Производството на качествено краве мляко е предпоставка за повишаване на приходите от говедовъдството. Това удовлетворява завишените изисквания на пазара и очакванията на крайните консуматорите. В близкото бъдеще на пазара ще оцелеят онези, които предлагат висококачествен продукт на изгодна цена.
Законовите разпоредби у нас позволяват изкупуването на мляко с определено качество. По-важните характеристики, които го определят са – външния вид, масленост, плътност, белтъчно съдържание, сух безмаслен остатък, киселинност, чистота, температура на замръзване, общ брой на микроорганизмите и соматичните клетки и др. Независимо от наличието на допустими граници за всеки показател, тенденцията е произведената продукция да съответствува на световните стандарти. Трябва да се има предвид, че на Запад все по-често се говори за „здраво“, „чисто“, „естествено“, „биологично“ мляко. Вниманието се насочва към платежоспособните клиенти, очакващи продукция от здрави животни. Би трябвало по-често да си задаваме въпроса „Какво консумираме ние?“. И ако закупуването на евтини храни е някакво решение – поне за сега, то известно ли ни е, каква цена всъщност заплащаме за това решение? Производството и реализацията на хранителните продукти не е въпрос единствено на търговия, а е и един обществено-социален проблем, рефлектиращ върху здравето на хората.
Кога качеството на произведеното мляко е високо ? Основно изискване е то да е продукт от здрави животни. При нормално, физиологично състояние, вимето не показва отклонения при външното изследване, в млякото липсват патогенни микроорганизми и броят на клетъчните елементи е в нормата
Неблагоприятните фактори от вътрешната и външната среда действуващи върху вимето, в повечето случаи водят до развитието на възпалителен процес на млечната жлеза, означен като мастит. При явните възпалителни процеси настъпват промени както във вимето, така и в млечния секрет. Естествено в такива случаи е задължително издоеното мляко да се отделя и унищожава при специални условия. Когато маститите са „невидими“ и не се установят при едно клинично /външно/ изследване те се означават като скрити. Този вид възпалителни процеси са широко разпространени и борбата с тях е трудна.
В по-голямата част от случаите, вредните агенти предизвикващи мастити са микроорганизми. Попадайки в организма той отвръща със съответна реакция, изразяваща се първоначално в рязко повишаване на соматичните /телесните/ клетки в млякото. Ако защитните механизми са в състояние да се преборят с възникналата инфекция, повишеният брой клетки се задържа за кратко време 1-2 седмици. Ако обаче елиминирането на вредния причинител или фактор се забави, патологичния процес трае месеци или дори през цялата лактация.
За определяне на здравния статус на млечната жлеза се контролират основно два показателя:
- Доказването в млякото на микроорганизми – причинители на мастити.
- Доказване на възпалителна реакция чрез увеличения брой на соматични клетки в млякото.
В секрета от здравата млечна жлеза не трябва да се установяват болестотворни микроорганизми. По отношение на клетъчното съдържание, в Германия например, се приема като горна граница за здравата млечна жлеза – 100 000 клетъчни елементи в милилитър мляко. Само за сведение, изкупуваното у нас, като „екстра“ качество краве мляко е допустимо да има до 300 000 соматични клетки, а същия показател за „първо“ качество е 500 000. Тенденцията през следващите години да се изкупува само висококачествено мляко, съдържащо под 300 000 соматични клетки Секреторно разстройство се означава в случаите / за нашата страна/ когато броят на соматичните клетки в милилитър мляко е над 500 000, а патогенни микроорганизми или някакви други отклонения от нормалното състояние на млечната жлеза не се установяват. То е следствие най-често на грешки в технологията на отглеждане и експлоатация на животните. Секреторното разстройство се среща изключително често, актуално е за практиката и е причина за намаляване на изкупната цена на млякото. Трябва да се има предвид, че броят на клетъчните елементи нормално е завишен: през зимата, в първите дни и края на лактацията, при по-възрастните животни, в края на издояването, болестни процеси засягащи целия организъм, както и вечер.
Когато при проведените изследвания се установи, че млякото съдържа болестотворни микроорганизми без това да е свързано с някакви други отклонения, тогава се говори за латентна или скрита инфекция. Опасността в тези случаи се свежда до възможното й активиране и/или попадане в млечната жлеза на здравите животни.
Като мастит се означават случаите, когато се установят болестотворни микроорганизми и завишен брой на клетъчни елементи. Както вече беше споменато, те може да са явни /клинични/ или скрити/субклинични/, а също така остри и хронични, специфични и неспецифични.
При възпалителни процеси на млечната жлеза се установяват и други промени в състава на млякото като: намаляване на лактозата, мазнините, казеина и увеличаване на хлоридите, натриевите йони, настъпва алкализиране. Тези отклонения всъщност водят до рязко влошаване на технологичните му качества рефлектиращо в крайна сметка върху млекопроизводителите и разбира се върху потребителите.
Как в условията на практиката и във фермите най-лесно би могло да се контролира качеството на млякото и респективно здравословното състояние на млечната жлеза? Преди всичко това е задача на ветеринарните лекари. Количеството на соматичните клетки и рН -то на млякото се проследяват както за всяко отделно животно, така и за стадото чрез т. нар. бързи маститни тестове. Те са достъпни, намират се в търговската мрежа и са предназначени за работа във фермите. Профилактичните изследвания трябва да се извършат един път на три месеца, а при необходимост и през по-малък интервал от време. Много от изкупвателните и млекопреработвателните фирми и предприятия са снабдени с необходимата апаратура (Ekomilk) и техника за бързо и точно определяне на физико-химичните свойства на млякото, както и клетъчното му съдържание, дори при теренни условия. За поставянето на диагноза „мастит“ обаче, е необходимо да се направи микробиологично изследване и докаже наличието на болестотворни /патогенни/ микроорганизми в млякото. При микробиологичното изследване обикновено се определя също чувствителността и устойчивостта на бактериите към различни антибиотици и сулфонамиди, т. е. прави се антибиотикограма.
Не трябва да се забравя и приложението на едно друго, много просто средство за контрол на състоянието на млечната жлеза – коагулационната проба. Преди всяко доене, две-три струи млечен секрет се издояват върху сито, плат или в съд с тъмно дъно за да се открие своевременно евентуална промяна на цвета, пресичане, коагулация и др. отклонения, настъпващи при наличието на клиничен мастит. В тези случаи би трябвало да се вземат незабавни мерки за неговото лекуване и разбира се отделяне на млякото.