За да се постигне ефективност в съвременното говедовъдство се залага главно на максималната продуктивност. Независимо въпроса, дали всъщност това е най-удачната цел при конкретните условия в нашата страна, безспорен е факта, че добрите резултати зависят от млечността, плодовитостта и здравния статус на животните. Успоредно с безплодието и маститите, копитните болести, респ. куцотата спадат към най-актуалните проблеми при млечните крави, които причиняват огромни икономически загуби.
На пръв поглед непосредствените щети които нанасят болестите на копитата, като че ли остават на заден план. В днешно време кравите не се използват като жива теглителна сила, те не участват в състезания. Сама по себе си куцотата не води до директни разходи, но общите негативни последствия за организма от нея са огромни.
Съществува тясна функционална и анатомична взаимовръзка между всички органи и системи в организма. Болките в крайниците водят до увреждане на общото състояние на животните и нарушена адаптативност към околната среда. Следствие локалния възпалителен процес в организма се отделят токсини и други биологично активни вещества, които оказват непосредствено негативно въздействие върху функцията на всички органи и системи. Така например доказано е, че при копитна язва или ерозия на рога е повишена склонността към дислокация на сирищника, задържане на последъка (плацентата), залежаване след раждане, ендометрит и кетоза. При по-тежки състояния е възможно дори проникване на микроорганизми в кръвния ток и по този начин да се стигне до животозастрашаваща обща генерализирана инфекция.
Кои са другите негативни директни и индиректни последствия за организма произтичащи от куцотата ?
Установено е, че продължително перзистиращите копитни болести при лактиращите крави, водят до намаляване на млечната продуктивност. Много автори са провели експерименти и проучвания при крави от различни породи, отглеждани при разнообразни технологични режими, с цел да установят дали копитните болести оказват влияние върху млеконадоя. Резултатите които те получават са много интересни и дори в известна степен противоречиви. В зависимост от тежестта и продължителността на копитните заболявания млечността за една лактация се редуцира от 200 до 1000 литра на животно. Някои автори представят загубите в проценти, възлизащи от 15 до 50. Трета група изследователи приемат, че дневния млеконадой намалява с 1,5 – 2,8 литра. Тъй като копитните заболявания настъпват най-често през първите 3 месеца след отелването, отражението им върху млеконадоя се разпростира през цялата лактация. В интерес на обективното отразяване на резултатите от извършените проучвания, трябва да се отбележи, че съществуват и такива, според които не е доказана взаимовръзката между копитните заболявания и млечната продуктивност. Вероятно, породата, възрастта и режима на отглеждане оказват своята решаваща роля в тази насока.
Друго негативно въздействие на копитните болести върху организма е нарушеното оползотворяване на фуражите. То е следствие намаления прием, (предимно при пасищен режим на отглеждане) или поради увреждане функцията на храносмилателната система. Редуцирането на живото тегло е с 30 до 50 кг.
Болестите на копитата са обвързани също с директни разходи – за профилактични прегледи и подрязване или за терапевтични манипулации. В различните страни по света тези разходи са изчислени и варират от 12 долара до 50 евро на крава годишно.
Инвестициите за закупуване или отглеждане на ценни породисти животни са големи. Едно нелечимо копитно заболяване би могло да стане причина за бракуване и отпадане от селекционния процес. През 1964 год. 1% от животните в Германия са отпаднали следствие копитни заболявания. За съжаление години по-късно този процент е вече между 2,3 и 4,5. Прието е че през последните десетилетия няма друга причина за брак, която да е с такъв ръст, както копитните заболявания. За Дания този процент е 15,7 при кравите отглеждани вързано и 29,5 за свободно боксовите. В Австрия се колят 11%, във Великобритания от 1,8 до 5,6 %. В САЩ кравите с високостепенна куцота се бракуват два пъти по-често от леко засегнатите. В зависимост от тежестта на копитното заболяване за кланицата се изпращат от 33 до 60% от животните.
Определяща роля за възникване и поява на копитните болести оказва режима на отглеждане и пода в помещенията. Посочените аргументи трябва да се имат предвид, когато се проектират обори и помещения за отглеждане и обслужване на животните, както и при анализиране на актуалното състояние на дадена кравеферма.