Обикновено всички недоносени животни са недоразвити, но не всички недоразвити са недоносени. Възможно е дори недоразвитите да бъдат преносени. За недоносеност се говори, когато животните са се родили преди да изтече срокът на бременността. За телетата това е преди 275-я, при агнетата и козлетата преди 142-я, за прасетата преди 112-я ден. Вродената недоносеност (физиологичната незрялост) се отнася за животни, които са родени в термин, но са с понижени функционални способности на различните органи и системи. След раждането те трудно се приспособяват към новите условия на външната среда. Случаите на физиологична незрялост са особено често срещани през сухи и бедни години, когато майките не поемат необходимите хранителни вещества.
Такава беше и изминалата 2007 г, с последствията от която ще сблъскваме и тази пролет. Неправилното и недоимъчното хранене на бременните животни най-често води до развитие на ацидоза в организма на майката, което оказва неблагоприятно отражение на функцията на целия организъм в това число на черния дроб и плацентата. Вредно влияние оказват също така продължително въздействие на неблагоприятния климат, на нервна преумора или при лишаване на животните от движение, масово приложение на хербициди и други химични съединения в селското стопанство, които чрез храната постъпват в организма на майката.
Засегнатите новородени показват следните по-важни признаци. Физиологично незрелите нежизненоспособни приплоди обикновено имат по-ниско телесно тегло и ръст. Мускулният им тонус е понижен. Проявяват слаба двигателна активност и подтиснати рефлекси. Подкожната им съединителна тъкан е слабо развита, носното огледало е дифузно зачервено. Тургорът на кожата е лош. Животните са слабо окосмени. Резците им не са прорасли. Дишането им е повърхностно и неправилно по ритъм и амплитуда. Ако оцелеят, такива животни са предразположени към пневмонии, още през първите седмици от техния живот.
Храносмилателната система на тези приплоди също е слабо развита и функционира непълноценно. Секреторната функция на стомаха и червата е намалена. Освен това бариерната способност на стомашно-чревната стена е слаба. Тя пропуска не само токсини, но и бактерии.
Заслужава внимание и степента на развитие на терморегулацията При физиологично незрелите новородени тя е несъвършена. Вътрешната им телесна температура се влияе твърде много от околната температура – студа и топлината. Това се обяснява с незрялостта и непълното развитие на терморегулационния център, подкожната тъкан, по-тънката космена покривка, която при прасетата понякога напълно липсва. При тях се установява повишена пропускливост на кръвоносните съдове, по-слаби устойчивост и потенциал за развитие на имунната система след раждането.
При незрелите приплоди двигателните движения са силно забавени. Реализирането на свързаната с бозаенето характерна стойка, която е важен практически диагностичен признак за това, че всичко е наред, така също за преценка на зрелостта на новороденото, при засегнатите животни се заема и осъществява едва след 4-я час, а не както е нормално за 20-30 минути. Стойката на сукалчето е нестабилна, някои едва се държат на краката си. Реагират много слабо към външните дразнения и имат слабо проявен рефлекс на бозаене, който не се засилва.
Прогнозата в случай, че новородените са слаби и неразвити зависи от степента на клиничната изява на обезпокояващите признаци, но най-важния от всички е този дали приема на храна е възможен или не. В първия случай прогнозата е благоприятна и след полагане на съответни грижи, новороденото се развива пълноценно. Ако обаче през първите часове от своя живот новороденото не поеме коластра, то тогава смъртността е над 90 %.
Лекуването на засегнатите животни се извършва от ветеринарен лекар.
Стопаните обаче трябва да окажат своевременни системни грижи, особено до първите признаци на нормализиране на сътоянието. Новородените се пренасят в затоплено и сухо помещение. Изпитва в каква степен са изразени сукателния и гълтателния рефлекс. Дълбоко в устната кухина, в основата на езика се вкарва почистен пръст. В случай че новороденото може самостоятелно да преглъща, за изкуственото му подхранване може да се използва шише с биберон. Ако липсват добре изразени сукателен или гълтателен рефлекс, млякото може да се подава чрез сонда. По добре е обаче, ако макар и трудно, но с повече упоритост и търпение, дори на много малки порции, коластрата се подава с биберон. От физиологична гледна точка се постига много по-добър ефект и опасността от възникване на храносмилателни разстройства е по-нищожна.
Спазва се следното правило: телетата се захранват с 500-1000 милитра коластра, като към всяка дажба се добавя и 50-100 мл. физиологичен разтвор. От втория ден след раждането еднократните дажби се увеличават с 50-100 мл. при новородените агнета и козлета дозата е около 10 пъти по-малка.
Ако въпреки всичко се прибегне до използването на сонда е желателно това да извърши след консултация с ветеринарен лекар.
В никакъв случа не трябва да се допуска млякото да се налива директно със шише или да се подава насилствено. В тези случаи задавянето, а понякога дори задушаването или аспирационната пневмония са неизбежни.
При новороденото трябва да се контролира отделянето на урина и фекалии. Има случаи, когато първата дефекация не настъпва своевременно. Развиват се т. нар. обстипации. Коремът се издува, общото състояние се влошава бързо. Необходимо е незабавно да се дадат очистителни средства (течен парафин) или да се направи клизма.
Майката и новороденото представляват едно цяло. Процентът на заболяванията може да бъде редуциран в значителна степен, когато се съблюдават естествените закони и механизми на взаимоотношения между майката и нейните рожби.
За да се предотврати развитието на храносмилателни разстройства и пневмония, на новородените животни се прави кръвопреливане или кръвта се инжектира мускулно по определена схема.