Възпалението на млечната жлеза се означава като мастит. Известно е, че това е най-сериозния бич за млекопроизводителите. Борбата срещу маститите се води в различни направления. Често обаче тя е хаотична, безпринципна и неуспешна. Действа се на сляпо, без да се разбира същността й.
Например клетъчните елементи в млякото. Броят им в голяма степен определя здравния статус на млечната жлеза ! А и не само. Известно е също, че количеството на соматичните клетките обуславя качеството на тази суровина и разбира се изкупната цена ! Но всъщност какво отразява този показател ? Какъв е неговия смисъл ? Защо се увеличава броя на клетките ? Малцина осъзнават значението на тези въпроси.
Всъщност, какво трябва да се изследва, за са се определи най-точно здравния статус на млечната жлеза ? Отговорът на тези въпроси е един – всичко ! Само така, в най-голяма степен биха могли да се осмислят и направят ефективни борбата и профилактиката на маститите и всички неблагополучия свързани със здравното състояние на вимето.
Една съществена част от това „всичко” са микроорганизмите, които предизвикват мастита. Защото възпаленията на млечната жлеза се причиняват от микроорганизми, най-често различни видове бактерии. Те са истинския противник срещу когото трябва да се води борба. А за да бъде борбата срещу определен противник ефикасна, той трябва да се познава добре. А какво се получава на практика !? Никой не знае кой е причинителя на маститите в една ферма. Виновникът който дърпа всичко надолу. И започва едно безпринципно приложение на най-различни препарати. Все много ефективни ! Но уви – него го няма – ефекта де !
Една от основните задачи при борбата срещу маститите е идентифициране на причинителя им, неговите качества, активност и разбира се чувствителност и уязвимост. За тази цел са необходими добре обзаведени лаборатории и перфектно обучен персонал !!! Конкретните причинители се доказват единствено чрез микробиологично изследване. От всички дойни крави ветеринарният лекар получава млечни проби след което те се изследват в лаборатория. След направената антибиотикограма се избира с кой препарат да се третират засегнатите животни. Лекуват се по определена схема. Впоследствие трябва да се проследи ефекта от лечението отново чрез получаване на млечни проби.
Причинителите на мастити са много, най-различни видове и типове микроорганизми. Най-важните от тях са стрептококи (Str. аgalactiae), стафилококи (Staph. аureus), микоплазми (Mycoplasma bovis) и коли бактерии, коринобактерии (Corinebacterium bovis). Разпространението им в стадото e най-вече сред лактиращите крави.
Най-често първичен източник на инфекцията при мастит е млечната жлеза на заболялата вече крава. И най-рисков е лактационния период, когато този причинител се отделя в най-голямо количество. Обикновено околната среда е само временен „хазяин” ! Там микроорганизмите не издържат много дълго. Зависи от влажността, температурата, наличието на вредни агенти (дезинфектанти) и т. н. Опасността от развитие на мастит е най-голяма след пресушаването и периода около отелването. Понякога трябва да се осъществява и контрол при най-младите животни, още преди достигане на развъдната им възраст.
В зависимост от причинителя на мастит се прилагат различни стратегически подходи и мероприятия за борба. В подкрепа на това веднага може де се приведе един пример – разликата при стрептококовите и стафилококовите мастити.
Стрептококите са широко разпространени микроорганизми, които причиняват различни заболявания, в това число и мастит. Главният източник на стрептококи е инфектираната млечна жлеза, която ги отделя по време на доенето. Тези микроорганизми се „чувстват некомфортно” във външната среда и върху кожата на вимето, където не могат да се размножават и бързо умират. Разпространението им между животните може да бъде ограничено чрез стриктно спазване на хигиената на доилния процес, правилно използване на подходяща доилна техника, качествена и щателна дезинфекция, особено през следродилния период. Инфекциите, по време на лактационния период сравнително лесно могат да бъдат туширани чрез антибиотици. Ако все пак са касае за силно резистентен щам е необходимо третиране и през сухостойния период. В краен случай (но само), когато няма ефект, животните трябва да бъдат отстранени от стадото и бракувани.
„Освобождаването” на стадата от патогенните стрептококи е възможно, но е продължителен процес и отнемащ 2 до 3 години. За тази цел е необходим всеобхватен мониторинг и забраната за внос на нови животни. Предпазването на вече оздравеното стадо от патогенни стрептококи е чрез поддържане на “затворено стадо”. Включително първотелките, трябва да бъдат изследвани преди да се включат към основната група. И накрая в заключение би могло да се обобщи, че в 90% от случаите, когато причинители на маститите са стрептококи, изходът е благоприятен.
Кое е най-характерно за стафилококите ? Подобно на стрептококите разпространението на стафилококите е най-вече по време на лактация. За разлика от тях обаче, те преживяват отлично в околната среда и кожата на вимето. Изолирани са дори от млечната жлеза на нераждали юници. Много често достигат и се локализират дълбоко в съединителната тъкан, като по този начин стават „недостижими” за антибиотиците. Освен това някои стафилококи като Staph. аureus например, развиват резистентност към най-често употребяваните антибиотици, продуцирайки специфични ензими. И от това произтича една много важна особеност ! Разпространението на маститите причинени от стафилококи (Staph. аureus) се ограничава трудно чрез приложение на обикновените антибиотични форми (популярните противомаститни шприцове) т. е. традиционната терапия по време на лактация дава слаби резултати. Според някои данни само 10 до 30% от заразените четвъртини се възстановяват. Приложението на лекарства може само временно да подобри състоянието, но не и да елиминира инфекциозния агент от вимето.
По-големи успехи биха могли да се постигнат чрез комбинирано интрамамарно и интрацистернално приложение на препарати или чрез специална разширена терапия. При стафилококови мастити трябва да се разчита главно на превенцията. Необходимо е да се предотврати пренасянето на инфекция от болни към здрави четвъртини, от инфектирани към свободни от стафилококи крави, чрез стриктна хигиена на доене (почистване, дезинфекция на цицките, пълно издояване, изправни агрегати, спазване на стриктни правила при обслужване на животните и т. н.). Използването на ефективен дезинфектант след доене до голяма степен намалява броя на стафилококите оставащи върху кожата на цицките и цицковия канал. На пазара се предлага богат асортимент от препарати. По този начин рязко се ограничава възможността да навлязат бактерии във вимето, както при следващото доене, така и между отделните издоявания. Особено важен момент в борбата срещу стафилококите е третиране на кравите при пресушаването им. Това спомага за лекуване на съществуващи мастити и за предотвратяване възникването на други след отелването. Ефективността на тази терапия е от 20 до 70%, в зависимост от това, дали инфекцията е продължителна и е съпроводена от вече обширни тъканни промени. Много от скритите мастити причинени от стафилококи, през сухостойния период перзистират и се изострят изведнъж, като прерастват в опасни клинични форми при раздояването. Според някои автори, хронично болните крави, които не могат да бъдат повлияни от терапията трябва да се отстранят незабавно, защото представляват резервоар с патогенни микроорганизми застрашаващ другите животни.
За да се разреши един проблем е много важно да се вникне в същността на причините и процесите, които го обуславят. Често това отнема време, много усилия, средства, упоритост. Но е единствения път към трайния успех. Посоченият пример е само един малък детайл от цялостната комплексна програма за борба и профилактика на маститите. Не е необходимо Вие фермери да знаете всичко. Обърнете се към специалистите, за да ви бъдат в помощ !