На свиневъдите е известно, че в определени случаи вместо добре развити и здрави прасета, се раждат мъртви, недоносени или нежизнеспособни приплоди. Това е свързано със съответни загуби.
Трябва да се прави разлика между раждане на недоразвити, в различна степен изменени приплоди и раждане на мъртви, но напълно развити и оформени прасенца. Сред преобладаващата част от специалистите в първия случай първопричината е някакъв инфекциозен агент. Ако приплодите са умрели още в матката и е минало известно време, преди да бъдат изхвърлени навън, кожата им е сиво оцветена, а вътрешните им тъкани са жълтеникави, в напреднали случаи размекнати, размити или дори мумифицирани. В тези случаи борбата трябва да бъде насочена към съответното заразно заболяване, като се предприеме изолация, ваксинации, приложение на антибиотици, подобряване на условията на отглеждане, ликвидиране на източника на инфекцията.
Най-често обаче прасенцата се раждат мъртви, защото те не преживяват самото раждане, когато то е забавено или функцията на плацентата е нарушена.
Съществува тясна зависимост между преживяемостта на прасенцата, продължителността на раждането и големината на прасилото. Най-често мъртви са не първите, а последните приплоди от едно прасилото. Пъпната връв при свинята по принцип се разкъсва още преди прасенцата да излезят навън. Поради тази причина, за известно време те не се снабдяват с майчина кръв, която осигурява така необходимия кислород. Ако маточните контракции са слаби и недостатъчни пътят на последните прасенца се оказва прекалено „дълъг”. Новородените се задушават още в майката. Следователно всички причини, които предизвикват забавяне на раждането, водят до увеличаване броя на мъртвородените. Ако прасенцата се задушат по време на раждането, непосредствено след появата им на бял свят, е възможно за няколко минути все още да се установява сърдечна дейност, но дихателна активност обикновено липсва. При външното изследване липсват промени в цвета или някакви структурни телесни аномалии. Често, кожата на прасенцата е зацапана с жълто-зелен мекониум (първични фекалии). Ако след аутопсия белите дробове не потънат във вода, това означава, че първоначално прасенцата са родени живи, направили са няколко дихателни движения и след това са умрели. Установено е, че при мъртвите приплоди пъпната връв е по-къса в сравнение с тези, които са нормални и жизнени.
Свине които по време на бременността са обездвижени, по-често раждат висок процент мъртви в сравнение с тези които имат възможност да се движат в големи широки боксове, снабдени с дворчета.
Извършени са опити, при които за да се избегнат този вид неблагополучия, по време на родилния акт свинете се инжектират със средства стимулиращи маточните контракции (окситоцин), с цел по-бързата им евакуация. Получените позитивни резултати обаче не доказват по недвусмислен начин ползата от тази превенция. Също така не биха могли да се изключат и някои нежелани странични действия на тези медикаменти. Затова не се препоръчва безразборното и необоснованото им приложение. Ако във фермите повече от 5% от новородените са мъртви може да се препоръча следното – след раждане на петото прасе, ако последва пауза по-дълга от час, без да бъде родено друго, то едва тогава да се прибегне до утероконтрахиращи средства.
Същевременно много важно е практиците да знаят, че прекалено силните маточни контракции могат да доведат до задушаване и смърт на прасенцата. От друга страна, ако раждането внезапно спре, то тогава може да се касае за някаква механична пречка – напречно разположен, гигантски плод и др. Медикаментозното стимулиране на контракциите в тези случаи не само че няма да помогне но може да доведе до разкъсване на матката. Необходимо е ветеринарния лекар да приложи средства разпускащи маточната мускулатура, както и такива неутрализиращи вредното въздействие на хормона на стреса – адреналин, т. нар. бета блокери.Като обобщение на написаното да тук може да се препоръча следната схема, за третиране в случай на забавяне на раждането при свине. Първоначално се прилага “Сензиблейк”, предизвикващ разхлабване на родилния път, последвано след около 30-60 минути от инжектиране на окситоцин. Ако тази схема не доведе до успешно продължаване на раждането, то тогава след повторно акушерско изследване, ако се установи, че все още има неродени – спешно се извършва цезарово сечение.
В големите ферми основния контрол на раждането се осъществява през работния ден. В тези случаи, той започва сутрин рано, и след това раждащите животни трябва да се оставят на спокойствие в полутъмни помещения.
За да се елиминират извънредните разходи, свързани с осигуряване на допълнителен персонал, в някои ферми се прилага медикаментозно индуциране и синхронизиране на опрасванията на от 111 до 114 ден. По този начин, се извършва икономия от фонд работна заплата и трудови ресурси. След раждане на прасенца с намалена жизненост, биха могли да се направят опити за тяхното съживяване. Изгледите за успех обаче са минимални.
Когато се касае за преносване на прасенцата, особено когато прасилото е по-малобройно, рискът също е значителен. В тези случаи е необходимо ветеринарния лекар своевременно да индуцира раждане, за да се предотврати забавянето му.
