Отбиването на добре развити, жизнени и здрави прасенца в голяма степен зависи от грижите на майката и нейната млечност през бозайния период. В някои случаи обаче свинете нямат достатъчно мляко за изхранване на прасилото, което е свързано с негативни последствия – неонатална смъртност, повишена заболеваемост и недостатъчен прираст на новородените. Възможно е дори цели прасила загинат от гладна смърт.
Пълната липса или внезапното прекъсване на млечната секреция се означава като агалаксия, а под хипогалаксия се означава намаляване на млечната секреция през лактационния период. В тези случаи се засягат процесите на млекообразуване. Тези състояния трябва да се различават от задържане на млякото, когато свинете имат мляко, но не го отдават.
Причините за възникване на гореизброените отклонения са разнообразни. Явяват се при различни смущения в нервно-хормоналната регулация на млечната жлеза, при които се засяга дейността на ендокринните жлези, предимно на хипофизата и яйчниците.
Следродилната агалаксия и хипогалаксия настъпват непосредствено след опрасването. При нея млечната жлеза не е достатъчно подготвена. Среща се най-често при свине първескини. Често се придружава от агресия на майките към новородените.
По-късно настъпилата, в хода на лактацията агалаксия или хипогалаксия обикновено се свързва с нарушаване на обмяната на веществата – заболяване на черния дроб и най-често се дължи на недохранване. Неблагоприятните условия при които са поставени животните, също може да подтиснат правилното протичане на млекообразуването.
Една от най-важните причини за възникване на агалаксията и хипогалоксията е непълноценното и неправилно хранене. Липсата на достатъчно протеин, витамини, макро- и микроелементи в храната или неправилното им съотношение в дажбите може да доведе до нарушаване на въглехидратната и мастната обмяна, следствие на което в организма се явяват отпадъчни продукти, отразяващи се неблагоприятно върху млечната секреция. Важно е да се знае, че краткотрайното гладуване води до много по-продължително и рязко намаляване на млечната секреция. Същото важи и при нарушаването на здравословното състояние. Недостатъчното осигуряване на питейна вода, някои интоксикации (микотоксини) са също причини водещи до агалаксия и хипогалксия. За възникване на тези състояния при свинете важна роля играят раните и възпалителните процеси в областта на млечната жлеза и папили. В тази връзка специално внимание при свинете се отделя на синдрома маститис-метритис-агалаксия (ММА) при който успоредно с възпаление на млечната жлеза настъпва и подобно увреждане на матката. Среща се предимно при промишлено отглежданите свине.
Прекъсването и намаляването на млечната секреция, наричано от някои симптоматична агалаксия и хипогалаксия се наблюдава и при различни заразни и незаразни заболявания, които се придружават с болки и влошаване на общото състояние – заболяване на копитата, язва в стомаха, пнеумонии, гастроентерити, масивни паразитози, чернодробни увреждания, изтощение при прекомерно интензивен режим на използване.
При някои пропуски касаещи развъждането и размножаването, (близкородственото развъждане, генетични аномалии), се създават ненормали условия за развитие на плодовете през бременността. Така след раждането или при преждевременно включване на младите животни в репродуктивния процес млечната жлеза не се развива пълноценно, което води до недостатъчно млекообразуване.
Какви признаци проявяват засегнатите свине ? Вместо пълно развитие, едематизиране и уголемяване на млечните комплекси при животните след раждане или по време на лактация, те осатват малки, меки, кожата е набръчкана, суха, а при опити за издояване на мляко това е почти невъзможно или е много трудно.
Ако съществува възпалителен процес (ММА-синдром) млечната жлеза е силно зачервена, болезнена и темперирана. Често в тези случаи свинете са с влошено общо състояние – отказват храната, лежат по корем и не позволяват да бъдат сукани.
В други случаи, след като в продължение на няколко дни всичко изглежда нормално, внезапно млечната секреция преустановява. Необходимо е внимателно да се потърси първопричината, факторът довел до това разстройство – травми, заболяване, гладуване.
При поставяне на диагнозата да се има предвид задържането на млякото. То се познава по следния начин. Инжектира се мусуклно 3-5 милилитра окситоцин, и ако се касае за задържане на млякото, след около 10-на минути върховете на млечните папили побеляват и при опити много лесно се издоява обилно количество мляко. Ако се касае за хипогалаксия или агалаксия липсва ефект.
Стопаните трябва да имат предвид, че в повечето случаи, когато липсва млекообразуване, прогнозата е неблагоприятна ! Дори и при лечение изгледите за успех са минимални.
Какво би могло да се направи, в случай че свинете нямат мляко след като се опрасят:
1. Трябва да се измери ректалната температурата. Ако тя е над 40 градуса, незабавно ветеринарният лекар трябва да приложи антибиотик по определена схема.
2. На свинете трябва да се дават обилно количество сочни фуражи – трева, люцерна, марули, тикви, ябълки, моркови и др. Много добър ефект има ако в продължение на 2-3 дни се дава захарна вода, или запарен концентриран фураж с добавка на захар. Особено препоръчителен е този режим при наличие на запек !
3. Желателно е делът на царевицата във фуража да е най-голям.
4. Ветеринарният лекар може да приложи също калциеви препарати и глюкоза и окситоцин.
Профилактичните мероприятия са свързани със стриктното спазване на определените технологични изисквания при отглеждане на свинете.