Описани са различни отклонения в поведението на майките, които се отразяват крайно неблагоприятно на отношението им към новородените. Жизнено необходими, грижите на майките към техните рожби биха могли да бъдат заместени от безразличие, пасивност, отблъскване, агресивност, канибализъм. Така в екстремни случаи новородените се убиват, най-често чрез ухапване или поглъщане (напълно или частично). В най-голяма степен, тези крайности важат за кучката, котката, свинята, зайката и много рядко за кобилата.
Липса на майчини грижи
Съществуват случаи, когато майките не оказват необходимите грижи, не кърмят, отнасят се с пълно безразличие към новородените. Това състояние би могло да бъде или да не бъде съпроводено с агалаксия (липса на мляко) или мастит. В най-общ план причините са неясни. Приема се като израз на незрял (недоразвит) майчин инстинкт, най-често при първескините. Когато новородените ги приближат, те се дърпат, отбягват ги, изпитват дори страх – (Infantphobie). Този вид отклонение се среща при почти всички домашни видове.
И когато майката не може да избяга от „опасността”, тя изпада в паника, става агресивна и би могла да увреди дори убие своите рожби, т. е. безразличието и страха прерастват в агресия, която първоначално е липсвала.
Съществуват случаи, когато нормалното майчино поведение внезапно изчезва и то точно когато започва кърменето. Тогава майката просто изблъсква малките и става агресивна към тях. Причина за това разбира се би могло да бъде мастит съпроводен със силна болезненост. При кобили и свине е описана патологичната непоносимост към новородените. Когато те доближат своята майка, последната ги отбягват панически. Неправилно в тези случаи поведението се приема като следствие от съществуваща болезненост в областта на корема или млечната жлеза.
В определени случаи, кучки, най-често от дребните породи, които са напълно подчинени на грижите от страна на своите стопани, остават безразлични към новородените (не полагат грижи, не късат пъпната връв, не отстраняват плацентата, не ги облизват) и очакват всичко това да бъде свършено от човек, разчитат дори на него той да ги подреди върху млечната жлеза и т. н.
Подчинени от своето безразличие към прасенцата, свинете биха могли да не спазват процедурата на внимателното лягане, при което те се раздвижват, разриват с муцуна и след това внимателно свиват ставите на крайниците си. В случай че притиснат някое от малките, то изквичава предупредително, което е знак за майката тя да се повдигне обратно, за да улесни неговото измъкване. Вместо всичко това, свинете рязко лягат незаинтересувани от съдбата на притиснатите под тях приплоди. Това би могло да се унаследява. Понякога обаче се приема като реакция при недостатъчно пространство и при многобройно прасило (с редуциране на потомството).
При дзвиските около 2% от овцете напускат своите приплоди, като се връщат в стадото. Това е отклонение е причина за около 6% от смъртността при новородените агнета.. Особено голям е процентът на изоставените след труди раждания. Някои майки просто не позволяват да бъдат избозани като ритат с крак или завъртат тялото си.
Нервност и агресия към новородените
Непосредствено след раждането майките проявяват агресия, при което те блъскат дори убиват новородените. т. е. това поведение не е предхождано от страх или равнодушие. Най-често това поведенческо отклонение се среща при свинята. Не трябва да се смесва с кронизма (канибализъм) или инфантофобията (страх от новородените).
Причината за агресията е неясна. Приема се като прекалено развит отбранителен инстинкт. Враждебността може да бъде насочена и срещу човек.
Всъщност целта на агресията е не да бъдат наранени, умъртвени или изядени новородените. Касае се за сериозно поведенческо отклонение. Поради финноста, уязвимостта и крехкостта на новородените, особено при видовете, които хапят, този конфликт завършва фатално. След като умре жертвата се приема не като представител на същия вид, а вече като храна. Така че, на първо място е убиването и след това изяждането. По друг начин трябва да се приема изгризването на опашката и копитата на агнетата от тяхната майка. Това нарушение, което се среща почти изключително при оборно отглеждане, очевидно настъпва от липса на занимания, особено невъзможност майката да търси по-продължително храна и съответно да я приема.
