За повечето фермери, стопани и животновъди у нас е известно, че новородените прасета боледуват от желязодефицитна анемия. Затова задължително те трябва да се третират по определена схема с препарати съдържащи желязо. При проведени изследвания през последните години е установено, че новородените и подрастващите телета също страдат от недостиг на желязо.
Кои са причините, как се разпознава и как можем да се преборим с този дефицит ? Преди да се отговори на тези въпроси, е необходимо да се изясни каква е ролята на желязото в организма. Този елемент принадлежи към т. нар. микроелементи, които са в много малки количества, но въпреки това са незаменими и са необходими за протичане на редица жизнено важни биологични процеси. Най-много желязо се съдържа в хемоглобина на кръвта, отговорен за свързването и транспорта на кислорода. Така в белите дробове кислородът се свързва с хемоглобина и след това се пренася до всички тъкани и клетки в организма. Тъй като връзката между кислорода и желязото е много лабилна, кислородът лесно се отдава на „крайните потребители” – тъканите и клетките. По-голямата част от процесите в организма протичат при наличие на кислород. Ако количеството на желязото е по-малко, то тогава и транспортното средство за кислорода – хемоглобина е занижен. Последствията от това са непълноценно протичане на редица жизнено важни процеси в организма, което външно се манифестира с различни болестни симптоми.
Винаги ли при новородените и подрастващите телета съществува железен дефицит?
Важно е да се знае, че недостига не само на желязо, но и на всички хранителни вещества и елементи е обусловен от много фактори: видът на почвите, водите, фуражите, технологията на отглеждане и здраволсловното състояние на майката и новородените. Така че не съществува универсално правило. Например в Германия е установено, че около 20% от телетата, родени от високопродуктивни крави са с недостиг на желязо. Той обаче не винаги се манифестира добре клинично. Едва след изследване на кръвта се доказва съществуващия недоимък. Коя е първопричината за този дефицит при телетата? Досега този въпрос не е намерил свой еднозначен отговор. Преполага се, че количествата желязо които приема майката са били недостатъчни и така по време на бременността, развиващият се плод не е бил адеквато осигурен. Допуска се, че роля за това играе и нарушения транспорт на желязото през плацентата. Успоредно с другите причини, водещи до възникването на желязонедоимъчна анемия, при новородените телета роля за това играят още два фактора:
1. Хемоглобинът при тази категория животни се свързва в по-малка степен с желязото, в сравнение с възрастните животни. Означава се още като фетален (плоден) хемоглобин. През първите седмици от живота той постепенно бива заместван от типичния за възрастните животни хемоглобин. За протичането на тези процеси е необходимо също голямо количество желязо.
2. През първите 6 седмици масата на телетата почти се удвоява. Това означава изключително интензивен растеж и обмяна на веществата, изискващо повече кислород, респективно желязо.
Желязонедоимъчната анемия при новордените телетата протича най-често скрито. Първият признак който свидетелствува за съществуването й е, че цветът на лигавиците (конюнктивите, езика, венците) вместо розовочервен е блед или е със синьо-жълтеникав отенък. Тъй като организмът на подрастващото теле разполага с ограничени резерви на желязо, а и кравето мляко съдържа малко количество от този елемнт, в рамките на три до четири седмици след раждането възникналия железен недоимък, не може да бъде наваксан. Това клинично се манифестира с редуциран прираст или намалена устойчивост към различни заболявания, най-добре изразени през първите 8 седмици от живота.
За да се елиминира тази опасност се препоръчват, препаратите съдържащи желязо.
Доказано е, че ако след раждането при телета се приложи 1000 милиграма желязо прираста през първите седмици се увеличава с повече от 6%. От друга страна устойчивостта към различни болести (пнеумонии, диарии) значително се повишава, от там и икономическия ефект от преванитвана терапия.
Желязо може да се прилага по два начина: през устата и чрез мускулно инжектиране.
Все още е дискусионно, кой начин е по-добър. Досегашните проучвания дават предимство на препаратите, които се прилагат през устата.