Мускулна дистрофия при новородените животни

Мускулната дистрофия е широко разпространено заболяване, което се среща в много страни в цял свят. Познато е още като „клек”. Боледуват всички видове новородени и подрастващи животни, до 6 месечна възраст. Тя е едно тежко страдание с комплексен характер, протичаща с голяма смъртност – до 40-50%. У нас болестта засяга главно яретата и агнетата и то предимно в планинските и полупланинските райони. Описана за пръв път от Геров, а при телетата и малачетата при които е рядкост от Начев.

Все още не са установени всички причини водещи до мускулната дистрофия. Доказано е обаче със сигурност, че в основата на това заболяване стои недостигът на Витамин Е и микроелемента селен, както в храната на майките по време на бременността, така и за новородените и подрастващите животни. Роля играе също така дефицитът на кобалт, йод, манган, както и витамините А и С.

Как протича болестта при агнетата и яретата ? При тежката форма се засягат животните наскоро след раждането. Агнетата са подтиснати, проявяват обща отпадналост и слаб мускулен тонус, замъглен поглед, слабо сълзотечение и зачервяване или дори посиняване на очите. Те имат вдървен вървеж, леко са изгърбени. Постепенно заболяването прогресира. Засегнатите животни се изправят трудно и много бързо се изморяват. Движат се като стъпват на върха на копитцата си или се влачат „на колене”. Някои скърцат със зъби или мляскат. Ако от болестта се обхване и диафрагмата или дихателната мускулатура дишането е трудно и може да се установи задух. Засяга се и сърдечната дейност. Най-тежко е увредена мускулатурата на задните крайници. С развитие на болестта агнетата се залежават окончателно и не могат повече да станат. Състоянието им се влошава, приемът на храна също и голяма част умират.

От по-леката форма на заболяването боледуват по-възрастните агнета. Движението при тях се извършва с неохота, вдървени са, предпочитат да лежат, стенат. Наблюдава се леко повдигане на главата, влачене на копитата и леко сгърбване и повдигане на опашката. Изглежда като че ли животните избират къде да стъпят. При усилено движение признаците се засилват. През първия и втория ден от изкарването на агнетата и яретата на паша заболяването се проявява масово сред дотогава привидно здравите животни. При засягане на предните и на задните крайници въобще не правят и опити да стават. Ако се извърши т. нар. овчарската проба за клек, при която животните се хващат за кожата и от около половин метър се пуснат, за разлика от рахита при което те все пак правят някакви опити и се изправят, при мускулната дистрофия лежат безпомощно проснати на земята. Агнетата се залежават продължително, и ако не се лекуват, по-късно умират от сърдечна слабост. При по-леките случаи е възможно самооздравяване.

Телетата и малачетата боледуват най-често от януари до юни. От по-тежката форма се засягат новородените от 36-я до 72-я час след раждането. Те са отпаднали, подтиснати, реакция към различни дразнения е слаба, походката е затруднена и вдървена. Често тези симптоми се проявяват след по-продължителни натоварвания. Телетата стъпват внимателно, с широко разтворени крака, отпусната глава и слабо отворена уста, от която изтича слюнка. Те слабеят, изтощават се и залежават. Следствие на това повърхността на тялото им се разранява и те умират. Ако се засегне диафрагмата и ребрените мускули, дишането е много затруднено. Понякога животните треперят продължително време. Вътрешната телесна температура е в границите на нормата. Установява се и скърцане със зъби, подуване на езика, а понякога той изпада от устата. Телетата или умират за 2-3 дни или понякога това става внезапно, поради засягане на сърцето.

При по-леката форма бавно и прогресивно задните крайници се парализират. Дишането е затруднено и учестено 70-100 пъти в минута. Апетитът е запазен и само при някои телета е намален. Често заболяването се съпътствува от храносмилателни разстройства или подобни на пневмония признаци. Сърдечната дейност също е учестена – 140 пъти в минута. След усилено движение споменатите признаци се усилват и наглед дори здрави животни залежават и отказват да се изправят.

Прасетата също могат да бъдат засегнати от мускулна дистрофия. Боледуват предимно през пролетта или в началото на зимата. Болестта при тях се развива най-често бавно. Прасетата имат понижен апетит и обща слабост. Вътрешната телесна температура е в границите на нормата. Постепенно прасетата проявяват некоординирани движения, особено със задните крайници. Предпочитат да лежат. Трудно стават и бързо се изморяват. По-късно задните крайници се парализират. Понякога прасетата заемат кучешка стойка. Дишането и пулса са учестени и неравномерни. Малките прасета боледуват от по-тежката форма, докато отбитите в продължение на седмици.

Лекуване. На заболелите животни се осигурява спокойствие. Незабавно, под ветеринарномедицински контрол, в храната и водата за пиене трябва да се добавят препарати съдържащи витамин Е и селен. Наличният в аптеките асортимент е разнообразен. Най-удачно, с лечебна и най-вече с профилактична цел е към храната да се подават органичните селенови съединения (препаратът „СЕЛ ПЛЕКС”). Предимствата от тяхното приложение са много. Те се усвояват много добре както от организма на новородените и подрастващи животни, така и от техните майки по време на бременността. Допълнително те гарантират много по-голяма устойчивост и приспособимост на младия и неукрепнал организъм. За разлика от неорганичните селенови съединения, при които риска от фатално отравяне при предозиране е много голям, то органичните са много по-добре поносими и безвредни. Животните, които показват видими признаци на заболяването незабавно трябва да бъдат третирани с инжективни лекарствени форми, съдържащи селен, витамин Е, А, Д и микроелементи. Това трябва да бъде извършено от ветеринарен лекар, който най-точно ще определи необходимата терапия, и ще прецени най-подходящия препарат. Обикновено след първия курс на лечение, рязко намалява по-нататъшната заболеваемост, и състоянието на голяма част от засегнатите животни се подобрява.

Оставете коментар