Агресията към новородените прасенца от свинята съществува под формата на три клинични картини:
– в първия случай тя приема (допуска) прасенцата, но все пак е леко превъзбудена и раздразнена. При някои отклонения или изквичаване от страна на малките, тя реагира бурно и агресивно. По начало прасенцата не се достигат и не се увреждат целенасочено, а могат да бъдат стъпкани и наранени от некоординирани майчини движения;
– във втория случай свинята е нервна и чувствителна към всякакви звуци. Трака със зъби и преследва всеки подвижен обект, който е в близост до нея. Очаквано – първите потърпевши са прасенцата;
– в третия случай свинята се страхува от новородените, тя прави опит да ги отблъсни и отклони. Тъй като при прилаганите условия на отглеждане това е невъзможно, тези опити за отблъскване прерастват в агресия. И прасенцата, които се намират в най-голяма близост до устата на своята майка, най-често търсейки млечната жлеза, биват смъртоносно ухапани. Състоянието е смесено – страх-агресия !
Превъзбудата на свинята прави впечатление обикновено още преди самото раждане, но може да се развие и по-късно. Възможно е първоначалното тя приеме новородените и ден два по-късно те да бъдат убити. Много рядко агресията е насочена срещу едно определено прасенце. Настъпва най-често при първескините.
Силната възбуда, плашливостта и самозащитата биха могли да се дължат на следните причини
– болки в областта на матката, родилния път и/или млечната жлеза;
– чужда обстановка, когато родилката не е имала достатъчна възможност да привикне към новите непознати условия;
– нарушения в раждането и неспокойствие свързано причинено от силни шумове, непознати хора, други животни в близост и др.
– липса на слама или сено, които да биха могли да се използват за направа на гнездо (допуска се, че ангажираността и направата на гнездо изразходва излишната енергия) и намалява агресивността.
Съществуват и някои генетични фактори. Прието е, че такива злополучни свине трябва да се изключат от по-нататъшен разплод. В райони, където има недостиг на йод, добавянето към дажбата на свинете на специални разтвори съдържащи йод (лугулов разтвор) би могло да се намали самата предразположеност към унищожаване на новородените.
Понякога зайките гризат ушите, опашката и крайниците на новородените. Причините не са напълно изяснени – породни особености, непозната обстановка, недостиг на вода, храна, недоимъчни състояния.
Преживните показват своята недоброжелателност, блъскайки потомството с главата, тяло, а кобилите ритат с крайници.
Прекалено засилен майчин инстинкт
Прекалените грижи също могат да бъдат вредни дори опасни. При овцете може да се установи засилен майчин инстинкт. Още преди оагването те осиновяват чужди приплоди, особено когато се намират на високо йерархично ниво, а след това зарязват своите.
При кучката нерядко агресията е израз на прекалено силно изразени майчини грижи, при което в началото те ближат интензивно своите рожби, при което кожата се наранява, дори би могло да се отвори коремната им кухина. Превъзбудената майка поглъща вътрешности, дори цели кученца.
Изяждане на новородените (кронизъм, канибализъм)
Канибализмът, т. е. изяждането на новородените (кронизъм) при домашните животни, най-често се среща при месоядни, свиня, и зайка. Приема се като норма в случаите когато приплодите са с намалена жизненост, болни или мъртви. В този случай поглъщането им е вид защитна реакция запазваща вида. Когато обаче те са напълно жизнени умъртвяването им от страна на майката представлява сериозно отклонение. Важното е, че преди да бъдат изядени, към новородените по правило не се проявява агресивност, т. е. те се поглъщат без предупреждение.
Причините са дискусионни и неустановени със сигурност. Прието, че най-често се дължи на екстремен белтъчен глад и други недоимъчни състояния. Засягат се обикновено първескините. От прасенцата остават главата и някои други части. Увлечени в изяждането на плацентата майките могат да продължат със своите рожби. При чистопородните кучки е описан маниен пристъп при който те образно казано съгрешават.
