Възпалението на млечната жлеза се означава като мастит. Това е особено актуално заболяване при млекодайните селскостопански животни. Възникването на маститите винаги е свързано с огромни финансови загуби. Тези заболявания имат и важен здравен аспект за хората. Като хранителен продукт млякото би трябвало да е безопасно при консумация от човек.
При възпаление вимето се уголемява, става темеприрано, болезнено. При опити за издояване се отделя малко мляко, често с променен външен вид – става воднисто, с много съсиреци с жълтеникав до зеленикав цвят, а понякога съдържа и кръв. В някои случаи вътрешната телесна температура е повишена, животното е угнетено, отказва да се храни. При най-тежките форми на протичане се установяват и признаци на интоксикация – слабост, понякога залежаване, температурата спада под нормата, а вимето става твърдо като “камък”, вместо мляко се издоява оскъдно количество бистър секрет. При гангрена на млечната жлеза (“черен мастит”) цветът й се променя от червен до тъмновиолетов, изтива, а при масаж се установява крепитация. Често тази форма завършва със смърт.
Млечната жлеза е изградена от изключително фина каналчеста система. При възпаление тя се запушва, което е свързано с трайно, понякога необратимо намаляване на млечната продуктивност, дори пресушаване. Спешните мерки и лекуване са основна предпоставка за по-пълно възстановяване.
Какво трябва да предприемат собствениците на животни при установяване на мастит ?
1. Възпалената млечна жлеза е потенциален източник на инфекция. Затова засегнатото животно трябва да се отдели, ако не е възможно в отделно помещение, то в поне края на обора (при вързано отглеждане), като се обслужва последно.
2. Необходимо е основно издояване млечната жлеза. Ако това е трудно, би могло да се улесни чрез предварителното инжектиране на окситоцин – 3 – 5 милилитра и ако животното позволява да се извърши внимателен масаж на вимето. Доенето трябва да става в затворен съд, като впоследствие млякото се унищожи. Ако се дава за храна на други животни, то това трябва да става след термична му преработка ! Доенето трябва да се извършва често, през 2-3 часа. Това спомага за механичното “почистване” на млечната цистерна, както и бързото евакуиране на по-голямата част от токсините (отровите) и микроорганизмите. Доенето на пода е опасно ! Така е възможно разпространение на заразата.
3. При мастити е задължително в млечната жлеза да се прилагат антибиотици. Едиствено ветеринарния лекар има право да лекува животните. Самоинициативата в това отношение често води до хронифициране на процеса и пресушаване на засегнатия млечен дял. Последиците от хаотичната употреба на антибиотици в животновъдството са вредни най-вече за хората. Най-важното, което задължително трябва да се спазва е определения за всеки препарат карентен срок, през който млякото не трябва да се консумира от хора! Необходимо е предписаният от ветеринарният лекар лечебен курс да се спазва докрай.
4. В повечето случаи на възпаление на млечната жлеза се препоръчва внимателния масаж и втриването на загряващи мази – Камфоро-салицилова, Антифлегмин, Вейксат и др.
5. При възникването дори и на един случай на мастит е задължително помещенията да се дезинфекцират с хлорна вар, а доилната инсталация и ръцете на обслужващия персонал с препоръчаните за тази цел препарати, но в по-висока концентрация. Тези мерки са от изключителна важност за предотвратяване на нови случаи.
6. Необходимо е да се знае, че определени по-тежки форми на мастит изискват много по-мащабно и комплексно лекуване: венозно и мускулно прилагане на лекарствени средства по-определена схема, поставяне на канюли, промивка на млечната цистерна, блокада на млечната жлеза и др. Това разбира се би могло да се осъществи единствено от ветеринарен лекар.