Раждането на мъртви или нежизнеспособни приплоди е един от актуалните проблеми свързани с въпросите на практическото възпроизводство и здравеопазване на животните. Сред многото други причини главна роля за това се отрежда на асфиксията (задушаването). Традицията във ветеринарното акушерство у нас е всички усилия да бъдат насочени към съхраняване на здравето и живота на майката. В много случаи обаче, обстоятелствата налагат и оказването на компетентна намеса, целяща спасяване и на новородените, особено когато се касае за ценни приплоди. Практиката показва, че в тези моменти специалистите и фермерите са почти безпомощни. Ежедневната работа с животните, предпазването им от болести и неприятели изисква и познаването на причините водещи до повишена заболеваемост и смъртност на телетата през периода непосредствено преди, по време и след раждането. По-важните фактори, които трябва да се знаят са:
Удължаване на раждането Настъпва следствие вродени или придобити аномалии на половите органи, недостатъчни маточни контракции, непълно отваряне на маточната шийка, дислокации на половите органи, липса на контракции, голям плод и/или тесен таз. Ако не се оказват излишни и груби механични въздействия върху телето, то запазва своята жизненост до 18-я час след спукването на околоплодните обвивки.
Вид и начин на оказване на акушерска помощ. Грубите опити, травмите, нараняването и изтеглянето с непозволена теглителна сила (повече от двама или трима човека) на новороденото водят до неговото увреждане и смърт. Тук възниква въпросът доколко е удачно да се правят опити за репозиция и екстракция, когато изгледите за успех са минимални. Най-удачно се оказва извършването на своевременно цезарово сечение – щадящо както майката, така и приплода.
Недостатъчна зрелост и развитие на белите дробове Засягат се предимно преждевременно родените – телета преди 270-я ден. Как можем да познаем, че едно теле е износено и раждането е настъпило след изминаване на нормалната физиологична продължителност на бременност? Като обективен критерии служат определени телесни белези. Недоразвитите телета са малки и с по-нежна структура. Нормално износените са изцяло покрити и с добре развита космена покривка. Дължината на космите е от съществено значение. Така в областта на пъпа тя е най-дълга и възлиза на около 2,5-4 см. Късите и редки косми са типичен белег на незрелост. Обратното, прекалено дългата, къдрава и груба космена покривка, отделяща се лесно (установяване на много косми в околоплодните течности) е признак, че плода е преносен – също риск за неговия живот. При нормално развити телета са прораснали и се виждат добре 6 или 8 зъба на долната челюст. Ако зъбните дъги не са видими, това означава че се касае за незрял плод.
Други причини водещи до намалена жизненост на новороденото теле са: прекалено силни маточни контракции, особено след третиране с окситоцин, преждевременно отделяне на плацентата, поглъщане и аспирация на околоплодни течности и мекониум, закъсняло спукване на плодните обвивки, интоксикация по време на бременността, аномалии и уродства, недоимъчни, заразни и паразитни заболявания на майката. Приложението на някои медикаменти също крие риск за новороденото.