При отглеждане на животните има заболявания които се срещат много често. Макар че борбата с тях може да е трудна, те са добре познати и не представляват изненада нито за ветеринарните лекари, нито за стопаните.
Една друга категория болести са по редки и засягат малка част от животните. Въпреки че те не са чест проблем, познаването им също има свое практическо значение. Веднъж възникнали, те също могат да нанесат непоправими щети. Такава е млечната алергия, която се среща главно при продуктивните крави. Настъпва при продължително неиздояване, в продължение на повече от 24 часа. Засяга млади животни, предимно от първата до третата лактация. Среща се най-често при пресушаване, а по-рядко след отелване. По изключение може да възникне, когато по една или друга причина се пропусне само едно доене, и то предимно при високопродуктивни животни.
Предполага се, че причина за възникване на това заболяване са настъпващи автоимунни процеси в организма. Под влияние на лактоалбумините и лактоглобулините в млякото, в кръвта се образуват антитела и по този начин възникват алергичните реакции. Освен индивидуална чувствителност и особености, първопричината за това заболяване може да бъде някаква травма в областта на млечната жлеза или прекаран мастит.
Какви признаци показват засегнатите животни ?
В началото, с наближаване на обичайното време за доене, кравите стават неспокойни. Появава се суха кашлица, подритват и тъпчат с крака, протягат главата си. При животните с по-светъл цвят на кожата се появяват изриви и те започват усилено да ближат изменените места. Чешат се за околните предмети, стават неспокойни, лягат, стават. В други случаи те стават сънливи, не реагират на външни дразнения. Лягат с подвити крака, увиснали уши, а понякога и стенат. Ако бъдат вдигнати принудително при вървеж се клатушкат леко. Вътрешната телесна температура не се променя.
Това заболяване може да протече тежко. Настъпва генерализиран едем, засягащ цялото тяло. Клепачите се затварят, настъпва сълзотечение, от носа изтича бистър воднист секрет, животните се лигавят, извършват празни дъвкателни движения, устните се подуват. Постепенно кравите започват да преглъщат и да дишат трудно. В по-тежки случаи дори посиняват.
По цялото тяло, особено в областта на вимето се установяват уртикарични промени – леко надигнати, зачервени петна. Кожата става чувствителна, което прави издояването трудно. В областта на ануса и външния полов орган също се установява едем. Зачервяванията по кожата предизвикват силен сърбеж. Животните се чешат в околните предмети или дори могат да се разранят със зъбите си, следствие което могат да възникнат кръвоизливи, последствие от което са продължително траещите тъмнокафяви петна по кожата. След появата на уртикарията следва пенеста диария. Възможно е да настъпи аборт, особено след провеждане на неподходяща терапия. Понякога се увеличават всички лимфни възли.
Развой на заболяването и прогноза. Обикновено признаците отшумяват постепенно дори без лекуване. Възможно е няколко дена след пристъпа да покажат безпокойство и отпадналост, а млякото да намалее рязко. Не са изключени рецидиви, а смъртния изход е изключение.
Какви мерки трябва да се вземат при констатиране на болестта ?
Диагнозата и лечението се извършва от ветеринарен лекар. Той ще прецени какви лекарства да се приложат, за какъв период от време и какви ще са съпровождащите мерки които трябва да се предприемат.
Това, което трябва да извършат стопаните се свежда до няколко основни неща.
- Засегнатите животни да се изолират в самостоятелно помещение, като предварително се осигури дебела постеля. В краен случай, ако условията и времето позволяват, кравите могат да се изкарат на открито, далече от остри предмети, и да останат сами, където да останат под наблюдение.
- Трябва да се предприеме внимателно и пълно издояване. Понякога тези мерки са напълно достатъчни за да започне подобряване на състоянието.
- Ако кравата започне да се задушава, незабавно трябва да се почисте устата и носа от пяната, да се отвори устата и да се издърпа езика. Може областта на гърлото и трахеята да се облива с маркуч със студена вода, мярка която ще намали отока и опасността от задушаване.
- Ако кожата е разранена, за няколко дена животните трябва да се държат в сухи и изолирани помещения, а засегнатите места се почистват и периодически обработват с разтвор на риванол, калиев перманганат, а след това се тушират с ракия, йод или гранулин (зелено мастило). Ако не се вземат тези мерки, е възможно да настъпи инфектиране на засегнатите места и да се развият възпалителни процеси със сериозни последствия.
- Собствениците не трябва да забравят, че при това заболяване е повишен риска от възникване на мастит !