През последните години в много райони на нашата страна дребните преживни страдат от заболяване предизвикващо рязко спадане на млечната секреция, често водещо до пълно и преждевременно пресушаване на лактиращите овце и кози. Излишно е в случая да се обсъждат загубите и щетите, компрометиращи напълно смисъла от отглеждането на този вид животни.
На какво се дължи това ?
Въпреки съществуващите дискусии и липсата на поставена сигурна диагноза преобладава мнението, че в случая се касае за заразна агалаксия при овцете и козите. Протичането й е съпроводено с увреждане на млечната жлеза, очите и ставите на животните.
Какво е най-важното, което трябва да се знае за това опасно инфекциозно заболяване? То е широко разпространено в целия свят, среща и в съседните на България страни. У нас болестта е съществувала отдавна и е била известна под названието “ прецвърк”. Следствие проведената борба тя е била ликвидирана, но вероятно през последните години е внесена отново.
Боледуват предимно лактиращите дребни преживни, но не рядко биват засегнати и нелактиращите дори мъжките, подрастващите и сукалчетата. Докато при овцете се среща предимно през пролетта, то при козите не рядко тя се появява и през късното лято.
В зависимост от клиничната изява заболяването е възможно да протече в различни форми. Инкубационния период или времето от заразяването до външната проява е от няколко дни до два месеца.
При най-тежката форма е характерно, че температурата се покачва рязко до 42 градуса. Животните са угнетени, не се хранят, понякога е възможно да треперят и да залежат. Ако не се лекуват спешно обикновено умират след няколко дена, като бременните преди това абортират. В тези случаи е трудно болестта да се отдеференицира от други тежко протичащи инфекции.
При по-леката форма най-характерни са промените във вимето. Обикновено млечната секреция внезапно намалява. Вимето е зачервено, леко болезнено, кожата изпъната. Млякото е по-гъсто, понякога със солен вкус примесено с парцалчета. Рядко един или два дена преди тези признаци, температурата на животното е била повишена, но след това отново спада до нормалните си стойности. По-късно млечната секреция спира напълно и вимето се свива, кожата му може да се сбръчка. Макар и по-рядко, описаните промени могат да обхванат само едната половина на млечната жлеза / най-често при козите/. При засягане на ставите животните куцат, а в по-тежките случаи дори не могат да се движат. Обикновено се засягат китковите и скакателните стави, които са възпалени, удебелени, топли и болезнени. При навременно лечение тези симптоми отшумяват напълно, най-късно до месец, но при усложнение прониква гнойна инфекция и поради това последствията са трайни. Ако бъдат поразени и очите, първоначално се развива конюнктивит, а по късно от възпалителния процес се обхваща и роговицата, следствие на което очите “помътняват” и побеляват. Животните виждат по-трудно. Въпреки тези значителни промени при навременно лечение функцията на зрителния орган се възвръща напълно. При тази по-лека форма смъртния изход от заболяването е рядкост и то обикновено при по-слабите и изтощени животни. При мъжките и нелактиращите овце най-често се засягат само ставите и очите.
Понякога заразната аглаксия протича като хронично заболяване в продължение на месеци. Тогава животните отслабват силно, промените в очите, ставите и млечната жлеза не са така характерни.
Как се води борбата със заразната агалаксия ?
Преди всичко е необходимо да се знае как се разпространява тази болест и кои са причините благоприятствуващи по-тежкото й протичане. Източник на инфекция са засегнатите животни, както и оздравелите няколко месеца след това. Болестта може да се пренася чрез директен или чрез индиректен контакт. Това е възможно благодарение на факта, че заразния причинител се отделя с млякото, урината, фекалиите и очните изтечения, при доене полепва и по ръцете на гледачите, попада в околната среда, където запазва своята жизненост продължително време. Така поемайки храна или при бозаене болестта се разпространява. Честите контакти между различните стада способствува за бързото обхващане на по-обширни територии. Голямо значение за тежестта на протичане на заболяването имат и редица предразполагащи фактори. Засягат се най-млечните породи овце, недохранването, влажните и пренаселени помещения, стреса, продължителният транспорт, паразитните инвазии, крастата, грубото боравене при доене спомагат за по-тежкото протичане и изява на болестния процес. По-често се среща през по-влажните години и сезони. Характерно е, че веднъж възникнала в даден район би трябвало да се очаква през следващите години тя да избухва повторно.
Най-ефективно при борбата срещу тази заразна болест е профилактичната ваксинация, която трябва да се извършва от ветеринарен лекар през есенните месеци. Имунитетът настъпва след две седмици и трае около година. Абсолютно е противопоказно ваксинирането на болните животни, тъй като това води до още по-тежкото протичане на заразната аглаксия. Желателно е през зимните месеци храненето да е балансирано, животните да се отглеждат при подходящи зоохигиенни условия. За да се повиши общата устойчивост на организма се прилага витамин А двукратно през 20 дена, както животните да се третират два пъти годишно против паразити. Ограничаването на контактите между различните стада, недопускането на външни лица във фермите, изграждането на дезинфекционни площадки и дезинфекциите /хлорна вар, бромосепт, неохемосепт и др. / са решаваща мярка против разпространението или внасянето на заразата.
При избухване на заболяването трябва да се предприемат следните спешни мерки:
1. Незабавно уведомяване на ветеринарен лекар. 2. Изолиране на заболелите животни в отделни кошари, достъпът до които е силно ограничен. Обслужването им по възможност трябва да се осъществява от отделни гледачи 3. Извършване на щателни дезинфекции на съдове, пособия, преградни стени и по възможност на постелята. 4. Третиране на заболелите и застрашените овце и кози с антибиотици, като е необходимо млякото да се унищожава през първия ден, а през следващите да се използува за храна на животни, докато продължава карантинния период на всеки един препарат. Изборът на схемата лекуване би трябвало да се извърши от ветеринарен лекар. 5. Всички животни в стадото трябва да се инжектират с Витамин АD3Е – мускулно по 5 милилитра. 6. По преценка на ветеринарния лекар би могло да се извърши ваксинация на здравите животни в стадото и населеното място. Забранява се износа на овце и кози както и на продукти от тях /преди обезвреждането им/ извън огнището в което е избухнала болестта. Ограничителните мерки трябва да спазват 2-3 месеца след ликвидирането и отшумяването на заболяването.