Етологията е наука за поведението на животните. Още в древността, та до днешни дни поведението и действията на животните са обект за изучаване от страна на човека. Така някои техни приоми, са намирали приложение във всекидневието на древните хора при ловуване, а по-късно при опитомяването и дресирането. Понастоящем задълбочените проучвания върху поведението на животните засяга два аспекта – научно-изследователски и чисто практичен. В първия случай свой отговор намират редица въпроси свързани с еволюционното развитие на видовете, механизмите на оцеляване, адаптацията, контрола на популациите и др. Във втория случай въпросите касаещи поведенческите реакции при животните намират приложение в ежедневната дейност на човека – при създаването и внедряването на нови технологии на отглеждане, преценка на здравословното състояние, своевременното оказване на помощ и адекватни грижи.
Неонатоетологията е наука за поведението на новородените животни. След като се появят на бял свят, малките традиционно будят жив интерес, често намиращ своя изява дори и във фолклора. Не трябва да се забравя, че освен любима атракция, новородените животни са най-уязвими, здравето и живота им са най-крехки.
Така отклоненията в тяхното поведние, са първи признак за някаква болест или «вик» за помощ.
Интерес представляват най-ранните, вродените поведенчиски реакции. При висшите животни безусловните рефлекси никога не се проявяват самостоятелно в процеса на развитието на възрастния индивид. Обикновено те се преплитат по сложен начин с придобитите през живота условни рефлекси. Някои безусловни рефлекси може да се видят в чист вид непосредствено първите дни след раждането.
Животните се делят на две големи групи – такива, които след раждането правят гнездо и такива, които не правят. В първия случай – новородените са слепи, глухи, без обоняние, с несъвършенна терморегулация (куче, котка). Във втория случай – новородените са със развити сетива, и прояват самостоятелна двигателна активност. Те могат да отбягват враговете и да търсят определено място, което ще е най-благоприятно за тяхното преживяване (тревопасни). Съществуват и междинни форми, като свинята например. Трябва да се има предвид, че след доместикацията на животните са настъпли някои промени. Така новородените са изкуствено защитени от човек. Шансът да оцелеят е по-голям. Въпреки това еволюционно изградената етологични особености остават, и трябва да се познават от нас хората.
Поведение на новородените при тревопасните животни. Непосредствено след раждането, новородените остават за няколко секунди неподвижни. След това те си повдигат главата и я тръскат, кихат, за да освободят дихателните пътища. След няколко минути застават на гърдите си с подвити крайници. Десеттина минути по-късно започват да извършват първите опити за изправяне. След около час, те могат да стоят изправени, макар и в началото не много стабилно.
След това новороденото търси млечната жлеза, като се ориентира първоначално към хоризонтално разположени предмети, наподобяващи корема на майката. За да постигне това, то си движи главата във вертикална посока. След това продължава своите движения в смесена хоризонтална и вертикална посока, за да намери млечната жлеза. Обикновенно то достига в близост до колянната гънка. Това се съпровожда с движения на долната челюст. Достигнето до вимето се съпровожда с активни сукателни движения и поемане на първите порции мляко. Понякога новороденото вместо до млечната жлеза достига до предния пояс на майката, околни предмети, опашката, плацентата или вълната на майката. В тези случаи търсенето продължава, но при неадекватна майчина помощ може да е причина за неуспех или пълно изтощение. Всяко затъмняване над главата на новороденото агне предизвиква повдигане на главата нагоре и търсене на млечната жлеза т.е. опит за сучене. Достигането на млечните папили би могло бъде възпрепятствувано от прекомерно голямо виме (едем). В тези случаи при жизнени новородени е достатъчно гледачите да поставят папилата в устата. Кога стопаните трябва да потърсят ветеринарен лекар ? Когато до края на първия час новородените не са се изправили на крака, не се придвижват самостоятелно и не могат да засучат дори при оказване на помощ.
Поведение на новородените при свинята. Непосредствено след раждането си прасенцата се изправят и търсят корема на майката млечната жлеза. Ако достигнат първоначално до гърба обикновенно те заобикалят и се ориентират към корема. Вяроятно твърдостта на гърба и грубата космена покривка в тази област действуват отблъскващо. Всички се стремят към предните мамарни комплекси, при което най-силните и жизнените успяват. По-слабите трябва да се задоволят със задните. За да намерят вимето, прасенцата се ориентират във вертикална посока, тъй като майката лежи и само по този начин могат да открият цицките. Това разполагане на свинята е еволюционно обусловено, понеже раждането продължава дълго време и майката остава в странично лежащо положение, докато не бъде родено и последното прасенце. Когато свинята е изправена, прасенцата могат да сучат най-рано след края на първата седмица. Но и тогава те го правят по изключение.Кога трябва да се търси ветеринар ? Когато прасенцата не сучат, често квичат, майката няма мляко или е агресивна или ако поради някакава причина новородените се преохладят.
Поведение на новородените при месоядните животни. Основен ориентир за новородените кученца и котенца са температурнтите и тактилните дразнения. Започват да сучат в рамките на 25 минути след раждането. Ако майката отсътствува, те биха могли да се придвижат, но най-често в кръг. Не напускат гнездото, не се отделят едно от друго, търсят контакт с другите за да се топлят. При котетата очите се отварят на 8-я 9-я ден, при зайчетата на 10-8-и ден, при кученцата на 13-14 ден. Останалите сетива се развививат няколко дена по-късно. По-дребните породи се развиват по-бързо. Основен критерий за добро здравословно състояние при кученцата и котенцата е спокойния сън (90% от денонощието) придружен на моменти с леки потрепервания и удвояване на телесното тегло до 8-я -10-я ден.