Застойният едем на млечната жлеза се характеризира с набиране на течности в подкожната и интерстициалната съединителна тъкан, вследствие на което настъпва по-слабо или по-силно отичане на вимето. Най-често се наблюдава при кравата и козата и то предимно при първескини. Явява се в края на бременността или непосредствено преди или след раждане. Той бива физиологичен и патологичен. Първият вид е типичен за високопродуктивни животни, по-слабо изразен е и се счита като един от предвестниците за наближаващото раждане.
Високостепенният застоен едем на млечната жлеза се развива по-рядко и налага специални грижи за засегнатите животни. Настъпва следствие общи разстройства в кръвообращението във връзка с бременността и раждането. При повишено прииждане и затруднено оттичане на кръвта в капилярите настъпва застой и се създават условия за преминаване на течните съставки на кръвта в околните тъкани. Капилярите стават пропускливи и в пространствата между тях се набират по-малки или по-големи количества течности. Важна роля за това играе изменения физико-химичен състав на кръвната плазма и на тъканните течности. Това може да се обясни с различния състав на солите, от които трябва да се подчертае важното значение на натрия, намаляване на общото количество на белтъчините и по-специално на албумина в кръвната плазма. Въздействие оказва хормоналния статус в организма и повишения кръвоток към млечната жлеза. Предразполагащи причини са също недостатъчното движение на животните през време на бременността, неподходящата храна, отслабената сърдечна дейност, различни хидремични състояния на организма, притискането на мекия родилен път от плода.
Едемът на млечната жлеза се характеризира със силно отичане, което може да засегне само част (по-често задните четвъртини) или цялата жлеза и околните тъкани. Вимето става огромно. Отока може да се разпространи напред под корема, дори до областта на гърдите и назад до перинеума и вътрешната част на крайниците. Понякога той може да обхване само областта на една или повече папили, при което се образува пръстеновидна гънка. Кожата на жлезата е изпъната, слабо зачервена и едематизирана. При допир вимето е нечувствително, хладно с тестена консистенция, даваща отпечатъци от пръстите. При високостепенен оток движенията на животните са затруднени. Млякото се издоява трудно и е в намалено количество. Общото състояние на животното не е влошено. При силно изразен едем, следствие нарушената трофика на тъканите и постоянното триене, най-вече от вътрешната страна на бедрата могат да възникнат трудно зарастващи рани или кожни пукнатини. Ако те се инфектират състоянието им може да се влоши значително.
Обикновено едемът на млечната жлеза преминава в продължение на 7-10 дни, без да се отрази неблагоприятно върху нея. Само в тежки случаи той може да продължи по-дълго или да бъде последван от съединителнотъканни разраствания и уплътнение на вимето, атрофия на жлезистата тъкан и значително и трайно на намаляване на млечната секреция. Най-неблагоприятното усложнение във връзка с едема е мастита. Настъпва следствие непълното издояване на млечната жлеза и задържане на млякото.
Рядко едемът на вимето се установява още 2-3 месеца преди отелването, в началото по-слабо, а по-късно добре изразен. Изчезва след по-продължително време. Подобни едеми се срещат при високопродуктивните крави и се повтарят много често при следващите раждания. Това води до удебеляване на подкожната съединителна тъкан и срастването й с кожата. В такива случаи поради настъпили изменения в стената на папилата, цистерната й се стеснява и се затруднява доенето, което може да попречи на по-нататъшното използване на животното.
Диагнозата се поставя лесно въз основа на наблюдаваните признаци. В диференциалнодиагностично отношение трябва да се имат предвид възпаленията на кожата и различните възпалителни едеми, срещани при някои видове мастити, като тези дължащи се на коли, стафилококови и някои други инфекции, при които млечната жлеза е темперирана, силно зачервена, болезнена и втвърдена. При едем млякото е непроменено, докато при повечето форми на възпаление, то е пресечено, примесено е със съсиреци, воднисто или много гъсто.
В повечето случаи при оток на млечната жлеза прогнозата е благоприятна. Да се има предвид възможността за настъпване на индурация или мастит при ненавременно лекуване.
Какви мерки трябва да се предприемат при едем на млечната жлеза ? Трябва да се ограничи даването на сочен фураж и вода. Животното се извежда на разходка 2-3 пъти дневно в продължение на 1 час. Масажите на млечната жлеза са изключително важни. Те трябва да се провеждат задължително по посока от върха на папилите към основата, преди и след издояване. Като помощни средства се използват някои омекчаващи средства – свинска, камфоро-салицилова маз, биомамол и др. Машинното доене трябва да се допълни и от ръчно, тъй като евакуирането на млякото е важна профилактична мярка против възникване на мастит. Чрез всички лечебни мероприятия се цели да се възстанови кръво- и лимфообращението, като се намали вътреклетъчното налягане. При едем на млечната жлеза може да се приложат топли припарки и компреси с трина или сено.
Освен всичко това ветеринарния лекар може да инжектира и някои лекарствени средства, които допълнително облекчават състоянието на животното и спомагат по-бързото оздравяване.
Профилактични мерки. По време на бременността е необходимо да се осигури правилно хранене с достатъчен минерален състав и редовно движение. Възприетото в практиката схващане, че непосредствено след отелването дажбата трябва да се редуцира, с оглед избягване на едема е крайно погрешно и опасно. Вярно е, че това ще спомогне за по-бързо изчезване на отока, но…Точно в този момент мобилизацията на организма и интензитета на обмяната на веществата е най-голяма, а и с това и потребността от хранителни вещества е върхова. Ако се редуцира количеството на приетата храна е много вероятно не само млечността да се намали необратимо, но дори могат да възникнат и някои заболявания като кетоза, чернодробна дистрофия, авитаминози или остеомалация. По този начин се компрометира напълно целесъобразността при отглеждането на кравите.