Летният мастит e заболяване при кравите, чиято актуалност в световен мащаб придобива все по-голямо значение. Броят на засегнатите животни постоянно се увеличава. Причинява от едновременното действие на няколко вида бактерии, които взаимно потенцират действието си.
Летният мастит се пренася главно чрез различните видове мухи. Предварително насекомите влизат в контакт с болни крави, като се хранят с раневи секрет или мляко от тях. След това те предизвикват миниатюрни наранявания при здрави животни или кацат върху вече увредени кожни участъци, като пренасят по този начин заразата. Ето защо заболяването избухва през топлите месеци. Първите случаи се появяват най-често в началото на юли, когато междинните преносители са най-многобройни т. е. съществува тясна взаимовръзка между големината на популацията на мухите и появата на нови случаи. При оборен режим на отглеждане сезонността не е така ярко изразена. Втората много важна предпоставка за бързото разпространение на летните мастити са нараняванията на млечната жлеза. Входната врата е главно в областта на млечната папила, а по-рядко в основата на вимето.
Заболеваемостта зависи още от породата (Холщайн-фризийско говедо и Червен холщайн), стадия на бременността, окосмяването на вимето, генетична предиспозиция, строежа и качествата на кератиновия слой в цицковия канал на млечната папила. Така например обилното окосмяване на вимето представлява надеждна защитна бариера
Микроклиматичните особености на пасищата и районите, които обитават животните оказват пряко влияние върху намножаването и активността на преносителите на инфекцията. Високите температури и влажност стимулират насекомите, а вятърът подтиска тяхната активност. Роля играе и качествата на почвата. Особено опасни са меките, рохкавите песъчливите почви, които предоставят отлична среда за развитие на ларвите. Болестта може да се пренася и от телета крадци или при съществуваща лоша привичка в някои стада – взаимно избозаване.
Летният мастит протича спорадично (засяга единични животни) или ензоотично (масово). Описан е почти в целия свят. Липсват данни за нашата страна, но едва ли България е изолиран остров, свободен от тази зараза.
Най-голям интерес представлява факта, че това заболяване засяга предимно бременни юници и по рядко възрастните крави. Обикновено от възпалителния процес се обхваща само една четвъртина.
В повечето случаи летният мастит протича в началото остро, като по-късно хронифицира. Общото състояние внезапно се влошава. Температура се повишава, животното отказва да се храни, изгърбва се, космената покривка е настръхнала. Засегната млечна четвъртина е твърда, уголемена, силно темперирана и болезнена. При по-тежките случаи, настъпва силна интоксикация на организма, животното няма сили да стои изправено и залежава. В началото при издояване се отделя воднист секрет примесен с гнойни флокули. При по-нататъшното развитие на болестта маститът става типично гноен. В тъканта на млечната четвъртина се образуват каверни, следствие нейното разтапяне. При издояване се отделя гъста, жълто-зелена зловонна гной, примесена с кръв. Ако организмът преодолее острия стадий, след няколко дни процесът хронифицира, гнойните огнища капсулират, при което в млечната жлеза се образуват абсцеси. Те могат да се установят чрез външно (като възли) или ултразвуково изследване. Ако се отворят навън, по този начин допълнително се увеличава риска от разпространение на заболяването. При определени обстоятелство в кръвта попаднат микроорганизми. По този начин те достигнат до ставите и някои вътрешни органи (черен дроб, сърце). На посочените места се възникват вторични абсцеси или възпаление на клапите на сърцето. Така дори месеци след привидно излекуване, сериозните здравословни проблеми продължават.
Възможно е болестта да протече в по-лека форма. Тогава тя се открива много трудно. Едва след отелването се установява, че въпросния млечен дял е силно променен и въобще не произвежда мляко поради наличие на абсцеси.
По принцип засегнатата четвъртина не може да бъде спасена. Най-лошото е, че почти винаги се касае за млади животни, на които предстои първо отелване. В най-добрия случай, за в бъдеще юницата остава с три дойни четвъртини. Допълнително кланичната цена намалява поради наличие на абсцеси в тялото. Смъртността при летен мастит се движи в границите между 5 и 6%.
Възможно ли е да бъде излекувано животните?
Не трябва да се забравя, че единствено ветеринарният лекар назначава терапевтичния курс при всяка болест при животните. Той би могъл да изпита определени схеми на лечение, в зависимост от конкретното състояние на животното и ситуацията във фермата. За съжаление, възстановяване на засегнатите четвъртини почти винаги е невъзможно. Целта на терапията е да се локализира инфекцията, общото състоянието на кравата да се подобри, а останалите млечни дялове да се запазят. Проблемът е, че химиотерапевтиците не могат да достигнат капсулираното инфекциозното огнище и да провяват активността си, въпреки че причинителите на болестта са чувствителни към почти всички антибиотици.
Какво трябва да предприемат фермерите ? На първо място те трябва да изолират заболелите животни. Чрез пълното и често издояване причинителите и токсините се евакуират от млечната жлеза. Незабавно трябва да се потърси ветеринарномедицинска помощ.
Тъй като ефекта от лечението при летен мастит е крайно незадоволителен, значението на профилактичните мероприятия е определящо. На първо място стои борбата срещу насекомите и особено мухите. На пазара съществуват различни инсектицидни препарати, подходящи за говедата, които се прилагат чрез напръскване. Съществуват и такива, които се прилагат по специален начин – поливане по гърба или чрез захващане като ушни марки. Безусловно, средствата заделени за тази цел ще се възвърнат многократно ! Мухите са преносители на много болести при животните и човека !
Ако са възможни, за предпочитане са пашите през нощта или по време на здрач, когато активността на насекомите е много по-малка. Тъй като заболяването се разпространява чрез взаимното сукане на животните, в случай че съществува, с тази вредна привичка трябва да се води непрекъсната борба.