Най-често зайката посяга на новородените, когато те са мъртви или болни. Понякога те не бозаят и поради тази причини рязко заслабват и биват изядени от майката. Понякога кронизмът настъпва и по-късно, през целия бозаен период. Съществува тенденция към рецидив в бъдеще, при други раждания. Трябва да се подчертае обаче, че това не е задължително. Понякога майките биха могли да погълнат само част от новородените, а към останалите да се отнасят съвсем нормално. Как се разпознава предразположеността към кронизъм ? Ако една зайка, която не е бременна или не се намира в период наскоро след раждането, се подаде мъртво новородено и тя го погълне незабавно, почти сигурно е, че съществува предиспозиция към канибализъм, т. е. такова животно не трябва да бъде закупено и използвано по-нататък за разплод.
Веднъж настъпили, борбата с поведенческите отклонения е почти невъзможна. Разчита се главно на профилактиката.
На първо място трябва да се отстранят предполагаемите причини – неподходящи условия на отглеждане (тесни помещения) и грешки в храненето (недоимъчни състояния).В случаите, когато дажбата е силно редуцирана и съществува недоимък по отношение на белтъчини, към фуражите на свинете би могло да се прибавят съответните премикси и допълнения, дори пресен черен дроб, риба, месо и др. Да се има предвид, че понякога, особено при първескините майчиното поведение и грижи могат да закъснеят с 2-3 дни (при месоядните) и 5 дни при кобилата. При преживните липсват съответни данни.
Майката се издоява. При кобилата това може да продължи до 10-я 12-я ден, през което време трябва да се създават нормалните отношения между нея и кончето, чието изхранване да става с носно-хранопроводна сонда. По време на бозаене майката би могла да се инжектира с успокоителни.
При изразен страх и неврози от страна на родилката внимателните грижи се комбинират с масаж на корема и млечната жлеза, инжектиране на окситоцин и пролактинови препарати. При свинята, за да бъдат спасени новородените те се отделят. Те биха могли да бозаят единствено под строг контрол. По правило след няколко дни агресивността на свинете постепенно отшумява.
Някои автори препоръчват краткотрайно наркотизиране и по време на фазата на събуждане прилагане на психоседативни средства, чието инжектиране може да се повтори многократно съчетано с окситоцин, поставяне на маска и предлагане на течна храна. Масажите на млечната жлеза трябва да покажат, че допирът в тази област не е страшен. Най-голям ефект се постига, при комбиниране на всички тези мероприятия.
Съществуват специални приспособления, които предпазват новородените. При болка в областта на млечната жлеза не трябва да се забравя изрязването на зъбите и инжектиране на антибиотици
Някои поведенчески отклонения при новородените животни
Най-често изразеното отклонение в поведението на новородените и подрастващите животни е прекалено силно изразената двигателна активност на долната челюст и устата, изразяващо се в неспирна сукателна активност. Ако се отглежда от кравата, телето бозае 6 пъти на ден в продължение на около 10 минути, т. е. час в рамките на деня. При изкуственото хранене това време се съкращава на около 6 мин, т. е. два пъти по 3 минути. И излишната енергия присъща за новороденото остава неоползотворена. Така останалите новородени (при групово отглеждане) се превръщат в атрактивна занимавка и играчка– техните уши, препуциума, опашката, скротума, заложбата на млечната жлеза. Понякога се установява и взаимното бозаене, дори груповите занимания. Последствията от това са неблагоприятни – възпаления, нараняване, поглъщане на косми, които в предстомашията се превръщат в кълбета, чужди тела и т. н. Следват храносмилателни разстройства дори и много по-сериозни проблеми.
За да се избегне това се препоръчва:
– самостоятелно отглеждане на телетата;
– кофите за мляко да със специален вентил или по-малък отвор на биберона;
– фиксиране на новороденото за 15 минути след приема на мляко в специални автоматични закрутки или други приспособления (при групово отглеждане);
От около 10-я ден телетата започват да приемат общи фуражи. Дори в началото това да е в символични количества, все пак е свързано с отнемане на много време сили и енергия, т. е. представлява вид занимавка. След приема на мляко е удачно на подрастващите да се предложи известно количество концентрат. Наличието на сено трябва да е постоянно. Всичко това оказва благоприятно влияние и върху цялостното развитие на младия организъм.
Прасетата отглеждани без майка се приучват да бозаят от съответните заместители през първите 6 часа. Поради липса на майка, прасенцата започват да рият с муцуните си хранилката а понякога и своите другарчета, което наподобява масажа на вимето на майката. В тези случаи настъпват наранявания.