Това ще е 100% загуба. В случай, че се предприеме бракуване на безнадеждно увредените (пресушените), това трябва да се извърши едва след клиничното им стабилизиране.
Доц. д-р Пламен Георгиев
Литература
Прокопанов Ан., Ив. Пранджев, Й. Йотов, 1966, Заболявания на млечната жлеза при селскостопанските животни, Земиздат, София.
Колева М., 1998, Проучвания върху разпространението, етиопатогенезата, терапията и профилактиката на овцете от мастит, Дисертация, 1998.
Bostedt H., Kurt Dedié, 1996, Schaf- und Ziegenkrankheiten, 2. Auflage, Verlag Eugen Ulmer, Stuttgart, s. 443-462
Hindson J.C., Hon FR, A. C. Winter, 2002, Manual of Sheep Diseases Second edition published by Blackwell Science Ltd pp.58-63
Watkins G. H., Jones J. E. T., 2007, Mastitis and contagious agalactia. In: Diseases of Sheep, 4th ed. Eds. By I. D. Aitken, Blackwell Publishing. pp.99-105.
Wendt K., H. Bostedt, H. Mielke, H. Fuchs, 1994, Euter- und Gesäugekrankheiten, Gustav Fischer Verlag Jena-Stuugart.
Winter Petra, 2009, Prakischer Leitfaden Mastitis – Vorgehen beim Einzeltier und im Bestand, Hrsg. v. Petra Winter u. a. Parey bei MVS ISBN-10: 3830441681, ss. 90-91
Azevedo E. O. et al., 2006, Contagious agalactia by mycoplasma agalactiae in small ruminants in brazil: first report, Brazilian Journal of Microbiology Vol 37, pp. 576-581